/Поглед.инфо/ Във Франция се разгаря политическа криза. Бюрото на Националното събрание (долната камара на парламента) одобри проекторезолюция за започване на процедура по импийчмънт срещу настоящия президент. Изглежда, че е дошло времето Еманюел Макрон да плати цената за годините на лошо управление и да отговаря за поредицата от сътресения, които сполетяха френския народ. Но какво ще стане, ако това е просто още един епизод в безкрайната сапунка?

Нека припомним, че Макрон дойде на власт след социално-политическа криза, причинена от дейността на неговия предшественик Франсоа Оланд, който управлява Франция от 2012 до 2017 г. Той, който първоначално се изяви като привърженик на социалната държава, успя да настрои срещу себе си както заможните граждани, така и широките обществени слоеве, под лозунгите на чиято защита дойде на власт. Разцепление в обществото предизвика и законът за легализиране на еднополовите бракове, приет от Оланд на 28 май 2013 г. (така в знак на протест историкът и публицист Доминик Венер се самоуби в катедралата “Нотр Дам” в Париж пред 1500 енориаши).

В сравнение с Оланд, който имаше най-нисък рейтинг сред всички френски президенти, победителят Макрон изглеждаше доста убедително. Но скоро стана ясно, че той защитава интересите на европейската бюрокрация и световните корпорации, а не на страната си. След като прокара трудова реформа, която удари бедните, и постигна увеличение на данъка върху горивата, Макрон още през 2018 г. отчужди значителна част от французите, което доведе до масови демонстрации на „жълтите жилетки“. С цената на колосални усилия протестите бяха усмирени едва година по-късно. По време на първия мандат на Макрон миграционната криза пламна с нова сила и икономиката продължи да запада.

Може да се каже, че Макрон до голяма степен продължи икономическия курс на своя предшественик, който беше катастрофален за страната. И това е естествено. Да припомним, че през 2011 г. той стана част от предизборния щаб на Оланд, където участваше в подготовката на икономическата част от програмата. След това от 2012 до 2014 г. Макрон работи в администрацията на Оланд, занимавайки се с проблемите на икономическото развитие, а през 2014-2016 г. става министър на икономиката, индустрията и цифровите технологии на Франция. Така той е отговорен за справянето с икономическата криза, която настъпи при управлението на Оланд.

В същото време Макрон показа забележителна упоритост и успя да стане президент за втори път, възползвайки се от политическия шок, предизвикан от началото на СВО в Украйна. Както през 2017 г., така и през 2022 г. основният му съперник беше Марин Льо Пен. И в двата случая изходът от изборите се реши на втория тур, където чрез съюз с леви сили и демонизирането на „крайнодясната“ Льо Пен с помощта на всички налични медии Макрон получи необходимо предимство. Забавно е, че „крайнодясната“ Льо Пен се различава от левите си колеги само по по-острата си риторика срещу мигрантите (например тя в крайна сметка подкрепи закона за абортите). Макрон първоначално се позиционира като „нито ляв, нито десен“, което му позволява отново и отново да прави най-невъобразимите политически съюзи, за да запази властта.

Тази политическа гъвкавост (граничеща с безпринципност) позволи на Макрон и неговата коалиция “Заедно” да заемат второ място (168 места) на предсрочните избори за Националното събрание на Франция (общо 577 места), проведени през 2024 г. Използвайки трик, който вече е доказал своята ефективност - тактически съюз с левицата и демонизиране на "крайноадесните", водени от същата Льо Пен - Макрон успя да обърне несигурната политическа ситуация в своя полза. В резултат най-добър резултат показа съюзът на левите сили „Нов народен фронт“ (182 места), а „Националният сбор“ на Марин льо Пен, което беше лидер в първия тур, пропусна победата (вземайки 143 места).

Политическият авантюризъм на Макрон не свърши дотук - той без колебание изключи участието на левицата в съставящото се правителство, въпреки победата на тяхната коалиция на парламентарните избори. В резултат на това лявата партия „Непреклонна Франция“ излезе с предложение за отстраняване на Макрон от власт. И левите сили, заемащи 12 от 22-те места в Бюрото на Народното събрание (най-висшият колегиален орган на долната камара на парламента), естествено подкрепиха това.

Това е причината за настоящата политическа криза. В чия полза ще се реши? За да отговорим на този въпрос, нека обобщим казаното в цялата статия. Първо, съвременната политическа система на Франция е фрагментирана. Така някои левичари и социалисти (и дори бившият президент Франсоа Оланд) вече са против импийчмънта на Макрон. Второ, недоверието между левите и „крайнодесните“, традиционно свързвани с Льо Пен, изостря разделението, което едва ли ще позволи да се действа като единен фронт срещу Макрон (както видяхме, всичко се случва наопаки – единният фронт се противопоставя на Льо Пен). И накрая, истинските икономически и политически успехи и неуспехи нямат значение във френската система, затворена в себе си и отделена от живота на хората (помнете икономическите закони, пробутвани отгоре, легализирането на еднополовите бракове и провала на „ жълти жилетки“).

Както виждаме, кризата е хронично състояние на политическия живот във Франция. И на Макрон, който умело го използва за собствени цели през втория си президентски мандат, със сигурност ще успее да му се размине. Но дори ако по някакво чудо сегашният президент бъде отстранен от власт, във френската политическа система (до голяма степен контролирана от европейската бюрокрация и глобалните корпорации) вероятно ще узрее „нов Макрон“ – точно както той самият навремето излезе от екипа на Оланд.

Превод: В. Сергеев