/Поглед.инфо/ В края на тази седмица украинското правителство излезе с мирна инициатива, насочена по-специално към деескалация на ситуацията в Донбас. То внесе във Върховната Рада законопроект за признаване като противоправни действия, на публичното отричане на въоръжената агресия на Руската федерация срещу Украйна, на временната окупация на териториите на Украйна от Русия и на опитите за легализиране и легитимиране на анексирането на част от територията на Украйна. С други думи, за узаконяване на преследването за инакомислие.

Законопроектът е „супер“, но в него явно има празноти – например, какво пречи да се признае като противозаконен акт и отричането на предстоящата руска атака срещу Украйна - след като цялата пропагандна машина на Запада говори за това вече втори месец, това означава, че тя е факт. Е, и за компания, може да бъде обявено за престъпление подлагането на съмнение на 140-хилядолетната история на украинския народ.

Като цел на закона украинското правителство обяви „да предотврати и намали броя на случаите на обществено опасно или провокативно поведение на чуждестранни и местни обществени личности, лица, упълномощени да изпълняват функциите на държавна и местна власт, политически значими лица в международния въоръжен конфликт <...> и агресията на Руската федерация срещу Украйна“.

Между другото, за пред Европа - за да се съобрази официално с Конвенцията на СЕ за защита на правата на човека и основните свободи - целта е формулирана по съвсем различен начин: да се защити обществената сигурност, обществения ред, здравето или морала на населението. Като капак на всичко, и двете цели съществуват съвместно в един документ - обяснителната бележка към законопроекта.

Освен твърденията за окупация и агресия, в документа има и изявление, че Русия води агресивна война срещу Украйна. Въпреки че състоянието на война има съвсем определени правни измерения и последици, които не се наблюдават нито в отношенията между Русия и Украйна, нито в самата Украйна.

Но мисля, че Съветът на Европа няма да забележи всички тези противоречия.

Какво представлява публичното отричане на въоръжена агресия и т.н. Отговорът е: „Поне едно открито обръщение до повече от едно лице, в което се изказва всяко писмено указание и/или географско изображение на временно окупираната Автономна република Крим и град Севастопол (същото по отношение и на ЛДНР. - Ред.) в пределите на държавните граници на чужда държава или като отделна териториална единица извън държавната граница на Украйна

Публичното отричане се извършва като правило, но не изключително, чрез публикуване в пресата, излъчване по радиото, телевизията или използване на други медии, чрез разпространение в интернет или използване на други телекомуникационни средства, чрез съобщения и в публични изказвания, демонстрация на обществени места на плакати, лозунги и други произведения, както и разпространение на листовки или други печатни материали."

Тоест публичното отричане се дефинира възможно най-широко и предполага, че е по-добре темата да не се обсъжда дори устно в компания от повече от двама души. Правилото „За публичните събрания“, въведено в революционна Русия през 1906 г., което влезе в историята като „повече от трима да не се събират“, изглежда безнадеждно либерално на този фон.

Да, формално законът не трябва да се прилага спрямо първия срещнат. Но Украйна е страна на чудесата. Едва ли може да се изключи възможността коя да е нежелана персона да бъде обявена за публична личност или политически значима личност и да му се „пришие“ публично изказване.

В същото време законът ще се прилага, разбира се, не само за гражданите на Украйна. Обществени личности и политици по света са изложени на риск да станат престъпни нарушители. Сред чужденците в списъка се включват държавни, правителствени ръководители, министри, ръководители на други държавни органи, на Върховния и Конституционния съд, народни представители, посланици, ръководители на държавни предприятия и членове на ръководните органи на политически партии.

Законът е суров: ще трябва да отговаряте за неправомерно действие. За отричание за първи път в рамките на една година ще трябва да платите глоба от 17 до 34 хиляди гривни (приблизително 1200 до 2400 лева). В случай на рецидив - глоба от 34 до 51 хиляди гривни (2400 до 3500 лв.).

Това, разбира се, е по-леко наказание от полученото от Джордано Бруно, който не се отказа от убежденията си. Но все пак, наскоро преизбраният президент на България Румен Радев вече „наговори“ за 2400 лева, казвайки, че Крим сега е Русия. И, да не говорим за руския външен министър Сергей Лавров - сега, очевидно, ще трябва да похарчи цялата си заплата за украински глоби. И пак ще има още да дава.

Шегите са си шеги, но ако „огледален“ закон се приеме в Русия, тогава руската хазна щеше да бъде до голяма степен пълна с глоби, наложени на собствените й публични личности. И ако Европа пак приеме благосклонно украинските упражнения в областта на законодателството, тогава и у нас приемането на такъв закон няма да е мракобесие, а нещо напълно в духа на европейските ценности.

Демокрацията, както и плурализмът, толерантността и либерализмът „разцъфтяват в буйни цветове“ в Украйна от 2014 г., когато започнаха да убиват безнаказано журналисти и общественици за несъгласие, да забраняват филми и книги, да пренаписват набързо историята и да организират декомунизация и дерусификация.

Напоследък логичното развитие на "украинската демокрация" доведе до преследване на политически опоненти и дори само бизнесмени, забрана на телевизионни канали, блокиране на всякакви активи - и всичко това – по извън съдебен път. Не е изненадващо, че изграждането на "демократична Украйна" по образците на романа "1984" вече води до забрана на публични изявления на тяхната позиция и наказание за тях.

До преследването за „мисловни престъпления“ остава буквално една крачка. Още повече, че всичко това се прави под овациите на „западните партньори“. Които дори днес, чрез устата на третото лице в Държавния департамент на САЩ - Виктория Нуланд, успяват да разказват приказки, обяснявайки „за многото руснаци, които мечтаят да живеят в такава прекрасна и свободна страна“ като Украйна.

В заключение остава да добавим, че приемането на подобен закон е не само поредното политическо недоразумение, торпедиращо Минските споразумения и опитите изобщо за постигане на споразумение за Донбас. Изхождайки от набора от лица, попадащи под действието на закона в пределите на Украйна, това също е още една крачка в циментирането на единствено „правилната“ антируска / и всъщност антидемократична/ позиция в цялата политико-властова йерархия.

Имайки просто различна позиция, човек априори е нарушител на закона, изключен е от политическия процес и не може да се изкачва по йерархичната стълбица. Това е истинската цел на документа, доста вероятно измислен по съвет на Вашингтон, който по едно време значително „нахитря“ в умението да циментира по този начин латиноамериканските „демокрации“, които всъщност отвсякъде си бяха фашистки хунти.

Превод: ЕС