/Поглед.инфо/ Повече от 50 г. Мюнхенката конференция за сигурност беше един от символите на евроатлантимческото единство, неразрушимамата връзка между САЩ и техните европейски съюзници. Само че събралите се в баварската столица за 53 път европейски политици, дипломати и воени забелязаха, че, по думите на един от немските журналисти, се намират на „сеанс по групова терапия“.

Послание от Вашингтон

Откривайки конференцията, нейният председател, бившият високопоставен немски дипломат Волфганг Ишингер, призна, че тя ще бъде „най-вълнуващата през последните десетилетия“.“Никога не сме се имали такава ситуация: всички с нетърпение очакват обяснение от какво ще се ръководят новите власти на САЩ при формирането на външната политика“, каза той, изразявайки общото мнение на европейските участници във форума.

Пратениците на новия президент на САЩ се постараха да успокоят развълнуваните си съюзници. Шефът на Пентагона Джеймс Матис увери събралите се, че Доналд Тръмп, нарекъл НАТО „остарял съюз“, съвсем не се кани да къса връзките с блока. По думите на министъра на отбраната шефът на Белия дом „напълно поддържа НАТО“ и само смята за необходимо алиансът да бъде „трансформиран“, за да „съответства на изискванията на днешния ден“.

Новият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс също се постава да увери участниците във форума, че отношенията с европейските съюзници ще останат приоритетни за администрацията. „От името на Доналд Тръмп мога да кажа, че задълженията на САЩ по отношение на трансатлантическия дъюз са непоколебими“, каза той при въодушевени аплодисменти.

Само че тази мантра не подейства на всички. Най-разпространяващата се шега в кулоарите на форума беше, че, ето, току що събудилият се Доналд Тръмп ще напише в Туитър, че думите на Майкъл Пенс и Джеймс Матис са „fake news”.

Много европейци бяха разтревожени от фразата на вицепрезидента на САЩ, че Доналд Тръмп „ще поддържа своите съюзници така, както те ще поддържат него“. Освен това участниците в конференцията се оплакаха, че в изявленията на представителите на администрацията на САЩ има малко конкретика. Говорейки за необходимостта от трансформация на САЩ, Пенс и Матис изразиха само пожелание: европейските членове на алианса най-накрая да започнат да харчат за отбрана минимум 2% от своя БВП, както беше договорено на срещата на върха на съюза през 2014 г. Сега само пет държави от НАТО (САЩ, Великобритания, Полша, Гърция и Естония) изпълняват това задължение. При това военният бюджет на САЩ – 664 млрд. Долара през 2016 г. - превишава сумарните разходи на всички останали членове на алианса.

При изказванията си в Мюнхен делегати от няколко европейски страни обещаха да увеличат разходите до обещаното число, което няма да бъде лесно. Тази тема обещава да бъде една от най-обсъжданите ,например, във вече започналата предизборна кампания в Германия. Сега военните разходи на ФРГ са около 37 млрд. Евро. Ако Германия започне да харчи за тази цел 2% от своя БВП, то Германия ще дава за отбрана 70 млрд. евро – повече от Русия.

Министърът на отбраната Урсула фон дел Лайен, представяща оглавявания от канцлера Ангела Меркел блок ХДС/ХСС, заяви от трибуната че Европа повече не може да разчита на САЩ по въпросите за сигурност и трябва да полага повече активни усилия за разпределяне на натоварването в сферата на отбраната. Само че нея й възрази новият шеф на външното министерство на Германия Зигмар Габриел, един от лидерите на влизащата в управляващата коалиция Германска социалдемократическа партия. Той припомни, че германия и така харчи огромни суми за хуманитарни операции зад граница и за приемането на бежанци. При това (влизайки в явено противоречие с позициите на съпратийците на канцлера) той призна, че напливът на мигранти е предизвикан и от на „неуспешните военни интервенции“ в Близкия изток и Северна Африка.

"Post-West" по московски

Русия в Мюнхен беше обсъждана и осъждана, но не толкова остро, както да речем през февруари 2015 г. В момента на ожесточените боеве в Дебалцево. Тогава участниците в конференцията прекъсваха с възгласи и насмешки изявлението на Сергей Лавров . Впрочем този път и самият министър демонстрира по-миролюбиво настроение. Както отбелязаха няколко души от западните делегации пред „Комерсант“ неговата реч „беше по-лесно смилаема“ отколкото в предишните години. Във външното министерство на Русия не толкова отдавна беше сменен шефът на управлението за външнополитическо планиране, отговарящ за подготовката на публичните изявления на министъра. При това, по думите на източник на „Комерсант“, близък до руската делегация, Сергей Лавров сам „довеждал до разумност“ черновите на текстовете.

Излизайки на трибуната Лавров каза, че „човечеството стои на кръстопът“. „Целият етап, наричан post cold war order (световният ред, настъпил след Студената война) отива към края си. Основният резултат от него стана провала на усилията за приспособяване на институциите от студената война към новите реалности“, отбеляза той. „Светът не стана нито западноцентричен, нито по-сигурен и безопасен“. Критикувайки предишния световен ред, Сергей Лавров разказа как Москва би искала да види новата епоха: „Ако искате, наречете я post-West (има предвид пост-западноцентричен), когато всяка страна ще се стреми към постигане на баланс между националните интереси и интересите на партньорите си, при уважение на културната и историческа самобитност на всеки от тях“.

Терминът „post-West” след това дълго беше обсъждан в кулоарите на форума. Мнението на много от събралите се беше изразено на закрито заседание от един от високопоставените членове на делегацията на САЩ : „Това са желанийца на Москва, няма да ги дочакат“.

Сделка с предварителни условия

Украинската тема този път остана на втори план. Да върне интереса към нея се опита в речта си президента Петро Порошенко, обвинявайки руското ръководство в „ненавист към Украйна“. По неговите думи Владимир Путин „дълбоко ненавижда Украйна“. „Той отрича самобитността и уникалната идентичност на украинския народ“, заяви украинският президент. Само че неговата изява не предизвика съчувствие.

Всички очакваха какво ще каже за Украйна Майк Пенс, но неговото послание се оказа противоречиво. От една страна вицепрезидентът на САЩ каза, че Вашингтон „ще продължи да призовава Москва да отговори за Украйна“, добавяйки, че „Русия е длъжна напълно да изпълнява споразуменията от Минск“. В същото време той заяви, че властите в САЩ търсят „нови точки на съприкосновение“ с Русия. Участващият в конференцията шеф на Съвета по външна и отбранителна политика Федор Лукянов обясни нееднозначността на позициите на новата администрация на САЩ с това, че някаква „голяма сделка“ с Москва, за която нееднократно е говорил Доналд Тръмп, ако бъде сключена без урегулирането на украинския конфликт, би предизвикала твърда съпротива в американския елит, и преди всичко в конгреса. „Съдейки по всичко, това не е съвсем същото, което очакваха в Москва, смятайки Украйна за част от възможна сделка, а не за предварително условия“, заяви той пред „Комерсант“.

Членът на делегацията на Русия, шефът на комисията в Съвета на федерацията (горната камара на парламента на Русия – бел. ред.)Константин Косачов, призна пред журналисти: той възприел „с разочарование“ думите на Майк Пенс, че именно Русия носи отговорност за изпълнението на споразуменията от Минск. Според него такъв подход „позволява на Киев безкрайно зда саботира споразуменията от Минск“.

Членът на Съвета на федерацията Алексей Пушков, който също участваше във форума в Мюнхен, само че каза пред „Комерсант“, че „би било нереалистично на конференция, на която главна тема стана единството на САЩ и европейските членове на НАТО, да се очаква , че американците ще вземат по отношение на Русия принципно различна позиция от техните колеги от Европа“. „Думите на Майк Пенс не ме учудиха“, каза той. „Смятам, че външната политика на Тръмп ще бъде далече по-традиционна, отколкото много хора се боят в Европа и колкото се надяваха много хора в Русия“. Между другото, както каза пред „Комерсант“ бившият директор на Службата за външно разузнаване на Русия Вячеслав Трубников, от изявленията на американските официални лица в Мюнхен „следва, че САЩ твърдо са решили да унищожат „Ислямска държава“, и искат да направят това заедно с всички“. Наистина, вицепрезидентът на САЩ говори преди всичко за взаимодействие между западните страни, но подчерта, че това не е достатъчно“, добави Трубников.

За Москва яснота по отношение на конкретните планове на новата администрация на САЩ ще настъпи след среща на Доналд Тръмп с Владимир Путин. Според източници на „Комерсант“, близки до американската делегация в Мюнхен, сега страните се опитват да договорят организацията на такава среща преди юлската среща на върха на Г20 в Хамбург. Засега става дума, че президентът на САЩ, който се очаква да бъде в Европа през май поне два пъти – на срещата на Г20 и на мини-срещата на върха на НАТО - „да отскочи“ в някоя трета страна, където ще пристигне и Владимир Путин.

................

в. „Комерсант“.

Москва / Русия