/Поглед.инфо/ „Русия готви нахлуване в Украйна“. „Мащабна военна операция“. "Руски войски на границите на Украйна". „Прехвърляне на военна техника”.
Всичко това са цитати на гръмки изявления, направени през последните дни от Вашингтон, Рига, Брюксел, Киев. Редовни викове за „руската инвазия“ се чуват, разбира се, през всичките тези години – но рядко с такава степен на истерия. Какво се случи? И как изобщо следва да разбираме случващото се в Киев и в Донбас? Какво означава придвижването на руските войски?
На първо място - както знаете, "Дръжте крадеца!" най-силно крещи този, който е откраднал. Половината от всички украински въоръжени сили сега са съсредоточени в Донбас. Но това са 125 хиляди войници. „Въоръжените сили на Украйна натрупват своите сили, събирайки тежка техника и персонал“, казва руското външно министерство. „Готови сме... за нов кръг от военни действия“, потвърждава не друг, а командирът на първата украинска групировка в Донбас генерал Павлюк.
В региона вече са изпробвани най-новите ударни комплекси – както американските „Джевелин“, така и турските „Байрактар“. Пред нас наистина се извършва подготовка за инвазия, само че съвсем различна. Нашествито на Украйна срещу непокорения Донбас. Агресия, която се подготвя в Киев срещу непризнатите републики на украинския Югоизток.
„Ако искате да върнем Донбас, тогава да вървим“, казва украинският президент Владимир Зеленски. Трудно е да се възприемат тези думи освен като пряко указание за подготовката на операцията срещу Донбас. Зеленски внася законопроект, позволяващ на чуждестранните (четете – НАТО-вските) войски да влизат и остават на територията на Украйна. Той подкрепя и друг законопроект "За основите на държавната политика за преходния период".
Това не са просто някакви декларативни, празни хартийки. Не - въз основа на тези закони се планира де факто премахването на Минските споразумения. Тези, които преди няколко години спряха най-острия взрив на гражданската война в Украйна. Те дадоха шанс на Киев да подобри отношенията с населението на Югоизтока. Прекратиха масовите обстрели, убийства и разрушения.
И сега се оказва, че Киев готви нова атака срещу собствените си граждани. Превръща във фарс най-важните документи, одобрени от ООН. Освен това, както знаете, в Донбас живеят десетки хиляди руски граждани. Оказва се, че те също се намират в смъртна опасност. И Западът не просто наблюдава всичко това – не, той подкрепя Киев, насърчава, провокира.
Пред нас е позната битова картинка. Хулиганите използва по-малките гаменчета, за да тормозят добропорядъчните граждани. Киев е уверен, че могат да кошмарят Донбас безнаказано пред Москва. И при най-малката опасност ще се скрият зад гърба на истинските хулигани, тоест НАТО и САЩ.
Разбира се, Русия е мирна страна. Без желание да се меси във вътрешния украински конфликт. Загрижена за реда, преди всичко, в собствената си къща, на собствена територия. Киев обаче излага на риск съдбата на милиони руснаци. Граждани и на Украйна, и на непризнати републики, и на Русия. Възможно ли е в такава ситуация да останеш настрана безучастно? Да видиш как пред очите ти се убиват приятели, сънародници и цивилни?
Ако Киев се надява на помощта на Америка, нека си спомнят 2008 г. Нека си спомнят съдбата на Саакашвили, който също си представяше, че Америка ще се бори с ядрена суперсила заради него. Той също смяташе, че правилно е разбрал намеците от Вашингтон. В резултат на това руските войски се оказаха на 30 километра от Тбилиси. Грузинската армия е напълно разбита. Непризнатите Абхазия и Южна Осетия станаха признати. И истеричната реторика на Грузия беше заменена с много по-разумно поведение.
Нека Киев най-накрая разбере очевидното нещо. За всяка агресия срещу руския народ в Донбас те ще трябва да отговарят. Украйна ще загуби своите въоръжени сили, територия, настоящата си политическа система. Тя ще претърпи такива загуби, след които никога повече няма да бъде същата.
Това изобщо не е от многобройните китайски - това е изключително ясно, сурово руско предупреждение. Нека най-после повярват там – цената, която Киев ще плати за агресията срещу Донбас, ще се окаже непосилна. Точно така трябва да се разбират посланията за „предстоящата руска агресия”.
Превод: ЕС