/Поглед.инфо/ Съединените щати поискаха Русия да не сключва сделки с венецуелския президент Мадуро. Така те отговориха на новината, че Каракас започва да продава златни резерви, за да поддържа националната валута. Очаква се да бъдат продадени до 30 тона злато. Как да се държи Русия в тази ситуация? Трябва ли да се откаже да подкрепя Мадуро и да заложи на лидера на опозицията Гуайдо?

Президентският прессекретар Дмитрий Песков заяви в петък, че не е чувал за плановете на Венецуела да продаде част от златото си на Русия. „Нито Кремъл, нито правителството нямат нищо общо с това. Нямам никаква информация, че някой тук има нещо общо с това”, заяви Песков.

Още на 29 януари в „Туитър” се появи коментар на националното събрание на Венецуела от името на един от местните депутати с информация, получена от служители на централната банка на Венецуела за предполагаемия самолет от Москва, който ще вземе 20 тона злато от страната.

Съобщава се, че на 18–19 януари Боинг 757 лети от Москва до Каракас през Дубай и мароканския Агадир. Руският посланик във Венецуела Владимир Заемски отрече тази информация. Скоро след това „Новая газета” посочи, че венецуелското злато се съхранява в Централната банка на Русия, резервите му са около 30 тона. Изданието твърди, че е било взето през януари до Дубай, откъдето е било транспортирано до Каракас. Публикуването на тази информация се дължи на факта, че Мадуро обяви в сряда , че ще изразходва един милиард евро за програма за благоустройство на Венецуела.

Ръководителят на Централната банка на Русия Елвира Набиулина обаче заяви, че информацията за съхранението на златните резерви на Венецуела в Русия не е вярна.

По-рано западните информационни агенции съобщиха за планове на Централната банка на Венецуела да продадат на ОАЕ около 15 тона злато. Сделката се очаква през следващите дни и е предназначена за подкрепа на националната валута. Източници твърдят, че Русия не участва в тези сделки. Пратките започнаха на 26 януари. За златото ще плащат в брой с евро. Според източника, централната банка на Венецуела миналата седмица вече е транспортирала три тона злато в ОАЕ. Източникът твърди, че Каракас иска да продаде общо 29 тона злато. Цената на 1 кг злато е около 37 хил. евро. Сегашният златен резерв на Венецуела се оценява на 130 тона, тази цифра е на 75-годишното дъно. В началото на годината запасите възлизат на 150 тона.

В петък Съединените щати изразиха своята позиция. Там те обявиха недопустимо „ограбването” на златните активи, принадлежащи на Венецуела. Вашингтон призова Москва и други страни да не сключват сделки с президента на страната Николас Мадуро.

Ситуацията се усложнява от факта, че Съединените щати и няколко други страни са обявили признаването на Хуан Гуайдо за президент. Русия, Китай и няколко други страни подкрепят Николас Мадуро като легитимен ръководител на Венецуела.

От правна гледна точка желанието на Запада да „поеме попечителството” на венецуелското злато изглежда съмнително. Централната банка на Венецуела, а не Мадуро или Гуайдо, разполага с валутните резерви на Венецуела, обяснява Дмитрий Абзалов, председател на Центъра за стратегически комуникации. С тези активи може да се действа единствено от централната банка.

Златните резерви трябва да бъдат свободно преобразувани, смята експертът. Ако Русия можеше да осигури някаква схема, която да осигури преобразуването, в това няма нищо престъпно. „От правна гледна точка няма никакви оплаквания“, заяви Абзалов. Експертът припомни: централните банки обменят една валута за друга всеки ден в колосални суми; Всяка страна има право да сменя златото и валутата си навсякъде - дори в Швейцария, дори в Буркина Фасо.

Но това е на теория. На практика обаче подобни проблеми с блокирането на стратегически резерви се сблъскват дори в страни, които не са в толкова сложни отношения със Запада като Венецуела. Така, спомня си Абзалов, по това време по дело срещу инвеститор в Молдова, американски съд блокира част от нефтения и газов фонд на Казахстан в Банката на Ню Йорк. „Назарбаев трябваше да отиде в САЩ и да преговаря”, напомна Абзалов. „Приказките за този вид външен натиск върху дадена страна са доста разпространени.”

В случая с Венецуела политическият фон е повече от очевиден. Американските обвинения са опит да се покаже „дългата ръка на Москва”, за да се улови Русия „в опит да се финансира укрепването на режима на Мадуро, какъвто беше случаят с заема на Виктор Янукович”, каза Абзалов.

„Съединените щати наричат Латинска Америка своя заден двор и вярват, че те могат да действат там, както им харесва. Например, да организират преврати и политически убийства, да присвояват ресурсите на тези страни, т.е. да преследва неоколониална политики”, коментира Василий Колташов, ръководител на Центъра за икономически изследвания към Института за глобализация и социални движения. Американците се обръщат към доктрината Монро, според която нито една европейска държава (и още повече Русия) няма право да прави нищо в двете Америки, смята експертът. Съединените щати, според тази доктрина, действат „по своему".

Но въпросът е не само в геополитическите доктрини, измислени през деветнадесети век, но и в специфичните бизнес интереси на американците. Тръмп влиза във Венецуела, за да изтласка Китай от там - вероятно петролната компания ConocoPhillips ще се върне там”, прогнозира Дмитрий Абзалов.

За Русия, която изхожда единствено от икономически интереси, е нерентабилен „триумф на демокрацията“ американски стил във Венецуела. „Русия е инвестирала сериозно във Венецуела и инвестициите са частично изплатени. Около 20 милиарда долара бяха инвестирани, сега Венецуела дължи 3 милиарда долара и ще плати 200 милиона долара в близко бъдеще”, казва Абзалов. Проблемът е, че „новото правителство” може да анулира задълженията, дадени от „тираничния режим - какъвто беше случаят например в Ирак. - Или, както в случая с Украйна”, отбелязва Абзалов. Експертът сочи:

„Сега играта върви по следната схема: „Руснаци, не се притеснявайте, ще изпълним всички задължения!”, Но това не е гаранция за нищо. „Сега ще предадем нашия партньор и в резултат на това няма да получим нищо”, отбелязва Абзалов. „Москва мисли не само за инвестициите си, но и за стабилната ситуация в региона.

Отделен въпрос е дали венецуелското злато ще стане причина за нови санкции в случай на неподчинение на Русия към изискванията на САЩ. Василий Колташов не изключва, че сега Вашингтон ще има още една причина да се опита да въведе нови „наказания” за Москва, но „Съединените щати са ограничени в прилагането на своите санкции срещу Русия”. Според него Вашингтон се нуждае от „ефективни санкции”, но в този случай успехът едва ли ще успее. Първо, Европа трябва да подкрепи санкциите. Второ, те трябва да създадат поне появата на икономически ефект. Във Вашингтон не могат да налагат санкции на фона на поскъпващия петрол, ще бъде неефективно”, казва Колташов.

Руската федерация не е разменяла злато у дома и следователно няма да попадне под санкционния компонент, отбелязва Дмитрий Абзалов. Има ограничения само за обменните операции, за да се получи изгода. „Това е същото като обвиняването на таксиметровия шофьор, че е шофирал например Дерипаска”, подиграва се политологът.

Василий Колташов е сигурен: Русия трябва да продължи да помага на Венецуела с продажбата на злато и да не слуша исканията на американците, надявайки се на „лоялност” от Гуайдо. „Веднага след като Мадуро бъде свален от проамериканските сили, Русия ще загуби всички позиции във Венецуела. Ако тя се оттегли и позволи на Мадуро да си тръгне без борба, то Русия ще загуби лицето си в Латинска Америка. В никакъв случай не можем да се оттеглим”, заяви Колташов.

В крайна сметка, смята експертът, американците няма да могат да оставят Мадуро без злато. „Съединените щати могат да наложат морска блокада и да организират военна намеса на колумбийските войски под претекст за братска помощ от колумбийския народ към”легитимния президент”, тоест Гуайдо. „Но златото е такъв материал, който е анонимен. На кюлчетата само се сменят печатите. ... Съединените щати няма да могат да направят нищо по въпроса”, заключва Колташов.

Превод: В.Сергеев