/Поглед.инфо/ Разширяването на НАТО на изток и намесата на САЩ в делата на Руската близка чужбина само засилиха враждебността и недоверието на Русия към Запада и засилиха международната ситуация, смята Шон Кроули, писал есе за The National Interest. За да върни ситуацията на „здрав курс“, Вашингтон трябва да признае грешките си и да се оттегли от руската сфера на влияние, убеден е публицистът.
След края на Студената война и разпадането на СССР САЩ побързаха да „запълнят вакуума“, който се появи в посткомунистическото пространство по отношение на сигурността, казва Шон Кроули, завършил Международни отношения в университета в Питсбърг в свое есе за The National Interest.
Страни от Варшавския договор бяха приети до НАТО, желанието за разширяване на Алианса и нататък на изток беше обявено публично, и американски неправителствени организации и правителствени агенции започнаха да подкрепи елементите в Руската близка чужбина, които не искат да следват указанията на Москва.
Същевременно намеренията на САЩ може би са били благородни: американските политици се опасяват, че ако САЩ обърнат гръб на Източна Европа, Русия в крайна сметка ще възстанови власт над бившите „сатрапии“. След 30 години, когато Русия почти напълно се е излекувала от дългогодишната депресия и се стреми да възстанови „традиционните механизми за безопасност“ в Европа, трябва да се признае, че опитите на САЩ да осигурят мира в постсъветското пространство не се увенчаха с успех, отбелязва авторът. И причината на неуспеха се крие, според него в излишната активност на САЩ в Руската близка чужбина.
Малцина висши американски представители признават значението на страховете на Москва от разширяването на НАТО. Като аргумент, твърдението, че Съединените щати са оттеглили повечето от войските си от Европа след края на Студената война, винаги е цитирано. Въпреки това, въпреки оттеглянето на редовните войски, американските системи за противоракетна отбрана заемат мястото им, което прави Русия уязвима в случай на ядрена война.
Освен това, разширяването на НАТО до границите на Руската близка чужбина затвърди позицията на историческите „антируски елементи“, такива като украинските и полски националисти или балкански ислямисти. Американските усилия за промяна на режимите в Близкия изток също предизвикаха сериозна загриженост за Русия поради надигането на радикалните ислямски сили, които предизвикаха тези действия.
Наред с други неща, трябва да се има предвид, че Русия е исторически притеснена от заплахата от чужда намеса. „Дори ако на Запада руският страх от нахлуване да изглежда необоснован, историята е показала на руските лидери, че западните намерения са обичайни скрити или неясни. Всяка епоха носи своята смъртна заплаха, винаги ще има поредния Наполеон или Хитлер“, пише по този повод американският експерт в областта на международните отношения Бен Щайл.
В същото време, Кроули смята, някои от членовете външнополитическата система на САЩ „разбиращи“ руската история, са били в състояние да направят оценка на последиците от намесата на САЩ във вътрешните работи на страните от бившия Съветски съюз. По този начин, съветник на американския президент Клинтън Строуб Талбот предупреди, че „разширяването на НАТО, без включване на Русия няма да помогне за ограничаване на нейните експанзионистичните импулси на реакция.“
И макар че и Елцин, и Горбачов да се противят на разширението на НАТО на изток, Вашингтон с непрестанната си намеса в делата на руската близка чужбина, сам определя типа на бъдещия лидер на Русия, с който му се налага да си има работа. Разширяването на НАТО на изток, намесата в постсъветското пространство, военните действия в Югославия и в Близкия изток – всички тези действия добавят аргументи в полза на „силовото крило“ на руските власти, заели в крайна сметка доминиращо положение в руската политика при Владимир Путин, пояснява Кроули.
По-нататъшните опити на Запада да се намесят в отношенията на Русия и нейните съседи, както и опитите да я „накажат“ за намеса в американските дела, само ще засилят доверието на силите за сигурност в съществуването на антируски конспирация, смята експертът. САЩ трябва да обмислят възможността да намалят своето военно и политическо присъствие в региона, който традиционно се счита за руска сфера на влияние, смята публицистът. По този начин те биха могли да отслабят идеята, която стои зад силата на руските „силовици“ и да възстановят отношенията си с Русия по здравословен начин.
Превод: Поглед.инфо