/Поглед.инфо/ Сътресенията в Западна Африка е малко вероятно да се разпространят извън региона. Въпреки това, ако новите правителства не успеят спешно да изпълнят обещанията си, може да започне търсене на алтернативно лидерство, докато голямото младо население на Африка търси по-добро бъдеще. Преподавателят в университета Егертън (Кения) Израел Нябури Нядера пише за това в статия за клуб Валдай.

От 2020 г. насам осем правителства във франкофонска Африка бяха свалени от военните, което засили тревожната тенденция на преврати на континента.

За сравнение, от 50-те години на миналия век по света са извършени 486 опита за преврат, 214 от които са извършени в Африка, от които 106 са успешни.

Ако оставим настрана статистиката, често възникват два въпроса по отношение на превратите.

Първият въпрос е дали те са резултат от вътрешни пропуски, особено във функционирането на управленските институции, или следствие от функционирането на една международна система, която става все по-нелиберална.

Може би още по-тревожното е, че тези катаклизми са причинени както от вътрешни, така и от външни фактори. Последното обяснява защо нито Африканският съюз, нито регионалните икономически общности са успели да се справят с заграбването на властта от армията.

Вторият въпрос е дали тези катаклизми могат да решат проблемите, пред които са изправени хората. Новите лидери обещават бързо да премахнат социално-икономическите и политически слабости на свалените режими.

Те говорят за лоша сигурност, бедност, корупция, външна намеса и липса на развитие. Тези проблеми наистина са обща черта на много развиващи се страни, а в Африка те се превърнаха в основна пречка за постигането както на Целите на хилядолетието за развитие, така и на Целите за устойчиво развитие. Няма съмнение, че онези, които обещават да ги решат, вероятно ще получат подкрепа от народа.

Топлият прием на превратаджиите е показател за надеждите на цивилното население, което очаква бързо решаване на повечето проблеми, идентифицирани от превратаджиите.

Това се подсилва от харизмата и патриотичния образ на новите лидери, често облечени във военна униформа. Този образ може да се тълкува като секюритизация на проблеми, сякаш е доказателство, че новите военни правителства наистина могат да изпълнят обещаните трансформации.

Може би гражданите са мотивирани отчасти от вярата във военната дисциплина, която не очакват от собствените си политически лидери.

Освен това военните преврати в исторически план са допринесли за развитието в много части на света, така че подкрепата от страна на гражданите не може да се дължи единствено на наивност. Например, когато Гай Юлий Цезар свали Помпей, това доведе до масивна експанзия на Римската империя.

Наполеон и неговите армии също разширяват френските територии. Въпреки че кампаниите на Цезар и Наполеон са кървави, те успяват да укрепят силата и влиянието на своите държави.

В допълнение към тези исторически истории има много относително съвременни примери за преврати, които са имали положителни последици. Например в Индонезия, когато генерал Сухарто свали президента Сукарно, страната успя да подобри международните си отношения, включително да се присъедини отново към ООН, както и да разреши конфронтацията си с Малайзия.

В Южна Корея превратът от 60-те години на миналия век, воден от генерал Пак Чунг Хи, постави основата за бързото икономическо развитие на страната, която се превърна в един от „азиатските тигри“.

В Тайван военното правителство на Чан Кайши през 1949 г. се приписва на икономическото издигане, което също така превръща острова в един от „азиатските тигри“.

Но, разбира се, би било наивно да се вярва, че всички преврати ще имат положителен резултат. Всъщност повечето преврати създават авторитарни режими, които имат много малко политически или икономически постижения, но са параноични относно вкопчването във властта.

Режимите на Иди Амин, Робърт Мугабе, Мобуту Сесе Секо и генерал Сани Абача не направиха много, за да отговорят на очакванията на гражданите.

Тяхната параноя често е оправдана, като се имат предвид добре документираните високи шансове страните, преживели успешни преврати, да се сблъскат с друг преврат. Освен това това важи и за режими, които са имали желанието и способността да постигнат промяна.

Опитът на Том Санкара в Буркина Фасо, който беше свален въпреки ефективните реформи, служи като индикатор за крехкостта на военните режими.

На този фон има смисъл да зададем три въпроса относно продължаващите катаклизми:

Първо, какви са очакванията за последните държавни преврати в страни като Габон (август 2023 г.), Нигер (юли 2023 г.), Буркина Фасо (януари 2022 г. и септември 2022 г.), Гвинея (септември 2021 г.), Чад (април 2021 г.) и Мали (август 2020 г. и май 2021 г.)?

Необходимо е да се отговори на този въпрос в контекста на факта, че повечето от тези страни преди това са преживели военни преврати, както и опити за създаване на „демократични“ правителства, които не са ги извели на устойчив път на икономическо и политическо развитие.

Връщането към военно управление и естеството на подкрепата, която получава в гореспоменатите страни, е отражение на провала на избраните правителства. Това означава, че новите военни правителства трябва да вземат предвид общественото мнение и очаквания.

Въпросът е какво точно подкрепиха гражданите - самите превратаджии или обещанията, които те дадоха. В последния случай лидерите нямат алтернатива, освен бързо да започнат да изпълняват обещанията си, в противен случай има вероятност хората бързо да подкрепят някой друг.

Това може да се обясни с демографските промени на континента, които доведоха до повече млади хора, отколкото възрастни хора. Това поколение има по-малко търпение и е по-амбициозно от предишните поколения.

Освен това младите хора са много по-информирани и имат по-силни възможности за мобилизация благодарение на социалните мрежи.

Второ, новите военни лидери вземат ли предвид опита на своите предшественици - както техните успехи, така и неуспехи? Наясно ли са с факта, че повечето държави в Африка са преминали границата от половин век от независимостта си и трябва да започнат да поемат отговорност за собствената си съдба?

Успехът на тези нови военни правителства може да зависи от тяхното разбиране на проблемите, пред които са изправени техните страни, и способността им да предоставят практически решения на тези проблеми.

Както бе споменато по-горе, някои от проблемите, пред които е изправена франкофонска Африка, силно засягат обществените емоции - корупцията, безнаказаността и неоколониализмът сред тях.

Но трябва да се отбележи, че тези проблеми са много трудни за решаване без приобщаващ подход, който включва участието не само на военните, но и на цивилното население. В крайна сметка гражданите са тези, които са заинтересовани от бързото постигане на осезаеми резултати.

Трето, въпросът как превратите могат да повлияят на геополитическите тенденции в региона. От самото начало новите военни правителства и Икономическата общност на Западна Африка (ECOWAS) не са имали най-добрите отношения, което заплашва или да изолира тези страни регионално, или да доведе до смъртта на ECOWAS.

В този случай това ще трябва да се разглежда не просто като субрегионален проблем, а като трагедия от панафрикански мащаб, чиито последствия ще трябва да бъдат разрешени чрез субрегионални общности.

Освен това новите правителства вероятно ще търсят нови партньори за сътрудничество, особено в областта на сигурността и развитието.

Съществуващите връзки дадоха слаби резултати повече от пет десетилетия, така че новите играчи, особено Русия, Китай, държавите от Персийския залив, Турция и много недържавни участници като частни военни компании и неправителствени организации, ще се стремят да запълнят празнината. Очаква се отношенията между френскоговорящите страни и техните традиционни западни съюзници да се влошат.

По този начин е малко вероятно превратите в Западна Африка да се разпространят извън региона. Въпреки това, ако новите правителства не успеят спешно да изпълнят обещанията си, може да започне търсене на алтернативно лидерство. В центъра на тази турбуленция и несигурност са гражданите, които се интересуват преди всичко от по-добри перспективи за бъдещето.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.