/Поглед.инфо/ Неочакваната доброволна оставка на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев, която той обяви в навечерието на пролетния празник на обновлението Науриз, няма да доведе до радикални промени в политическия курс на страната, в основата на който е разумния баланс между глобалните центрове на властта - Русия, Китай и САЩ. Назарбаев запази длъжностите председател на Съвета за сигурност, ръководител на управляващата партия Нур Отан, член на Конституционния съвет и доживотен председател на Асамблеята на народите на Казахстан.

А днес наследник на Елбаси е неговият верен съратник Касим-Жомарт Токаев, към когото преминаха президентските правомощия. Токаев ще заема този пост до края на мандата през 2020 г., след което чрез всенародно гласуване ще бъде избраннов президент на Казахстан. Ако по някаква причина Токаев напусне поста си преди това, президентските правомощия ще бъдат прехвърлени на дъщерята на Елбаси Дарига Назарбаева, която на 20 март 2019 г. станапредседател на Сената на Парламента на Република Казахстан (РК) и зае първо място в списъка на най-влиятелните жени в страната.

Новият президент на Република Казахстан произхожда от рода Кушик на племето Жалайър Старши Жуз**, към което принадлежи Нурсултан Назарбаев. Токаев е дипломат от кариерата, полиглот с блестяща служебна биография. Той многократно е изпълнявал най-трудните и отговорни задачи на Назарбаев.

Надеждна опора за Назарбаев беше и остава Карим Масимов, бивш премиер с два мандата, а сега председател на Комитета за национална сигурност (КНБ). Като министър на икономиката и бюджетното планиране той успешно помогна на Назарбаев да преодолее финансовата криза от 2008 г. и дори да осигури растежа на икономиката през следващите години. Според американското издание The Diplomat той се счита за експерт по Китай и има добри връзки с Кремъл - два центъра на власт, отношенията с които Казахстан внимателно балансира. Масимов обаче няма шанс да направи независима политическа кариера, тъй като по националност не е казах, а уйгур.

Но първият заместник Масимов, племенникът на Елбаси, генерал-лейтенант на националната сигурност, 40-годишният Самат Абиш, има такива шансове.

Както и да е, през следващите две години (поне) политическият и икономическият курс на Казахстан ще се определя от Нурсултан Назарбаев, който остава център на вземане на решения и контролира законодателната и изпълнителната власт, както и силите за сигурност. Също така е очевидно, че новото правителство ще трябва сериозно да се справи с належащите икономически проблеми, с които предишният кабинет на министрите не се справи и беше изпратен от Назарбаев да подаде оставка малко преди доброволното си оттегляне от поста президент.

Известният казахстански политик и икономист Пьотр Свойк, коментирайки оставката на правителството в казахстанското издание „Время”, отбеляза, че въпреки „непреходната актуалност на собственото промишлено-иновационно развитие, започнато от президента след глобалната криза от 2007–2008 г.”, това развитие не е достатъчно по темпове и ефективност. Основният проблем на икономиката на Казахстан е неговата суровинна ориентация. Икономическата система на републиката е силно зависима от износа на енергийни носители и други ресурси. Сривът в цените на петрола и металите силно удари икономиката.

Темпът на растеж на БВП на Казахстан ясно корелира с нивото на световните цени на суровините и енергийните носители. По този начин периодът на икономически растеж с 5-7% от 2010 до 2014 г. беше заменен от забавяне и спадане през 2015–2016 г., когато световните цени на петрола бяха намалени. Сега икономиката на Казахстан, която леко се съживи през 2017 г. (ръстът на БВП, според Световната банка, 4.1%), отново се забавя. Миналата година БВП на републиката нарасна само с 3,8%, а тази година според прогнозата на Световната банка той няма да надхвърли 3,5% (3,2% в средносрочен план).

Освен това, след поредица от гръмки скандали в банковия сектор, казахстанските банки фактически са лишени от възможността да заемат пари в чужбина и се държат на повърхността само за сметка на вътрешните ресурси. През есента на 2017 г. президентът Назарбаев стартира програмата за подкрепа на банковия сектор, но през април 2018 г. го отмени, посочвайки „ужасните показатели“ на водещите кредитни институции в страната - Банка Астана, Екзимбанк и Qazaq Banki. По-късно националният регулатор спря на всичките три банки лицензите за основни дейности. Срещу няколко банкери е образувано наказателно производство. Републиканско издание Inform. Бюро констатира, че "банките са получили 3 трилиона тенге от държавата [1000 тенге = 2,64 щатски долара], но както и преди не кредитират икономиката".

Негативното значение на корупционния компонент в развитието на Казахстан също посочи и ръководителят на МВФ Кристин Лагард. По време на посещението си в Астана през май 2016 г. тя каза, че „богатият на петрол Казахстан трябва да се приспособи към ниските цени на енергията чрез провеждане на реформи и борба с проблеми като корупцията“.

Външните дългове са тежък товар за икономиката на републиката. Само за последните пет години $208 млрд. бяха изтеглени от страната, за да обслужват дълг от $ 167,5 млрд. През миналата година външният дълг на Казахстан достигна критично ниво от $55,5 млрд., което надхвърля 96% от общите валутни резерви на страната. Според мнението на експерти на Републиканската сметна комисия за контрол на изпълнението на бюджета, рисковете са много високи.

Не намирайки изход от положението, правителството на Казахстан просто промени методиката за изчисляване на външния дълг. Дълговият индикатор за държавните вътрешни заеми, който възлиза на 5.77 трилиона тенге, е изключен от изчисленията. В резултат показателите на показателя за дълга намаляха от 96.2% в края на 2017 г. до 63% към 1 октомври 2018 г., което позволи да се докладва за възможността за нови външни заеми.

Казахският икономист Евгений Кочетов смята, че наред с други неща, един от основните проблеми на Казахстан през тази година ще бъде спадът в добива на петрол. Планира се сериозен основен ремонт на трите най-големи находища (Кашаган, Тенгиз и Карачаганак), което ще ограничи възможностите за растеж на БВП за сметка на количествено увеличение на износа на суровини.

Новият президент на Казахстан Касим-Жомарт Токаев и неотдавна оглавилия Кабинета на министрите на Република Казахстан Аскар Мамин, от рода канжъгалъ на племето Аргън от Средния Жуз***, ще трябва спешно да разрешат нарастващите икономически проблеми на републиката под заплахата от активиране на социални протести, които да разтърсят не само финансовата, но и политическата стабилност.

Задачата за гарантиране на стабилността на Казахстан днес е по-сложна, отколкото преди няколко години и най-вече заради нарастващото участие на Казахстан в сферата на влияние на Запада. Така през лятото на 2017 г. Нурсултан Назарбаев назначи британския лорд Хари Кенет Улф за председател на съда на Международния финансов център „Астана“. Лорд Улф участва в създаването на такива арбитражни съдилища, основани на британската правна система в редица други страни по света. Заедно с него ще работят още осем известни съдии и адвокати от Великобритания. Подобни съдилища са създадени в Сингапур, Хонконг, Дубай, Абу Даби и Катар. Чисто британският състав на съдиите, които ще разгледат бизнес споровете в МФЦ "Астана", означава по-специално, че ръцете на новото правителство на страната ще бъдат вързани за провеждането на социално ориентирана икономическа политика. Американският "Форбс" редовно публикува статии от либералните казахстански икономисти, които посочват като едва ли не основен проблем на страната курса към "изграждане на "социална" държава, както се твърди "в ущърб на конкурентоспособността на страната и бизнеса".

Ако новото ръководство на Казахстан следва съветите на такива икономисти и започне да ограничава социалните програми за решаване на финансови проблеми, това може да разшири достъпа до заеми от МВФ, но да нажежи социалната обстановка, съживявайки различни протестни групи. В същото време протестът може да “прескочи” през етапа на преговорите, като се използват радикални форми. И властта, ако е власт, придобивайки нови черти, е длъжна да предотврати повторението на такива трагични инциденти като стрелбата в Жанаозен през 2011 г. или терористичната атака в Актобе (Актюбинск) през 2016 г.

* Елбаси (казахски език) – държавен глава (бел.пр.).

**Старши Жуз - група казахски родове и племена, доминиращи на територията на Семиречие и съвременен южен Казахстан и част от съвременната територия на Западен Китай и Узбекистан (бел.пр.).

***Среден Жуз - група казахски племенни обединения в Централен, Северен и Източен Казахстан. Средният Жуз заема централната, северната и източната част на съвременната територия на Казахстан (бел.пр.).

* Благодарим ви за подкрепата на Поглед.инфо и ПогледТВ,  защото по този начин запазвате тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова