/Поглед.инфо/ Кечуа са една от най-големите групи от коренното население на Южна Америка, живеещи в планините на Андите и в амазонските райони на Перу, Боливия, Еквадор, Аржентина, Чили и Колумбия. Общият им език е кечуа, известен още като рунасими, което означава „език на народа“.
Най-ранните групи на народа кечуа се заселват около 8000 г. пр.н.е. в северните територии на днешно Чили. Те са били ловци-събирачи, използвали са местните природни ресурси, за да оцелеят. По-късно стават земеделци и скотовъдци, развъждат лами и алпаки, отглеждат картофи, царевица и киноа – основни храни на трапезата им.
През XV в. империята на инките спомага за разпространението на езика кечуа, който става официален език на Тахуантинсуйо (империята на инките). И до днес диалекти на кечуа се говорят в различните региони.
Хората от племето кечуа живеели в общности, наречени айлу, където семействата споделяли обща земя и си помагали взаимно чрез айни – традиционна система за взаимен труд. Всяка общност е била ръководена от курака, който организирал празниците и церемониите.
Кечуа вярват в Пачамама – Майката Земя, която почитат чрез ритуали с дим, листа от кока и напитки. Космическият им мироглед е разделен на три нива:
Ханан Пача – горният свят на Слънцето (Inti) и Луната (Killa);
Кай Пача – живият свят на природата и хората;
Укху Пача – вътрешният свят на мъртвите и природните сили.
Инти Райми е най-почитаният им фестивал, с който отбелязват завръщането на Слънцето по време на зимното слънцестоене през юни.
Днес над 10 милиона говорят на езика кечуа, признат за официален в Перу, Боливия и Еквадор. Кечуа не е просто език, а цяло езиково семейство с много местни разновидности.
Облеклото на народа кечуа е пъстроцветно, ръчно изработено от памук, вълната на алпаки, лами или овце. Всяка общност има свои уникални модели и стилове, често боядисани с естествени растителни и минерални цветове.
Превод: д-р Радко Ханджиев