/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп създаде чудовище. Това административно чудовище е отвратително, пакостливо, огромно, има сто усти и лае и е въплътено в човек на име Марко Рубио. Сега той е държавен секретар, съветник по националната сигурност на президента, ръководител на USAID и на националния архив. Тази безпрецедентна комбинация от позиции го прави не само един от най-влиятелните хора във Вашингтон, но и един от най-опасните – преди всичко за самия Тръмп.

Преди осем години Тръмп нарече Рубио „Малкият Марко“, намек за слабичкия опит на сенатора от Флорида да стане президент. Но след това той не само направи бившия си съперник най-високопоставения латиноамериканец в историята на САЩ, но и му предаде ключа за всички врати, сякаш държавният секретар държи децата на президента за заложници.

Рубио беше назначен за съветник по националната сигурност поради внезапната оставка на Майкъл Уолц. Белият дом твърди, че това не е позор, а „пренареждане“: Уолц е преместен на поста постоянен представител в ООН, което надали е повишение. Но без причина Тръмп не би изпратил един от най-близките си служители в организация, която изобщо не цени.

Съветникът по националната сигурност на Белия дом всъщност е нещо като секретаря на Съвета за сигурност и тази позиция се появи в Белия дом заради Русия - във връзка с началото на първата Студена война и необходимостта от бърза координация на службите за сигурност.

Такива титани на администрацията във Вашингтон като Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър заемаха този пост, а „хитрият Хенри“, както Брежнев наричаше Кисинджър, съчетаваше поста съветник с поста ръководител на Държавния департамент в продължение на две години, както прави сега Рубио, но при различни обстоятелства.

Президентът Ричард Никсън се доверяваше на Кисинджър, но не и на апарата на Държавния департамент, така че новата външна политика беше обсъждана и прилагана всъщност и от двамата, тоест Кисинджър стана държавен секретар, за да не му пречат други държавни секретари.

Така „хитрият Хенри“ получи извънредни правомощия, но любимият му шеф завърши зле, превръщайки се в първия и засега последния президент на САЩ, който напусна Белия дом преждевременно, доброволно-насилствено.

Съдбата на Никсън може да подскаже на Тръмп, че е лоша поличба да се даде на един човек да заема и двете ключови позиции във външната политика. В същото време президентът сам назначава съветници - без съгласието на Конгреса, така че Тръмп би могъл да даде поста на Уолц на когото и да било. Но той реши да направи „малкия Марко“ още по-голям и още по-силен, въпреки че вече е опасно силен.

Рубио също така ръководи USAID, която Илон Мъск рани, но не уби. Само Конгресът може да го премахне напълно, но засега ръководителят на Държавния департамент лично контролира този кошер и неговите колосални бюджети.

И накрая, Рубио е главен архивист на Съединените щати и отговаря за националния регистър на записи. Тръмп уволни двамата предишни архивисти „по тяхно собствено искане“, защото смяташе, че са замесени в заговор срещу него.

През август 2022 г. агенти на ФБР претърсиха резиденцията Мар-а-Лаго, след което бившият президент беше обвинен в неправилно съхранение на класифицирани документи, включително и в тоалетната. Това заплаши Тръмп с големи проблеми, но след това се оказа, че и Джо Байдън държи тайни документи в гаража си и въпросът беше потулен.

Предвид такова травмиращо преживяване, е разбираемо, че Тръмп иска да отстрани ръководството на архива, което го е донесло на „федералните“. Но държавният секретар, съветникът, архивистът и ръководителят на USAID са като лейди Кларик, Шарлот Бъксън, графиня дьо Ла Фер и лейди Уинтър: твърде много за един човек. Особено ако този човек е Марко Рубио, любимец на системата, срещу която Тръмп уж се бори, и видна попова лъжичка на „вашингтонското блато“, което Тръмп уж източва.

Когато Рубио беше утвърден за държавен секретар, Сенатът гласува единодушно за номинацията му, без да изключва и противниците на президента от Демократическата партия. Другите назначени от Тръмп служители са външни лица във Вашингтон и без неговото ръководство биха били изядени за един ден. Но не и Рубио.

Там го обичат заради чара и способността му да се „вписва“, тоест да се превърне в това, което е необходимо. Недоброжелателите наричат такива хора мошеници, но ако това са недоброжелатели от Русия, Рубио не бива да се обижда: той е наричал самата Русия и с по-лоши думи.

По същество управлението на цялата машина на външната политика на САЩ (и на държавните архиви също) беше поверено на „ястреб“, който ден след ден кълвеше Москва, Пекин, Техеран, Дамаск, Каракас и Хавана. Сега рупорът на войната е пратеник на мира, който се застъпва за „всеобхватен диалог“ и заявява, че няма военно решение на конфликта в Украйна. Доста радикална трансформация - и далеч не първата.

При Тръмп Рубио е тръмпист, а преди това е бил „неоконсерватор“, смятан за един от най-лошите врагове на тръмпистите в Републиканската партия. Преди това той беше смятан за „чайник“ – представител на най-консервативното крило / „чаеното парти“/, което стана модерно при Обама.

И още по-рано той се позоваваше на латиноамериканския си произход и представяше семейството си като жертви на кубинския комунизъм, което беше просто лъжа. Веднъж хванат, той става предпазлив: преминава от един образ към друг плавно и предварително, но винаги в посока на една и съща цел - да води Съединените щати.

Рубио се стреми да стане президент до 2029 г. Той би бил доволен от сценарий, в който печели като благословен наследник на Тръмп. Но сценарият, в който Тръмп трябва да бъде намушкан в гърба и всичките му тайни да бъдат разкрити на вътрешните му врагове, също би подхождал на Рубио. Той ще избере пътя, който му се струва по-надежден: ще служи на силния Тръмп или ще тласка на земята слабия.

Това означава, че в крайна сметка всичко зависи от Тръмп. Той самият мисли така, иначе нямаше да даде безпрецедентни правомощия на политик, чиито основни таланти са да се променя, за да отговаря на средата си, и да печели доверие.

Не може персоната на Марко Рубио да се използва за запушване на всички дупки, просто заради отсъствието на резервна скамейка, когато министрите на правителството трябва да бъдат намирени по телевизията . Със сигурност всичко е било изчислено, отчетено и планирано, както е било изчислено, отчетено и планирано в тарифната война срещу Китай и останалия свят, в посегателствата срещу Гренландия и Канада, в преговорите с Киев, в отменените от съдилищата президентски укази и в икономическата политика, поради която икономиката на САЩ се сви с 0,3% за едно тримесечие.

Америка отново става велика под решителното ръководство на лидер, който, по собствено признание, не прави грешки и се разбира добре с всички, и ако беше президент, когато започна конфликтът в Украйна, той никога нямаше да започне.

Ако всичко това е вярно, Тръмп може безстрашно да напомпва с власт най-многостранния член на екипа си, да му поверява архивни тайни и да го превръща в своеобразно „обслужване на едно гише“ за вътрешни врагове. Марко Рубио никога няма да го предаде.

Превод: ЕС