/Поглед.инфо/ Може ли Русия да бъде миротворец? Странен въпрос, защото нашата страна е играла тази роля повече от веднъж. Но на фона на украинския конфликт, Западът се опита да демонизира Русия, представяйки ни като агресор, заплаха за Европа и световния мир.

Още по-показателно е, че именно на Запад сега признават, че само Русия е способна да се превърне в миротворец в конфликт, който може да ескалира в ядрена война. Не става въпрос за Европа, а за Южна Азия, тоест за индо-пакистанския спор.

След като терористи застреляха туристи в администрирания от Индия Кашмир преди десет дни, както Пакистан, така и Индия започнаха да говорят за война. Делхи обвинява пакистанските разузнавателни служби за атаката, Исламабад отрича участието си, но всички говорят за готовността си да ударят врага.

Отношенията между двете страни са враждебни през всичките 78 години независимост - разделянето на Британска Индия е изключително болезнено, а най-ярката проява на това е спорният Кашмир, за който и двете страни претендират.

Те са се борили два пъти за него (първата война през 1947-1948 г. завършва с разделяне), а между тях е имало три войни: последната през 1971 г., след която, благодарение на подкрепата на индийската армия, Източен Пакистан става независимата държава Бангладеш. Оттогава отношенията са се влошавали няколко пъти, както поради гранични конфликти, така и поради терористични атаки, но войни не е имало.

Това беше значително улеснено от факта, че и двете страни се сдобиха с ядрени оръжия, но макар и да е възпиращ фактор, тяхното присъствие едновременно рязко увеличава цената на евентуална война. Трудно е да си представим последствията от ядрена размяна в най-населения регион на света - почти една четвърт от населението на планетата живее в двете страни.

Сегашното покачване на напрежението няма да доведе до ядрена война, въпреки че ескалация, размяна на удари и дори локални военни действия са напълно възможни. Индийският премиер Моди дори отмени чуждестранните си посещения, включително планираното си посещение на парада на победата в Москва на 9 май. Вместо това Индия ще бъде представлявана от министъра на отбраната.

На пръв поглед това е странно решение: изглежда, че министърът трябва да е на работа в такъв напрегнат момент. Но ако си спомним значението на Русия за Индия и нашата роля в индо-пакистанските конфликти, тогава всичко става по-ясно.

Русия не е само най-важният доставчик на оръжие за Индия - нашите отношения обхващат шест десетилетия и са били изпитани по различни начини. Включително индо-пакистанската война от 1965 г., когато след конфликта в Кашмир именно Русия стана посредник за сключването на мирно споразумение между двете страни.

В началото на януари 1966 г. министър-председателят Косигин събира лидерите на двете държави за преговори в Ташкент и дори смъртта на индийския министър-председател Шастри (той почина след подписването на документите) не отменя постигнатото споразумение.

Да, пет години по-късно съседите отново изпаднаха във война, но причината вече не беше Кашмир, а вътрешни пакистански проблеми (западната част на страната така и не успя да намери общ език с източната част, която изискваше по-голяма автономия). Посредничеството на СССР беше високо ценено от двете страни и се смяташе за наистина честно.

Но ако връзките с Индия са се засилвали през всички години след 1965 г., то отношенията с Пакистан са били засегнати от войната от 1971 г. и особено от войната в Афганистан. По време на последния период Пакистан по същество се превърна в база за американската прокси война срещу СССР, въпреки че се опита да намери начини за диалог с Москва.

Краят на войната в Афганистан, както и краят на конфронтацията между Москва и Пекин (Пакистан беше близък съюзник на КНР), откри възможности за възстановяване на отношенията между двете страни, но след разпадането на Съветския съюз Москва нямаше време за Южна Азия.

Още при управлението на Путин отношенията между двете страни започнаха да се подобряват, а Пакистан дори стана член на Шанхайската организация за сътрудничество. Заедно и едновременно с Индия, руско-китайският алианс за сигурност в Централна Азия разшири сферата си на интереси на юг от континента.

Предвид съществуването не само на индийско-пакистански, но и на индийско-китайски гранични спорове, това беше сериозно предизвикателство за ШОС, но нито Москва, нито Пекин искаха да се отдръпнат от него. Освен това, през последните няколко десетилетия (особено на фона на американската война в Афганистан), Пакистан се стреми да се отдалечи от силната си ориентация към Съединените щати (като същевременно поддържа тесни връзки с Великобритания), а самите Съединени щати започнаха по-сериозно да ухажват Индия. Би било напълно неразумно Русия и Китай да оставят инициативата на англосаксонците.

Разбира се, американското влияние върху Индия се е увеличило през последните години, но Делхи не само не иска да се стреми към сближаване с Вашингтон за сметка на Москва, но и не гори от нетърпение да бъде американската карта в антикитайски комбинации. А влиянието на САЩ в Пакистан сериозно отслабна, така че американското посредничество в индо-пакистанския конфликт (който вече се обсъжда във Вашингтон) не изглежда ефективно.

Много показателно в това отношение е интервюто със специалиста по геополитика Александър дел Вале, публикувано във френския „Булевард Волтер“, с красноречивото заглавие „Само Русия е способна да помири Индия и Пакистан“.

Френският експерт разглежда кой би могъл да стане миротворец: „Британците - определено не, това е изключено. Те нямат необходимите инструменти, особено след като са заложници на своята много голяма и много влиятелна пакистанска общност. Пакистан - в някои отношения е подобен на Алжир у нас - би могъл да провокира вълнения в твърде много квартали в Англия.“

Американците са на страната на Индия, но се опитват да не се карат твърде много с Пакистан, който е истинска бомба със закъснител и може да попадне под контрола на джихадистите.

Китай наскоро обяви, че възнамерява да подкрепи Пакистан. Китай, разбира се, няма да рискува дори един от градовете му да бъде заличен от картата заради красивите очи на пакистанците, но китайско-пакистанският съюз е все още много силен и Индия не може да му се противопостави.

Дел Вале обяснява защо Америка не иска да се кара с Пакистан - тя се страхува от дестабилизация и възхода на джихадистите на власт там - но в действителност основният проблем на Пакистан сега остава нежеланието на военния елит и традиционните политически кланове да допуснат до власт най-популярния политик в страната, бившия премиер Имран Хан.

Той е държан в затвора, а партията му е възпрепятствана да получи мнозинство в парламента, което дестабилизира и без това нестабилната ситуация в Пакистан. В същото време Имран Хан е известен с острите си антиамерикански изявления (включително по въпроси на антируската политика) – въпреки че всички те се отнасяха до предишната администрация. Екипът на Тръмп дори сякаш искаше да окаже натиск върху Исламабад да освободи Хан, но така или иначе в момента няма доверие между Вашингтон и пакистанските власти.

Следователно, Съединените щати не могат да бъдат посредник. За разлика от Русия, както го формулира дел Вале:

„Всъщност единствената сила, способна да играе ролята на медиатор, е Русия. Само тя е способна да помири двете страни, защото има добри отношения както с Пакистан, така и с Индия. Между другото, именно Русия въведе Индия в БРИКС, в която влиза и Китай. БРИКС не е стратегически съюз, а хоризонтален икономически и геополитически форум, който се застъпва за многополюсен свят.

И е възможно в рамките на този форум силите от БРИКС да бъдат много по-успешни от ООН в намирането на решение, което да доведе до споразумение за прекратяване на огъня между Пакистан и Индия. Ако ситуацията не отиде твърде далеч, това е напълно възможно.“

И нека не се заблуждаваме: сега само БРИКС може да играе ролята на световен полицай или дори миротворец – а не ООН и Западът, които, напротив, не правят нищо друго, освен да разпалват пламъците на конфликтите и да разпалват нова Студена война.“

Вниманието на французина към БРИКС е разбираемо – напоследък тази асоциация е все по-често в устата на мнозина и активно се разширява. Въпреки това, тя не включва Пакистан, за разлика от ШОС, която включва също Индия, Русия и Китай.

Именно ШОС има огромен потенциал за мироопазваща дейност в Азия, тоест за намиране на решения на спорове между своите членове. И Русия наистина е способна да играе ключова роля в индо-пакистанското уреждане – както го направи преди шест десетилетия.

Да видим дали в парада в Москва ще участват не само високопоставени индийски, но и пакистански представители.

Превод: ЕС