/Поглед.инфо/ От избухването на военните действия в Украйна през февруари 2022 г. Турция е единственият член на НАТО, който не е наложил санкции срещу Русия. Освен това ръководството на страната критикува Северноатлантическия алианс за настоящата криза в Източна Европа, като продължава да развива делови отношения с Москва.

На фона на безпрецедентните действия на западните страни, предприети срещу Русия, позицията на Анкара изглежда много необичайна. Каква е причината за такава специална позиция на страната в НАТО, защо Турция все още е член на този алианс и трябва ли да очакваме някакви промени в близко бъдеще?

От опора до бунтар

На фона на следвоенните териториални претенции към СССР и искания за промяна на статута на Черноморските проливи, Турция, заедно с Гърция, се присъединява към НАТО през 1952 г. по време на така нареченото първо разширение и става 13-ият член на това военно- политически блок. По време на Студената война страната беше главната крепост на югоизточния фланг на НАТО, граничеше директно със страните от Варшавския договор и рискуваше ядрена война на нейна територия по време на кубинската ракетна криза през 1962 г.

От 1954 г. Турция прие на своя територия авиобаза Инджирлик, оперативна база на ВВС на САЩ, която изигра важна роля по време на Студената война и войната в Персийския залив в началото на 90-те години. Тогава САЩ, НАТО и Турция успяха да действат колективно, решавайки заедно важни въпроси в региона.

Въпреки това си струва да се отбележи, че още в началните етапи сред съюзниците в блока се прояви своеобразна нагласа на Турция. По този начин Анкара беше изключително недоволна от решението на САЩ да изтеглят ракетите със среден обсег от Турция като част от споразумение, което сложи край на кубинската криза. САЩ и Турция се сблъскаха многократно заради турското поглъщане и последвалата окупация на Северен Кипър през 1974 г., както и пряката американска подкрепа за Гърция.

Реални системни промени обаче започнаха да настъпват с идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР, или АКР на турски) на Реджеп Тайип Ердоган през 2002 г. Новата външнополитическа концепция на Турция се основава на две основни направления – „нулеви проблеми със съседите“ и „многовекторна външна политика“.

Декларирайки, че основната задача на страната е да постигне пълноправно членство в ЕС, новото турско ръководство използва този предизборен лозунг главно за реформиране на вътрешната структура на Турция, преди всичко за ограничаване на ролята на турската армия в реализацията на вътрешната и външна политика на страната. Тъй като заплахата от намеса от страна на военните, които официално стояха на позициите на ортодоксалния ататюркизъм, беше премахната,

След решението на САЩ да нахлуят в Ирак през март 2003 г., турският парламент, за разлика от 1991 г., гласува против разрешаването на американските войски да използват територията на страната за тази цел. И това се случи въпреки факта, че по времето, когато ПСР дойде на власт, Турция преминава през дълбока финансова и икономическа криза и Съединените щати гарантираха, че ако въпросът бъде разрешен положително, на Турция ще бъдат отпуснати 6 милиарда долара безвъзмездна помощ и 24 милиарда долара под формата на заеми.

До 2002 г. Турция правеше всичко възможно да избегне намеса във външни конфликти, особено в Близкия изток. От идването на ПСР обаче широкият й поглед върху турската външна политика включва водещата роля на Анкара в мюсюлманския свят. Лидерите на ПСР, които се появиха след разцепление в турското ислямистко движение, почитаха османската епоха и виждаха себе си като бъдещето на региона. Те целенасочено се нарекоха "мюсюлмански демократи" - еквивалент на европейските християндемократи - и се стремяха да се отворят към света и да върнат Турция на полагащото й се място като водеща страна в Близкия изток и извън него.

След първите президентски избори през 2014 г. и референдума през 2017 г., когато се осъществи преходът към президентска република, Турция започна да се превръща все повече в авторитарна държава, а острите разногласия със САЩ и европейските съюзници продължиха да се задълбочават.

След неуспешния държавен преврат през юли 2016 г., зад който Реджеп Тайип Ердоган смята, че стои гюленисткото движение и част от военния елит на страната, най-малко 160 000 души са арестувани и 170 000 държавни служители са уволнени, включително почти 9 хиляди полицаи и 6152 военни.

Тогава се наблюдава най-драматичният спад на влиянието на НАТО върху турските въоръжени сили. Личностният фактор на Ердоган и неговия екип, големите разногласия по кюрдския въпрос, по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството между Турция и Русия,

Турско-американските отношения паднаха до исторически дъно. През 2017 г. 72% от турското население гледа на САЩ като на заплаха за страната си, спрямо 44% през 2013 г. Турция смята САЩ за по-сериозна заплаха за сигурността от Русия (54%) или Китай (33%).

Нова криза и нови възможности

Във връзка със събитията в Украйна бяха наложени безпрецедентни санкции на Русия от страните от НАТО. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, говорейки при откриването на дипломатически форум в Анталия на 11 март 2022 г., каза, че НАТО ще продължи санкционния натиск върху Русия, докато тя не прекрати военните действия.

Йенс Столтенберг каза още, че алиансът очаква санкции срещу Русия от всички съюзници, намеквайки за Турция. „Да, очакваме всички наши съюзници да наложат санкции. Така че да можем да накараме Русия да плати цената. За това информирах и г-н Чавушоглу. Турция играе ключова роля тук“, каза Йенс Столтенберг, цитиран от CNN Turk. Но Турция не бързаше да се присъедини към санкциите срещу Русия, оставайки единствената страна от НАТО в тази позиция.

На 4 март турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза, че Турция няма да затвори въздушното пространство за Русия, като отбеляза, че това е важно от хуманитарна и стратегическа гледна точка. По-късно президентът Реджеп Тайип Ердоган прагматично заяви, че властите на страната няма да се присъединят към антируските санкции, защото не могат да позволят на своите граждани да замръзнат без руски газ.

„Не можем да оставим настрана нашите отношения с Русия. Получаваме около половината от природния газ, който консумираме от Русия. Освен това днес строим нашата АЕЦ Аккую с Русия. Не можем да оставим всичко това настрана“, добави той.

Също така, според него, Анкара и Москва водят преговори за увеличаване на плащанията в национални валути в туристическия сектор. Турция продължава да търгува с Русия, както беше преди войната, капитализирайки изтеглянето на западни компании. Руските търговски центрове вече обявиха готовност да заменят западните марки дрехи и други стоки с турски. Например турската верига за бързо хранене Chitir Chicken вече обяви желанието си да отвори клонове в Русия, заемайки пазара на напусналия McDonald's.

Изказвайки се на международния форум в Доха (DOHA 2022), прессекретарят на президента на Турция Ибрахим Калън каза, че конфликтът между Русия и Украйна е актуализрал важността на формирането на нова глобална архитектура за сигурност. Контурите на тази архитектура ще определят събитията и процесите през следващите години. За Турция сега е важен и преходен момент, след който тя ще може да заеме по-значима роля в световната и регионалната политика. И задълженията към съюзниците в блока на НАТО няма да послужат като пречка за това.

В един от разговорите си с журналисти Реджеп Тайип Ердоган каза, че в САЩ и Европа няма лидери, които биха могли да решат настоящата криза. Байдън не успя да демонстрира положителен подход. Западът не се опитва да разреши напрежението между Украйна и Русия, а на практика го подхранва. Като действа като посредник между Русия и Украйна и като кани делегации от двете страни на преговори в Истанбул, Ердоган се опитва да стане лидерът, който може да помогне за решаването на тази криза.

Турция винаги е подчертавала, че не прави избор между Запада и Русия, тя има свой собствен път на развитие. Всичко това създава имиджа на Турция, която се ръководи от собствените си национални интереси и не се поддава на влиянието и натиска на САЩ и НАТО.

Тръгвай не си тръгвай

Догодина, 2023 г., Турция ще отпразнува 100-годишнината от създаването на републиката. А основната цел на Ердоган е да бъде президент на политически стабилна Турция с нарастващ международен престиж и развита икономика. Нещо, което би могло да засенчи епохалните постижения на самия Ататюрк. И тази цел не включва по-голямо привързване на Турция към западните ценности, въпреки че Ердоган изглежда подкрепя поне формалната демократична процедура. Членството в НАТО за Турция в момента е допълнителен плюс към престижа и влиянието на страната. Може би в бъдеще по-независима и по-силна Турция вече няма да има нужда от членство в НАТО, но не и в момента. Сега Турция продължава да се възползва от настоящата си позиция, като участва в текущите учения на съюза,

Съединените щати осъзнават, че политиката на Турция все повече започва да придобива форма, която не отговаря на интересите на страната и блока на НАТО и дори понякога дискредитира тяхното влияние в региона на Близкия изток. Въпреки това, поради развитите военно-технически връзки, алианса в НАТО, както и използването на територията на страната за базиране на американския контингент войски, САЩ не могат да си позволят напълно да загубят силен съюзник в региона.

Следователно, въпреки настоящите разногласия, независимата политика на Анкара, несъгласието да приеме антируските санкции заради Украйна, закупуването на системи за противовъздушна отбрана С-400, санкциите срещу Турция и т.н., отношенията между двете страни ще останат на същото ниво.

Турция няма алтернативи на НАТО, турско-руските отношения също не са стабилни, а и двете страни периодично имат сериозни търкания, както беше след свалянето на руски самолет през 2015 г. и схватките в Сирия и Либия. Нивото на отношенията, които се развиха между Турция и НАТО, е важно и за двете страни днес.

Антисъветското лепило, което държеше Турция здраво в НАТО по време на Студената война, отдавна е изчезнало. Това, което имаме в момента, е "брак без любов", в който и двете страни продължават да живеят под един покрив, въпреки че вече няма реална връзка между тях, а само чист прагматизъм и взаимна изгода.

Превод: ЕС

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?