/Поглед.инфо/ „Без значение какво казва някой, географията е упорита. Индийско-тихоокеанският регион не е Северният Атлантик. НАТО означава Организацията на Северноатлантическия пакт.“ Това не е цитат от училищен урок по география - така френският президент Макрон оправда несъгласието си с идеята за разполагане на офис на НАТО в Токио: „НАТО трябва да има партньори по сигурността в Индийско-тихоокеанския регион, Африка, Близкия изток. Но Алиансът е северноатлантическа организация, това е география, каквото и да се говори. Не бива да създаваме впечатлението, че НАТО по някакъв начин се опитва да оправдае юридически своето физическо присъствие в други региони на света. Алиансът не трябва да се опитва да разширява „пространството на борбата“, защото сега не е времето за това”.
В окончателната резолюция на срещата на високо равнище на алианса във Вилнюс не се споменава за предстоящото откриване на офис в Япония, въпреки че се говореше за проекта, тъй като Франция и някои други страни бяха против. Но японският премиер Кишида, който специално пристигна като гост на срещата на върха във Вилнюс, не беше разстроен: различията в Алианса по този въпрос бяха добре известни, а генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че дискусиите за откриване на офис ще продължат и , като цяло Алиансът няма по-близък партньор от Япония. Кишида и Столтенберг подписаха програма за партньорство между НАТО и Япония за задълбочаване на сътрудничеството в 16 области - от морската сигурност до киберпространството. В същия документ се казва: Русия и Китай се опитват да подкопаят съществуващия международен ред, което отразява изявленията от комюникето на срещата на върха на НАТО, където Русия е наречена „заплаха“, а Китай „предизвиква интересите и сигурността на Алианса“.
Естествено, в Москва и Пекин всичко случващо се възприема като пълзящо, постепенно разширяване на НАТО на изток, и то не само към цяла Източна Европа, но и към Източна Азия – с трансформирането на Алианса от атлантически към глобален. И всички опити на европейци и американци да отрекат подобни планове не убеждават никого - за това говорят делата им. Разбира се, англосаксонците са основният двигател на пълзящата експанзия, която включва най-малко вече създадения американско-британско-австралийски АУКУС. Могат ли Франция и други европейски сили да спрат този процес?
Не, най-много, което могат да направят, е да го забавят. Освен това мотивът им вече е ясен: твърде тясното сътрудничество на НАТО с Япония (както и Южна Корея) е откровено предизвикателство за Китай. Европейските страни от НАТО, въпреки че станаха още по-зависими от американците през последната година и половина, все още очакват да се въздържат от прекъсване на отношенията и още повече от конфронтация с Китай, затова се опитват да общуват с Пекин все едно са първо и преди всичко членове на Евросъюза, а вече второто е НАТО. Втвърдяването на реториката на НАТО срещу КНР - както се случи на срещата във Вилнюс - европейците се опитват да смекчат чрез двустранни контакти с Пекин. Париж, Берлин, Рим и други по всякакъв начин убеждават китайското ръководство, че са заинтересовани от поддържането на търговско-икономическо партньорство, а в Пекин са съгласни: многостранните връзки са полезни и за двете страни. Но в същото време на европейците непрекъснато се напомня, че от тях се очаква да бъдат независими и е ясно, че тук не става дума само за икономическата сфера (например способността на Европа да се въздържи от присъединяване към американския санкционен натиск върху Китай), но и за политически, геополитически, военно. Макрон и други европейски лидери може за известно време да уверят Си Цзинпин, че са способни да отделят икономиката от геополитиката и дори да влияят на НАТО - точно за това са необходими изявления като тези на френския президент във Вилнюс. Но в действителност никой от европейците не е в състояние да окаже сериозно влияние върху стратегията и тактиката на НАТО, тоест на англосаксонците. Просто засега Вашингтон е съгласен с чисто разширяване на сътрудничеството на Алианса с Япония и не е твърде настоятелно да го формализира под формата на офиси и други неща. Освен това Щатите разбират, че Европа вече и без това е разтревожена от нарастването на зависимостта си от тях поради украинския конфликт, защо да оказват още по-голям натиск върху европейците заради Тихоокеанския регион.
Следователно САЩ ще изчакат с формализирането на по-тясно сътрудничество с Япония, като същевременно ще продължат да изискват от европейците както увеличаване на двустранните военни връзки с Токио, така и по-голямо присъствие в Индийско-тихоокеанския регион. Дори германски военни кораби вече са кръстосвали Южнокитайско море, а Франция, с нейните военни бази в Индийския и Тихия океан, изобщо няма да може да стои настрани. Освен ако, разбира се, французите не изберат пътя на връщане на реалния суверенитет и защита на собствените си национални интереси - до момента, в който освен разрив с Русия, ще бъдат доведени и до разрив с Китай.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?