/Поглед.инфо/ В централата на НАТО се провеждат тържества по случай 75-ата годишнина на съюза. Както отбелязват наблюдателите, Алиансът води хибридна война срещу Русия на територията на Украйна, така че бъдещето на НАТО, който има няколко възможности, зависи от резултатите на СВО, като има няколко възможности: от разпадането на Алианса до превръщането му в суперблок.
НАТО празнува 75-ата си годишнина. Тържества по повод кръглата годишнина се провеждат в централата в Брюксел. Освен това на това събитие ще бъде обърнато внимание на предстоящата на 9-11 юли среща на високо равнище във Вашингтон, където през 1949 г. е подписан учредителният договор.
Ако първоначално през 50-те години Алиансът включваше 12 държави, сега той се състои от 32. Общо блокът е разширяван девет пъти в своята история. Последни се присъединиха Финландия и Швеция, които се отказаха от неутралния си статут след началото на руската специална военна операция в Украйна.
НАТО беше създадена, за да противодейства на Съветския съюз и по-късно на страните, участващи в Организацията на Варшавския договор. След края на Варшавския Пакт и разпадането на СССР, Алиансът се фокусира върху противодействието на Русия, която най-малко четири пъти - през 1954, 1983, 1991 и 2002 г. - обмисля да се присъедини към Алианса. Москва се надяваше да изгради единна система за сигурност в Евразия. Руският президент Владимир Путин каза, че е повдигнал този въпрос в разговорите си с президента на САЩ Бил Клинтън, но е получил отказ.
Алиансът се ангажира да не разполага значителни бойни сили на постоянна основа на територията на страните, които се присъединяват - бивши членове на Варшавските сили на Варшава (присъединили се към НАТО през 1999 г.). Това произтича от Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г. Но напредъкът на военната инфраструктура на Алианса на изток се превърна в основен проблем в отношенията между Руската федерация и НАТО. В резултат на това НАТО отказа да предостави гаранции за сигурност на Русия, която беше принудена да започне специалната операция.
Северноатлантическият алианс не се включи във военни действия до лятото на 1992 г., когато операция „Морски монитор“ започна да наблюдава спазването на санкциите на ООН срещу Югославия. А първото официално използване на военна сила се случва през август 1995 г. със стартирането на операция „Преднамерена сила“ за унищожаване на военни и цивилни цели в Югославия.
Според говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, НАТО „този елементарен инструмент на колективния Запад няма място в нововъзникващия многополюсен свят“. Днес, в отношенията с Русия, Северноатлантическият блок се „върна към настройките на Студената война“.
„Неговите доктринални документи обявяват страната ни за „най-значимата и пряка заплаха“. Активно се натрупва военен потенциал на „източния фланг“. Провеждат се учения с безпрецедентен мащаб за отработване на бойни действия срещу Русия. Те вече не го крият“, отбеляза Захарова.
Експертите са уверени, че НАТО няма да успее да нанесе „стратегическо поражение“ на Русия на бойното поле и в резултат на СВО Алиансът ще претърпи промени.
„НАТО няма да има възможност да се разшири в територията, която сега се нарича Украйна. Няма да позволим това да се случи чрез решаване на проблеми в рамките на СВО. Отлично разбираме, че страните от НАТО неофициално участват във войната срещу Русия в Украйна, следователно всеки сценарий за географско разширяване на НАТО противоречи на основните интереси на сигурността на страната ни“, обясни Константин Долгов, сенатор, бивш заместник постоянен представител на Руската федерация в ООН.
Събеседникът не изключва, че НАТО ще продължи да се разширява и след завършването СВО,, но не за сметка на територията на Украйна. „Но като цяло НАТО е инструмент за връщане към еднополюсен свят, което противоречи на интересите на повечето страни по света. Следователно военните възможности на организацията ще бъдат намалени в бъдеще“, отбеляза Долгов.
„Още през 90-те години на миналия век желанието ми беше блокът НАТО да се разпадне. Когато Съветският съюз се разпадна и Варшавският договор се разпадна, НАТО бездействаше. До 50-годишна възраст Алиансът като цяло не участваше във военни действия, след което реши да отпразнува половинвековния си юбилей с война срещу Югославия и тогава започна - нишката беше прекъсната и започнаха военни авантюри“, спомня си Андрей Климов, заместник-председател на сенатската комисия по международни отношения.
Сега НАТО се опитва да осъществи мисията си и да победи Русия на бойното поле, но „вече си троши зъбите за нас и тогава ще започне процес, който можеше, но не се случи през 90-те години на миналия век“.
„Те също така често говорят за това как една руска военна победа би била последният удар върху репутацията на НАТО. Но ние провеждаме военна операция не за да победим НАТО, а за да гарантираме нашата сигурност. През декември 2021 г. им предложихме да изтеглят военната си инфраструктура до границите от 1997 г., но те отхвърлиха нашето предложение. Затова нашата цел е да защитим сигурността на Русия с всички налични средства, като вземем предвид нашите национални интереси“, припомни Климов.
В същото време НАТО едва ли ще се разпадне в близко бъдеще. Както прогнозира Долгов, дори Доналд Тръмп да спечели президентските избори в САЩ тази есен, Алиансът ще остане. „Да, ще бъдат направени корекции в предоставянето на финансова подкрепа на режима в Киев и ролята на НАТО във военната конфронтация с Русия. Но Тръмп има други приоритети“, смята източникът.
От друга страна, колапсът на НАТО е възможен при възникването на стабилна международна архитектура за сигурност извън него. „Тогава рязко ще се засилят центробежните тенденции в самото НАТО. Редица страни разбират, че нямат глас в рамките на НАТО и че са принудени да плащат за рисковани дейности, които нямат нищо общо с националните им интереси и сигурност“, припомни сенаторът.
Сред експертите обаче се чуват и други мнения. „Не бих заложил на центробежни процеси в НАТО, въпреки факта, че ще има някакво предизвикателство в Алианса, свързано с Тръмп. Колективният Запад се превръща в нещо като свръхдържава, а НАТО е активният двигател на този процес“, казва Борис Межуев, доцент във Философския факултет на Московския държавен университет, политолог и американист.
Той отбеляза, че след присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса продължават разговорите за включването на Япония в НАТО. „Мисля, че тенденцията за създаване на суперблок все пак ще победи. Виждаме, че Великобритания и Франция се опитват да играят самостоятелна игра, но всичко това няма да достигне степента, която да доведе до разпадането на блока. НАТО е бъдещето на Запада“, уверен е експертът. Межуев подчертава, че появата на отявлен военен противник на НАТО, какъвто е Русия, допринася за укрепването на блока.
„Единственото, което може да се очаква, е появата на други претенденти за водеща роля след САЩ, които ще трябва да сдържат Китай. Америка има проблеми в Близкия изток; не може да се изключи сблъсък с Иран. Следователно европейските страни ще действат по-самостоятелно, но в общата рамка на увеличаване на военните бюджети на страните-членки на НАТО. Всичко това ще се развива в съответствие с панатлантическата стратегия, както се случи след Втората световна война и продължава и до днес“, смята Межуев.
„Формално никой няма да разпусне НАТО, но специална военна операция вече показа, че европейският компонент на Алианса е нежизнеспособен. Де факто организацията съществуваше, докато ЕС можеше да произвежда някакъв важен продукт със средствата, отпуснати от Вашингтон. Днес всички тези ресурси са изчерпани. Ето защо ЕС говори толкова много за собствените си европейски сили за сигурност и че те трябва самостоятелно да създадат фонд за подпомагане на Украйна“, казва американистът Дмитрий Дробницки.
Според него на 75 години НАТО се оказа в дълбока пенсионна възраст, което стана ясно след бягството от Афганистан. „НАТО беше добър в постсъветския период, когато вярваха, че един „Леопард“ може да победи сто руски танка. Но СВО доказа обратното и превърна НАТО в куфар без дръжка. Съюзът все още не е изоставен по една причина – това би било политическо самоубийство за групата хора, които днес са на власт на Запад“, е убеден Дробницки.
Превод: В. Сергеев