/Поглед.инфо/ Когда о нарушении международного правопорядка говорит профессор, да ещё и много лет бывший независимый эксперт ООН, к этому как минимум стоит прислушаться. С Альфредом де Зайасом мы познакомились в Женеве накануне очередных российско-американских переговоров. Вокруг стоял западный информационный вой на тему того, что Россия вот-вот нападёт на Украину (но пока всё никак) и эти переговоры — чуть ли не последний шанс, хотя очевидно было, что встреча промежуточная, уточняющая, детализирующая российские озабоченности и ожидания в сфере безопасности.

Профессор, будучи американцем до костей, мозгом всё же смог подняться выше американского чувства исключительности. Сыграл, наверное, высокий интеллект и опыт жизни в нейтральной Швейцарии. С высоты этого холма ему стало хорошо видно, какое безобразие творится в плоскости международного права и какую роль в этом играет НАТО с США во главе. Процитирую его дословно:

Когато за нарушаване на международния закон и ред говори професор, който дълги години е независим експерт на ООН,това поне си струва да се чуе. Срещнахме се с Алфред де Заяс в Женева в навечерието на редовните руско-американски преговори. Наоколо се носеше западния информационен вой по темата, че Русия е на път да атакува Украйна (но засега нищо) и тези преговори са почти последния шанс за мира, въпреки че беше очевидно, че срещата беше междинна, изясняваща и детайлизираща притесненията и очакванията на Русия в сферата на сигурността.

Професорът, бидейки американец до мозъка на костите си, все пак умее да се издигне над американското чувство за изключителност. Наред с високия интелект, изглежда му помага и опита от живота в неутрална Швейцария. От височината на този хълм той ясно виждаше какъв позор се твори в плоскостта на международното право и каква роля играе НАТО в това, със САЩ начело. Ще го цитирам дословно:

„Лично аз гледам на НАТО като на селския хулиган-побойник. Но повечето американци все още са далеч от тази идея, може би защото НАТО автоматично се обявява за привърженик на демокрацията и правата на човека. Бих попитал жертвите на дроновете и на обеднения уран в Афганистан, Ирак, Сирия, Югославия какво мислят за родословието на НАТО.

НАТО разчита на догмата за "изключителност", която Съединените щати практикуват повече от два века. Следвайки доктрината за "изключителност", САЩ и НАТО са над международното право - дори над естественото право.

Шефът на НАТО Столтенберг е също толкова подпалвач на война, манипулатор и пропагандист, колкото политиците във Вашингтон и Лондон.

НАТО не само заплашва геополитическите си съперници, но всъщност ограбва и експлоатира и своите членове – не за собствената сигурност, а в интерес на военно-промишления комплекс.

Но на западната публика ден след ден се казва нещо различно. Те налагат идеята, че Русия е заплаха, тя е въоръжена ядосана мечка, с която няма смисъл да се говори. Тя дори като спи мисли как да нападне някого. Който и вестник да отворите тук, в Белгия или във Франция, с редки изключения, те пишат като под индиго.

На тази тема са нарисувани много карикатури, публикувани са стотици статии. Повтарям, всеки ден. Подложен на такава масова обработка, средният потребител на тази информация, поради заетостта си с други проблеми, рядко се опитва да я осмисли и разбере, той приема всичко на вяра.

Ето защо г-н професорът прави предположението, че НАТО се е превърнала в своеобразна светска религия. Само така, според него, може да се обясни, че възрастни, образовани хора приемат тези потоци от абсурди, които се леят от устата на същия Столтенберг. Ето още един цитат:

„При условие, че наративите на САЩ и НАТО в безброй случаи са неточни и непълни, а понякога и умишлено фалшиви, факт е, че повечето граждани на западния свят безкритично вярват на това, което им се казва. Тъй наречената „Качествена преса“, включително The New York Times, The Washington Post, The Times, Le Monde, El País, NZZ и FAZ, всички са ефективни ехо камери на Вашингтонския консенсус и ентусиазирано подкрепят офанзивната геополитическа пропагандна операция.

На древноримския философ Тертулиан се приписва изразът „Вярвам, защото е абсурдно“. Очевидно пропагандата на НАТО успешно използва същия принцип.

„Това, което е мое, е мое, това, което е твое, е оспоримо. Кредото на НАТО е донякъде калвинистко - кредо за "избраните". А ние на Запад по дефиниция сме „избраните“. Само ние ще бъдем спасени. Всичко това може да се приеме за даденост. Като всяка религия, религията на НАТО има своя собствена догма и лексикон. В лексикона на НАТО държавен преврат означава „цветна революция“, капитализъм означава „демокрация“, смяна на режима означава „хуманитарна интервенция“, „върховенство на закона“ означава НАШИТЕ правила, Сатана №1 е Русия, а Сатана №2 е Си Дзинпин.

Според общоприетото схващане престъпленията, извършени от НАТО през последните 73 години, не са престъпления, а само грешки, достойни за съжаление. Но е много вероятно след 30, 50, 80 години пропагандата на НАТО да се превърне в универсално призната историческа истина, здраво закрепена и повторена в учебниците по история. Това отчасти се дължи на факта, че повечето историци, подобно на юристите, са самонаети лица.

Забравете илюзията, че с течение на времето историческата обективност става по-силна. Напротив, всички слухове, които очевидците могат да развенчаят днес, в крайна сметка се превръщат в приет исторически разказ, след като експертите са мъртви и вече не могат да оспорват тези истории.

Забравете за разсекретените документи, които развенчават този наратив, защото опитът показва, че много рядко те могат да променят вкоренената политическа лъжа.

Всъщност политическите лъжи няма да умрат, докато не престанат да бъдат политически полезни.”

Както ясно се вижда днес, на примера на Втората световна война. В същата Източна Европа всичко е изкривено, събитията са обърнати с главата надолу, историческата истина е потъпкана, паметниците са съборени, книгите се пренаписват, образът на нашия войник-освободител е очернен и реални свидетели на онази епоха, които биха могли да възразят поне нещо , уви, почти не останаха. Остава само споменът, който живее в сърцата ни и предава на децата ни. Тя все още е в състояние да издържи на цялата тази лудост с нас. Но кой ще победи в крайна сметка – тяхната измислица или нашата истина?

Вземете историята с обещанието, дадено на Горбачов, че НАТО няма да се разширява на изток. Споменава се в архивите, в спомените на съвременници. Но американците сега твърдят, съвсем като в анекдота: те казват, това беше много отдавна и не е истина, никой не е обещавал нищо на никого. Но устното джентълменско споразумение, подчертава професорът, също винаги е имало сила и е било обвързващо:

„Едно от най-големите постижения на цивилизацията и върховенството на закона е спазването на договорите. Дългът да държиш на думата си. Когато се дава обещание, то трябва да се спазва добросъвестно, а не да се подкопава, преосмисля, изопачава, смекчава. Това е въпрос на чест. Но изглежда, че на Запад вече нямаме чест и че умишлено сме измамили руснаците. Създадохме „свършен факт“ и очакваме руснаците да го приемат по този начин“.

Логиката е проста. Ако целият просветен американски свят и европейски държави възприемат подготовката на атака срещу Украйна като свършен факт, ако The New York Times безкрайно публикува различни карти и схеми на атаката, то защо руснаците ама никак не искат да повярват?

Да, не искат, защото никой не иска война. Те не разбират това. Връщам думата на професора.

„От обективна гледна точка разширяването на НАТО и непрестанните провокации на Русия бяха и остават опасна геополитическа грешка, предателство на доверието, което руският народ заслужава, и още по-лошо, предателство на надеждата за мир, която се споделя от огромното мнозинство от човечеството.

Как беше възможно това предателство? Само чрез дезинформация и пропаганда. Само благодарение на съучастието на корпоративните медии, които аплодираха идеите на Фукуяма за „края на историята“ и че „победителят взема всичко“. За известно време НАТО се наслаждаваше на илюзията за единствен хегемон.

Колко дълго продължи тази химера на еднополюсния свят? И колко зверства бяха извършени от НАТО, за да наложи хегемонията си над света, колко престъпления срещу човечеството бяха извършени в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен?

Наистина, трябва да се успокоим и да спрем да атакуваме всички останали – да спрем както военната, така и информационната агресия.

Ако има страна, която наистина се интересува много малко от международното върховенство на правото, иначе известно като Блинкеновското „международен ред основан на правилата“, това е, уви, моята страна, Съединените американски щати.

Тук, както се казва, нито да добавиш, нито да извадиш.

Превод: ЕС