/Поглед.инфо/ Москва беше домакин на пресконференция на Експертния институт за социални изследвания (ЕИСИ) „НАТО пред съда на историята. Военни престъпления на Северноатлантическия алианс (1949-2022)”, в рамките на която беше представен докладът на Центъра за политически анализи и социални изследвания за агресивните действия на Алианса от момента на неговото създаване до наши дни.

Докладът беше представен от Павел Данилин, директор на Центъра за политически анализи и социални изследвания. „Наскоро Северноатлантическият алианс отпразнува поредния си рожден ден. Подготвихме документ, в който анализирахме случващото се през всичките тези години”, каза той.

Говорителят припомни, че НАТО възниква на 4 април 1949 г. по инициатива на САЩ. Целта на този военно-политически блок е да ограничи СССР, а след това (от 1955 г.) и Варшавския договор. Първоначалният състав на НАТО се състои от 12 страни съоснователи: Канада, Исландия, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Дания, Италия, Португалия и самите Съединени щати.

Както отбеляза Данилин, формално от момента на създаването на блока до разпадането на двуполюсната система на международните отношения не е извършена нито една военна операция под флага на Алианса. Ако обаче анализираме подробно хода на основните военни конфликти от втората половина на ХХ век, ще стане очевидно, че конфликтите , в които Съединените щати са действали като водеща военна сила, де факто могат да бъдат отнесени към онези, в които Силите на НАТО бяха замесени по един или друг начин. До разпадането на СССР използването на силите на Алианса е пряко ограничено от присъствието на мощна противникова сила на международната арена. Но след разпадането на Съветския съюз системата за контрол и баланс престава да работи и от последното десетилетие на ХХ век целият свят може да наблюдава как съюзът, който претендира, че е отбранителен , все повече използва сила за решаване на въпроси, които са далеч извън сферата на декларираните интереси на НАТО. В резултат на това редица държави в резултат на военните действия на НАТО лежат в руини и са отхвърлени десетилетия назад в развитието си.

В същото време НАТО продължи да се разширява. Към днешна дата този военен блок вече включва 30 държави, много от които нямат нищо общо със Северния Атлантик. Освен учредителите, блокът включва Германия, Гърция, Турция, Полша, Латвия, Литва, Естония, Испания, Унгария, Чехия, България, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Албания, Черна гора. Северна Македония стана последната страна, която се присъедини към Алианса. Подготвя се приемането на Босна и Херцеговина в блока, като в него се планира включването на Грузия.

Както отбеляза Данилин, проучването включва не само регистрирани формални актове на използване на военна сила от страна на НАТО, но и случаите, когато Съединените щати уж действат едностранно, но всъщност с пълната подкрепа на съюзниците в Алианса.

Например едва ли някой ще каже, че НАТО е участвало във войните във Виетнам (1955-1975). Но ако обърнете внимание на списъка на участващите страни, тогава, освен Франция, която действа като „подпалвач“ на първата война в Индокитай, по различно време в бойните действия в региона (дори на доброволни начала) участват войниците на Австралия, Нова Зеландия и Съединените щати, Южна Корея, Тайланд, Тайван, Япония, Белгия, Филипините, Канада. В резултат на това загиват 58 хиляди американски войници, Северен Виетнам губи около 850 хиляди войници, Южен (съюзник на САЩ) - 250 хиляди войници, като за цивилни, загубите им не могат да бъдат точно отчетени. Фрапиращо престъпление срещу човечеството е акцията в село Сонг Ми, където са изгорени над 500 души от американските военни, от които 200 деца от 3 до 14 години.

Силите на НАТО участват активно в операции в Лаос (1960-1973), в Ливан (юни-септември 1982). Но най-показателна е операцията, проведена от силите на Северноатлантическия алианс в Ирак („Пустинна буря“, август 1990-февруари 1991). Ирак губи повече от 200 хиляди души (тази цифра включва както бойци, така и цивилни). Унищожена е военната и гражданската инфраструктура на страната. Има екологична катастрофа, причинена от нефтен разлив. Ирак се оказа в международна изолация, а северната част на тази страна се превръща в зона на нестабилност. Вярно е, че си струва да се отбележи, че операцията в Ирак е извършена от САЩ и страните от НАТО официално на законни основания, в съответствие с Резолюция № 660 на Съвета за сигурност на ООН от 2 август 1990 г. Но най-често това не беше така .

След разпадането на СССР НАТО започва все повече да се намесва в конфликти както в Европа, така и в други части на света. Първият "пробив“ е участието в операции на територията на Югославия. Тук на първия етап Алиансът осигурява контрол върху спазването на забраната за полети и режима за спазване на ембаргото в рамките на операциите „Морски Монитор“, „Въздушен монитор“, „Морска охрана“, „Бдителна охрана“, „Без полет“, „Способен страж“, „Съвместни усилия“, „Умишлена сила“, „Съвместна охрана“ и „Съвместна ковачница“.

Формално първите бойни операции, в които НАТО взема пряко участие, е въздушна битка над Баня Лука по време на войната в Босна и Херцеговина. Алиансът участва в операция “Без полет”, насочена към осигуряване на "ясно небе" над територията на Босна. На 28 февруари 1994 г. се състои битка между два изтребителя F-16 на НАТО и шест щурмови самолета на босненски сърби Дж-21. В резултат на това четири щурмови самолета бяха свалени и трима пилоти бяха убити.

Следващата стъпка е участието на силите на НАТО в операция “Умишлена Сила” (30 август - 5 септември 1995 г.), предприета за оказване на въздушна подкрепа на хърватските и босненски части в гражданската война със сърбите. Около 1000 бойци и 150 цивилни стават жертви на конфликта, а около 300 души са заразени с радиация и загиват поради използването на боеприпаси с обеднен уран от страните членки на НАТО, което не им беше позволено по всички международни конвенции.

Разпадането на Югославия е тласнато от операцията "Съюзническа сила" (24 март - 10 юни 1999 г.). Югославия губи над 7 хиляди души по време на този конфликт, иницииран от САЩ и НАТО в подкрепа на албанските групировки, действащи в автономната провинция Косово и Метохия. Бомбардировките водят до разпадането на страната, отцепването на Косово и етническото прочистване на сърбите. Добавяме, че тази операция е извършена срещу информационна кампания, която има антисръбски характер. Преките причини за бомбардировките на НАТО са клането в Сребреница и инцидентът в село Рачак. Сърбите са обвинени за геноцида на косовските албанци. По-късно се оказва, че тези обвинения са неверни. Геноцид не е имало, а е имало единични случаи, раздути от пропагандните ресурси до хипертрофирани размери. Резултатът е бягството на почти 180 хиляди жители на Югославия от местата им на пребиваване, разпадането на страната и огромни щети върху екологията и икономиката на целия Балкански регион.

От своя страна войната между САЩ и НАТО в Афганистан продължава 20 години (2001-2021) и завършва с поражението на Северноатлантическия алианс. В тази кампания участват както вече приети в блока държави, така и такива, които искат да спечелят това право, включително Украйна и Грузия. За целите на военните операции са обявени поражението на движението талибаните (забранено на територията на Русия), борбата с екстремизма и тероризма, включително движението “Ал Кайда”, изграждането на демокрация в Афганистан. Нито една от тези цели не е постигната. 100 хиляди души стават жертви на войната, повече от половин милиона души станаха бежанци. Скандално известният затвор в Гуантанамо в американския сектор в Куба се превърна в символ на беззаконието, насилието и изтезанията на американските военни над пленените афганистанци, не всички от които са свързани с екстремистки групи. През същите години бяха създадени тайни затвори на НАТО в редица източноевропейски страни. Всичко това доведе до радикализиране на афганистанското население и до засилване на тероризма, включително в страните от ислямския свят, до дестабилизация в страните от Централна Азия, както и до огромно увеличаване на трафика на наркотици (в частност според данните за 2020 г., обемът на опиумен мак, отглеждан в Афганистан, възлиза на 3 хиляди тона, а три години по-рано, през 2017 г. - 9 хиляди тона). В същото време опиумът отива, включително с военни самолети, в САЩ, Русия и Китай. Войната обаче приключва с поражението на САЩ и техните съюзници, а талибаните, които окупират Кабул, приемат указ през април 2022 г., забраняващ отглеждането на опиумен мак.

Струва си да се отбележи, че първоначално войната в Афганистан се води в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Всъщност резолюцията веднага е забравена и всички действия са извършени извън мандата, който е прехвърлен от Съвета за сигурност на ООН.

Що се отнася до войната в Ирак (2003-2011 г.), тя е водена без никакъв международен мандат. Освен това американските служители публично лъжат, за да убедят международната общност в необходимостта от намеса в иракските дела, но въпреки опитите да се докаже, че Багдад работи върху оръжия за масово поразяване, те не бяха убедени. Франция, Германия и Русия недвусмислено се противопоставиха на това. САЩ обаче не взеха това предвид. Първо, те създадоха коалиция, която включваше Великобритания, Австралия, Полша, Италия и Холандия. След това тя беше допълнена от "коалиция от съгласни", която включваше 49 държави. Тогава САЩ осъзнаха, че дори при липса на резолюция на Съвета за сигурност на ООН е необходимо да работят със съюзниците си възможно най-усилено, за да ги въвлекат във военни действия и да не са в малцинство. Целта на операцията в Ирак е свалянето на режима на Саддам Хюсеин и установяване на контрол върху петрола в тази страна. „Режимът е свален, но „не порасна” с демокрацията. Резултатът е над 200 хиляди загинали военни и 650 хиляди невоюващи, милиони бежанци, унищожаване на цивилната инфраструктура, кражба и унищожаване на културни ценности на страната и екологична катастрофа. Но най-важното е, че бяха създадени всички условия за появата в Ирак на терористичната „Ислямска държава”, която след това се разпространи на територията на съседни държави, включително Сирия.

Операцията на НАТО в Либия (19 март – 31 октомври 2011 г.) се превърна в грубо престъпление. За съжаление САЩ и Северноатлантическият алианс успяха да получат Резолюция № 1973 от 11 март 2011 г. от Службата за сигурност на ООН Съвет за въвеждане на безпилотна зона над Либия. Това се оказва грешка, която трябва да бъде сериозно заплатена, включително на международната арена. Всъщност НАТО, криейки се зад този документ, провокира гражданска война в Либия, която там продължава да този ден, за да се получи контрол над сирийските въглеводороди. В резултат на това най-развитата държава Северна Африка беше унищожена само за шест месеца.

Обобщавайки, П. Данилин отбеляза, че през последните 30 години алиансът на НАТО е извършил 23 военни операции срещу други страни. Силите на Северноатлантическия блок унищожиха напълно държавността в 3 държави (Югославия, Ирак и Либия). Инвазията на НАТО в Сирия все още продължава. Най-малко 10 държави бяха лишени от суверенитет от НАТО и станаха или колонии и сателити на страните членки на НАТО, или полигон за военни експерименти (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Словения, Сърбия, Афганистан, Ирак, Либия, Сомалия).

Строго математически казано, НАТО е във война от 42,5 години (!) през последните три десетилетия. Тоест алиансът води няколко войни едновременно. Като цяло военните операции на НАТО продължават от 15,5 хиляди дни. Според най-скромните оценки около 1 милион цивилни са станали жертви на операции на НАТО, да не говорим за бойци. Етническото прочистване, гражданските войни, екологичните и хуманитарните бедствия, които избухнаха след нахлуването на НАТО, отнеха още повече човешки животи. Бежанците от държави, които са станали жертви на блока, са десетки милиони. Щетите на околната среда, както и на инфраструктурата на страните, станали обект на атаката от Северноатлантическия алианс, не могат да бъдат изчислени с абсолютна точност, но по най-общи данни надхвърлят няколко трилиона щатски долара. Особено си струва да се обърне внимание на грандиозния проект за сладка вода в Либия, който сега е на ръба на унищожение именно заради действията на Северноатлантическия алианс, който предизвика гражданска война в тази страна. „Изтезанията, насилието над жени, използването на оръжия, забранени от Нюрнбергската харта, Хагската и Женевската конвенции, се превърнаха в отличителни белези на въоръжените сили на НАТО“, подчерта Данилин.

Тезите на П. Данилин са допълнени от неговите колеги. Участник в конференцията, политолог и политически коментатор на радиостанция "Говори Москва" Александър Асафов обяви резултатите от проучване, проведено от ВЦИОМ, според което 62% от анкетираните са съгласни с тезата, че НАТО е военна структура, насочена към агресивни действия срещу Русия . Експертът обърна специално внимание на дискусията, която в момента тече във Финландия и Швеция по въпроса за присъединяване към редиците на Северноатлантическия блок. Асафов отбеляза, че подобна стъпка, ако се осъществи, ще бъде допълнително потвърждение за агресивността на блока, който от самото начало на 90-те грубо нарушава обещанията, дадени на съветското, а след това и на руското ръководство, да не се приближават до границите на Русия.

Алексей Мартинов, директор на Международния институт за последните държави, допълни изказванията на своите колеги, като се спря на спецификата на украинската криза. Според него през последните десетилетия и особено от 2014 г. Украйна целенасочено е била подготвена да играе ролята на „анти-Русия“. „Всичко, което НАТО прави на международната арена, включително на територията на Украйна, изобщо не се прави, за да се гарантира благосъстоянието и просперитета на други държави. Действията на Брюксел и Вашингтон следват стриктно в съответствие с политическите и икономически интереси на Съединените щати и са насочени не само към оказване на натиск върху Русия, но и върху съседните й държави, включително Закавказието и страните от Централна Азия. Ако, например, плановете за приемане на Украйна и Грузия в НАТО щяха да бъдат осъществени преди 17 години, когато бяха обявени за първи път, днес би било много трудно да се говори за каквато и да е суверенна политика на Русия, да не говорим за независимото развитие на Русия. нашата страна”, подчерта Мартинов.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?