/Поглед.инфо/ Сегашната среща в “Рамщайн”, в американската база в Европа, 11-та поред, трябваше да обобщи продължилата година военна конфронтация с Русия (коалицията включва поне петдесет държави, до Нова Зеландия: очевидно и там също се страхуват от "немотивирана агресия" от нашата страна) и да решат какво да правят по-нататък с нас (народ и държава).

Какво е необходимо, за да се победи Русия на бойното поле, като същевременно се избегне пряка военна конфронтация със страните от НАТО? Доставката на оръжие (от 150-те милиарда помощи, които държавите от Алианса вече изпратиха на Киев, почти половината - 65 милиарда - е за бойни средства) не изпълни задачата.

И същите страни се опитаха, като спуснаха желязната завеса на санкциите, да създадат хаос в обществото и, разбира се, в икономиката. Претърпял неуспех, колективният Запад със своите съюзници се оказа в интересна позиция.

Колкото и помощ да изпращаха, колкото и ограничения да налагаха, колкото и да демонизираха Русия в общественото съзнание, нямаха никакъв успех. Раздорите не възникнаха в обществото. Икономиката, която се опитаха да изстискат от санкции, като от добра тренировка натрупа мускули и ресурсна мощ. Не беше възможно да се счупи гръбнакът на руската армия. Твърде широката презумпция за "руска слабост" се оказа, като всяко обобщение, грешна и с неточности. Неточностите доведоха, ако все още не до стратегическо поражение на тези, които искаха да се справят с Русия, то до множество тактически провали. И по фронтовата линия, и в идеология. Второто обстоятелство е, впрочем, не по-малко важно. От Русия, въпреки усилията на западняците - същите като тези на Сизиф - не беше възможно да откъснат нейните съюзници, както не беше възможно да ни изолират на международната арена. Това в никакъв случай не означава, че опитите ще бъдат изоставени, но свидетелства за всички - и не само за нашите приятели, но и за нашите противници - че съюзническите връзки и задължения на тези, които са с нас, са издържали изпитанието на силата и волята. И може да се опитват да го ги изпробват колкото е необходимо.

Разбира се, среща от такова ниво винаги е придружена от пиар. Този път представиха генералния секретар на НАТО, който отиде в Киев. Там той направи няколко изявления, чиято същност, ако пропуснете подробностите, е, че „е необходимо да се справим с Русия веднъж завинаги“, а за да се случи това, „необходимо е още по-твърдо да се стегнат редиците и да се приеме Украйна за член на Северноатлантическия алианс“, за което според него са съгласни всички съюзници в Алианса.

Унгарският премиер реагира на този пасаж с една дума: "Какво?!"

Няма договорености и по други направления: на кого да се дадат бъдещите договори за производство на въоръжение. Французите, на които не им е останало почти нищо (9% от БВП) от индустрията, мечтаят да натоварят мощностите си. Но тяхната кристална мечта е разбита от железобетонния блок на поляците и балтите, защото те искат да подкрепят не европейския, а американския военно-промишлен комплекс.

В този смисъл вчерашната среща в “Рамщайн” промени риториката. В края на краищата първоначално ставаше дума за подкрепа, но със съветско оръжие на склад. Тъй като всички запаси бяха преобърнати по време на СВО, дойде ред на западните танкове, гаубици и други неща. Френските самоходни оръдия "Цезар", френските колесни танкове и нововъведените американски системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" на теория би трябвало да променят баланса на силите на фронта, но има силно усещане, че тази техника, която е скъпа във всеки смисъл на думата, ще претърпи съдбата на орехова черупка.

Е, след като НАТО не спира, ще дойде ред и на изтребителите. Говореха за “Миражи”, сега обсъждат евентуални доставки на Ф-16. И дори датите се посочват: 2024 г.

Интригата днес не е дали изтребителите ще бъдат доставени или не, а кога точно дори и най-упоритите на идеята да унищожат държава, в която има 11 часови зони и абсолютно неизчерпаеми ресурси от всичко - от прясна вода до обработваеми земя, както и всички видове въглеводороди, ще осъзнаят, че са въвлечени в конфронтация, в която са обречени на поражение.

Когато руският цар ловеше риба, Европа го чакаше. Приблизително същото се случва и сега. Срещите в “Рамщайн” нито преди година, нито днес са в състояние да променят хода на нещата, заложен от руската история и география. И от нашата способност да постигаме триумф там, където другите биха се отказали и отстъпили отдавна.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?