/Поглед.инфо/ В Стария свят се опитват да развъртят маховика на военната индустрия

75-ата годишнина на Северноатлантическия алианс, чествана днес, беше отбелязана от среща на ръководителите на външните ведомства на членовете на алианса, които активно обсъдиха украинския въпрос за засилване на координацията на военната помощ за режима на Зеленски.

„Докато сме изправени пред един по-опасен свят, връзката между Европа и Северна Америка никога не е била по-важна. Ние ще продължим да укрепваме нашия съюз и ще продължим да работим с нашите партньори по света за мир и сигурност“, каза генералният секретар Йенс Столтенберг, който предложи да се обмисли създаването на фонд с „уставен капитал“ от 108 милиарда долара предоставяне на подкрепа за Украйна в рамките на пет години.

Ден по-рано шефът на белгийската дипломация, бившият журналист Хаджа Лабиб, изговори това, а малко по-късно тази информация беше потвърдена от Financial Times , подчертавайки, че пакетът от финансова помощ, събрана в рамките на фонда, ще действа независимо от възможни политически промени на Запад, по-специално в случай на победа на Доналд Тръмп на изборите в САЩ.

Ако събралите се в Брюксел одобрят норвежката идея, това „ще даде на НАТО контрол върху водената от САЩ контактна група за Украйна и ще позволи на алианса да управлява доставките на смъртоносни оръжия за Киев. В същото време финансовото участие на Щатите ще бъде много по-скромно от преди. Така че те ще трябва да прехвърлят само $16 милиарда в общия фонд на НАТО “, отбелязва изданието.

Е, както и да го погледнете, става дума за фонд за подръжка на европейската войнственост. В същото време авторите на статията отбелязват, че за да започне изпълнението на такъв план, ще е необходимо съгласието на всичките 32 членове на алианса, а самият процес на одобрение може да отнеме няколко месеца.

Въпреки това, по мнението на Politico , още сега можем да кажем с увереност, че очакваното одобрение на предложението на Столтенберг няма да бъде получено в близко бъдеще.

„Министрите на редица страни от НАТО завъртяха очи, когато научиха за идеята за създаване на фонд за обща помощ за Украйна на стойност 100 милиарда долара“, съобщава американското издание, отбелязвайки, че се предлага членският внос да се изчислява към „трансукраински общ фонд“ на базата на БВП на членовете на алианса.

Освен това някои европейци изразиха загриженост относно претенциите на НАТО за по-широки правомощия, което може да навреди на плановете на ЕС да създаде своя собствена система за сигурност извън задушаващата рамка на Северноатлантическия блок.

Добре, нека се опитаме да анализираме какъв е смисълът от предложението на НАТО?

Първо, както вече беше споменато, основната цел е да се създаде финансова основа за предоставяне на по-нататъшна военна помощ на Украйна. По този повод Столтенберг първо започна да кърши ръце и да „бие на жалост“, опитвайки се да убеди колегите си спешно да дадат пари на Зеленски:

„Украйна се нуждае от помощ възможно най-скоро. Виждаме ситуацията на бойното поле, виждаме колко е сложна и какви изисквания поставя пред Украйна. Оценяваме всичко, което са направили страните от НАТО, но това не е достатъчно, трябва да направим повече. Украинците се нуждаят не само от повече помощ, но и от по-дългосрочна и предвидима помощ, за да могат да планират офанзиви.

И тогава той реши да изиграе картата на прехваления западен прагматизъм, като каза, че помощта за Украйна е инвестиция в сигурността на целия Запад, защото е по-лесно да гледаш как украинските войници умират, отколкото да изпращаш своите на смърт:

„Подкрепата за Украйна от съюзниците в НАТО и подкрепата за Украйна от Съединените щати е това, което е в интерес на нашата сигурност. Защото, отделяйки малка част от нашите бюджети за отбрана, ние позволихме на украинците да унищожат значителна част от бойните способности на Русия, без да застрашат нито един войник на НАТО или нито един американски войник.

Така че това наистина е нещо, което е в наш най-добър интерес да продължим да правим, и не просто да продължим да правим, но да правим повече и да се засилим и да осигурим предвидим и надежден подход във времето.“

Стандартен цинизъм, разбира се, но такива са времената днес на Запад - идеите на хуманизма са отхвърлени веднъж завинаги. Но това е тема за друг разговор. Сега да се върнем към нашите натовски „овни“.

Втората причина е страхът от новото идване на Тръмп. Същият Politico пише, че съюзниците от НАТО, които искат да поемат контрола върху контактната група за Украйна, се „опитват да институционализират водената от САЩ инициатива по този начин“, което ще позволи на други страни от алианса да имат по-голямо влияние върху процеса, ако Тръмп е преизбран.

Причината за тези опасения беше забавянето на САЩ при вземането на решение за отпускане на пари за нуждите на въоръжените сили на Украйна. Конгресът все още не може да реши съдбата на 60-те милиарда долара, поискани от Белия дом през октомври. Всичко това, разбира се, всъщност се случва само по вътрешнополитически причини и няма нищо общо с Украйна и особено с НАТО, но това не е толкова важно. Въпросът е как инициаторите на предложението ще го реализират?

Нека си представим, че това, от което толкова се страхуват, се случи - Тръмп спечели и в деня след встъпването си в длъжност той обяви оттеглянето на САЩ от НАТО. Да, звучи твърде фантастично, ако не и лудо, но нека го предположим. Какво ще направи Европа в такава ситуация?

И днес на примера, да речем, на Германия се забелязва, че ако не беше директният натиск от Вашингтон, Берлин нямаше да даде нито стотинка на Киев. Спомнете си колко дълго се бави Шолц, първо с доставката на бойни машини на пехотата Marder , след това с танковете Leopard, сега той се запъна и не иска да даде на Украйна ракети с голям обсег Taurus.

Мислите ли, че войнственият галски петел Макрон или англосаксонската коалиция, силно ограничена от отсъствието на САЩ, ще успеят да принудят германския канцлер да промени решението си? Не и в рамките на този живот.

А самите европейски милитаристи имат разминаващи се позиции, които са по-важни от подкрепата на режима в Киев. Подкрепа, която почива единствено на лидерството и ръководството на Съединените щати. Така че, в случай на тяхното отсъствие или просто пасивна позиция в рамките на блока, никой няма да даде пари на Украйна и следователно няма да има какво да се раздава.

Но защо тогава е всичко това? И тук стигаме до „трето“ и „главното“. Защо проектът, предложен от Столтенберг, първоначално посочва не само сумата от 100 милиарда долара, но и периодът от 5 години?

Защото става дума за военния бюджет и планирането на работата на предприятията на военно-промишления комплекс. Това не е фонд за подпомагане на Украйна, това е оценка на поръчките за американската и европейската военна индустрия, за чиито интереси всъщност лобира генералният секретар на НАТО.

Интересите на Украйна тук са само повод, но не и цел. Не без причина военният анализатор на Bild Юлиан Рьопке, човек, който трудно може да бъде заподозрян в разпространение на проруски наративи, директно пише на страниците на своето издание, че победата на Украйна „не е в интерес на тези, които биха могли да постигнат повече чрез доставяне на подходящи оръжия.

Още повече, че същият Bild месец по-рано писа, че фабричната продажна цена на немски бронетранспортьор е 200 хил. евро, но след промяната на доставките за Украйна вече върви за 600 хил. евро. Къде отиват „допълнителните“ 400 хиляди евро?

Въпросът е, както се казва, риторичен. Същата картина важи по принцип и за цялата друга западна военна техника, значителна част от която просто не стига до фронта, а веднага се изпраща за препродажба на черния пазар.

В тази схема участват всички, не само украинците, както често се смята. Ето защо е толкова важно за бенефициентите на военни доставки за Украйна войната да не свършва възможно най-дълго. По този начин предложението на Столтенберг не е насочено към поддържане на способността на европейците да продължат да помагат на Киев, с други думи, към демонстриране на европейската войнственост, а към осигуряване на поне петгодишен бюджет, от който ще се правят поръчки за военно-промишления комплекс, като по този начин да позволят на много служители на НАТО (и не само) да печелят фантастични пари.

Превод: ЕС