/Поглед.инфо/ Поведението на балтийските васали на Запада по отношение на Русия с всеки изминал ден става все по-предизвикателно. На 4 април литовското правителство на практика затвори руското посолство във Вилнюс, отзова посланика си от Москва и вече обсъжда възможността за пълно затваряне на границата с Русия и Беларус.
От една страна, това е причина за объркване. Все пак говорим за отношенията на миниатюрна държава с най-голямата в света ядрено-ракетна сила. От друга страна, поведението на литовските власти има своя логика. Те живеят в същата парадигма като албанския комунистически лидер Енвер Ходжа, който обичаше да казва: „Със Съветския съюз сме триста милиона!”, което означаваше трите милиона жители на неговата Албания.
И по същия начин Литва, заедно с другите източноевропейски васали на Запада, възприема геополитическото си положение, намирайки го за безупречно надеждно, отчитайки опората на САЩ и НАТО.
На каква основа се основава такава увереност?
След светкавичния бяг на западната коалиция от Афганистан, където режимът също беше уверен в неприкосновеността на позициите си, разчитайки на Запада, в този мироглед се появиха първите пукнатини. Режимът в Кабул рухна за една нощ и всички западни ангажименти не струваха и пукната пара. Това беше първият урок.
Тогава дойде ред на Украйна. От една страна, Западът нямаше формални задължения към тази де факто колония. От друга страна, всички добре знаеха, че режимът в Киев е изцяло подкрепен от Запада. А в случая с Украйна ситуацията се развива по афганистанския сценарий в смисъл, че Западът не е готов на всяка цена да запази украинския плацдарм.
Сега обаче мнозина в Източна Европа мислят в албански стил: ние сме триста милиона и Америка, ние не сме Афганистан или Украйна, Западът няма да ни остави в нужда!
И тук си струва да спекулираме малко, като се позоваваме на историята на разширяването на НАТО на изток, на условията, при които се извършваше разширяването. Най-важното от тези условия беше липсата на проблеми от Русия. Страната ни през 90-те години беше в състояние, близко до парализа след разпадането на Съветския съюз. Икономическата разруха доведе до почти пълно зануляване на военната мощ и военнополитическото влияние на Руската федерация в света. Това, първо, се превърна в непреодолимо изкушение за Запада да „развие” практически безстопанствени територии на изток. И второ, „развитието“ може да се осъществи в безопасни за Запада условия, без съпротива от Москва. И Западът грабна всичко възможно и невъзможно. Например той се зае същата Украйна, която почти беше приета в НАТО.
Тогава никой не мислеше, че могат да дойдат други времена. Напротив, целият Запад беше приспиван от „края на историята“, царуването на ерата на „американския свят“, един вид „хилядолетен райх“ по англосаксонския модел.
Нещо обаче се обърка. Путин изясни това на Запада още през 2007 г. в речта си в Мюнхен. Оттогава Русия започна все повече да поставя под въпрос западния военно-политически монопол. И, между другото, не само Русия.
Косата се натъкна на камък в Украйна, където Западът окончателно загуби предпазливостта си. А фактът, че днес решимостта на западните столици да продължават да се разширяват, въпреки позицията на Москва, отслабна, вече се вижда с просто око.
Можем да констатираме възникването на нова геополитическа ситуация в Европа, противоположна на тази, която е съществувала по време на хищническата и необмислена експанзия на Запада на Изток. И възниква основният въпрос: готово ли е това западно геополитическо тяло, което небрежно се е разширило с минимални разходи и риск, да запази придобитите форми в променените времена?
Строго погледнато, правилният отговор е очевиден дори на ниво физиология. Всеки жив организъм в усложнени условия губи излишни килограми, отървавайки се от ненужните тежести, за да увеличи шансовете си за успешно справяне с трудностите. Геополитическите организми са подчинени на същите модели.
Нека повторим казаното: Западът вече демонстрира, че е напълно готов да зареже прекомерната си геополитическа тежест за сметка на територии, разходите и рисковете за задържане на които са в противоречие с интересите на собственото му благополучие.
С други думи, стойността на много от неговите периферни владения, от Афганистан и Украйна до Балтийските страни и цяла Източна Европа, сега трябва да се раздели на повишената токсичност на тези активи и свързаните с тях разходи. Така настоящата ситуация е диаметрално противоположна на ерата на привидно безграничното разширяване на НАТО.
С други думи, силата и надеждността на Северноатлантическия алианс за всички негови членове, особено от последната вълна на поглъщане, сега се изпитва в съвсем други условия, за които НАТО през периода на своето неограничено разширяване не се е подготвил. И това само по себе си е знак, че в тежките времена, настъпили за Запада, структурата на НАТО, която се разшири в парникови условия, най-вероятно ще започне да се разпада. Което всъщност и се случва.
Западът се разшири до онези граници, които няма да може да задържи зад себе си без значителен риск за себе си и следователно няма да ги удържи. За това днес трябва да мислят преди всичко онези източноевропейски сателити на Запада, които са извън сферата на неговите непосредствени жизнени интереси и могат първи да бъдат „предадени”.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?