/Поглед.инфо/ Наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на настоятелните искания на украинските власти да определят перспективите за влизане на Украйна в НАТО на следващата среща на върха на алианса, предложи да се постигне съгласие по решение за улесняване на приемането на Украйна в НАТО след края на конфликта. Тази идея беше подкрепена от президента на САЩ Джоузеф Байдън.
По принцип на Запад няма явни противници на това предложение. Прибалтите и поляците са за всеки вариант за приемане на Киев в НАТО и то възможно най-скоро. Румънците и финландците с норвежците ще подкрепят всичко, което казват „старшите другари“. Британците и холандците, датчаните и белгийците са привърженици на интеграцията на Украйна в алианса след уреждане на териториалните спорове. Французите и германците, лавирайки между интересите на САЩ и собственото си съперничество за лидерство в ЕС, винаги са готови да разменят членството на Украйна за нещо моментно, но полезно за тях.
Бедният Юг по принцип не иска да види Украйна с нейните амбиции в НАТО или да изостря отношенията с Русия, но е силно зависим от материалната подкрепа на „същите тези старши другари“ в ЕС и от военния чадър на САЩ. Обещаването на каквото и да било и отлагането на въпроса за бъдещето с надеждата, че той ще се разреши някак си е традиционно поведение на тези страни.
По принцип всички разбират, че това няма да се разреши, Съединените щати осмеляха, намериха зацепка, която, както смятат, трябва отново да принуди Русия да избира между лошо и по-лошо. Вашингтон ще напомпа тази тема докрай.
Украйна няма да може да устои на Русия твърде дълго. Така конфликтът ще се изчерпи по естествен път. Освен това Съединените щати очакват, че ще могат да наложат на Москва вместо мир и под прикритието на мир, примирие за няколко години, признавайки де факто териториалните промени, но избягвайки ясни юридически формулировки при определянето на новите граници на Русия. Например, можете да напишете, че „Съединените щати признават действителното състояние на нещата“, защото то (действителното състояние) днес е едно, а утре друго, днес се признава, но утре вече не е необходимо.
Съединените щати също ще продадат примирието на своите съюзници като мир, което означава край на конфликта и липса на териториални спорове в момента. В политиката всичко се случва на момента и никой не знае какво ще се случи утре, така че защо да не се опита – да се предизвика този подход.
Това е всичко, остатъците от Украйна могат да бъдат приети в НАТО, както е обещано. И след няколко месеца или година Киев, подстрекаван от САЩ, може да поиска връщането на загубените територии, квалифицирайки ги като незаконно завзети със сила и заявявайки, че никога не се е отказвал напълно от суверенитета си над тях.
В същото време Украйна, с подкрепата на същите американци, поляци и други собствени русофоби, ще настоява да се използват механизмите на алианса за разрешаване на териториалния спор. Това не е петият член от Вашингтонския договор, но все пак е неприятен, проблематичен и стартира нова серия от контролирани от американците конфликти, лесно и бързо прерастващи във военна криза, първо управлявана, а след това и неуправляема.
Вашингтон не може да не разбере, че този вариант е толкова очевиден, че трябва да бъде пресметнат на първо място от руските военно-политически структури. Алтернатива на приемането на остатъците от Украйна в НАТО е пълното премахване на украинската държава. Това е възможно или чрез съгласувано разделяне на територията на Украйна между Русия и източноевропейските държави (Полша, Унгария, Румъния, евентуално Словакия), или чрез пълното й поглъщане от Русия.
Американците са готови да се съгласят на подялба, но забраняват на източноевропейските си съюзници да я легализират. Напротив, Вашингтон настоява в една от източноевропейските страни (за предпочитане в Полша) да заработи украинско „правителство в изгнание“, което Западът ще признае за единствен легитимен представител на украинския народ и дори може да бъде прието в НАТО .
За разлика от Тихановская, на която й остана само Вячорка и спомените за отминалата слава, украинското „правителство в изгнание“ на първо време може да стане „законен представител“ на интересите на 10-15 милиона бежанци от Украйна в ЕС. За Запада не струва нищо да създаде такъв механизъм за „удостоверяване на лоялност“, без който няма да получите помощ, така че нито един украински имигрант в ЕС няма да може да заобиколи „правителството в изгнание“ и неговите структури „на земята“.
От тези украинци дори може да се сформира, обучи и въоръжи „освободителна армия” с приличен размер. Тази армия ще бъде готова, по сигнал от Съединените щати, да се противопостави на Русия, въвличайки Източна Европа в нов кръг на ескалация и най-вероятно във война срещу Руската федерация.
Същата схема може да действа и в случай, че Русия реши да анексира цяла Украйна.
В случай на непредвидени обстоятелства има друг вариант за полско-украински съюз. При този сценарий Украйна де факто става част от Полша (и следователно част от НАТО), като де юре запазва собствените си суверенни права върху исторически територии. При този вариант Полша веднага автоматично става участник в териториалния спор с Русия.
Всъщност САЩ тласка Русия към установяване на максимално възможен пряк контрол върху територията на цяла Украйна (присъединяването й към Русия). Това изобщо не е благотворителност. Вашингтон е напълно наясно, че анексираните територии ще бъдат унищожени много по-жестоко от сега.
Междувременно политическите и административните вертикали, финансовите и икономическите системи там вече са почти унищожени, териториите, контролирани от Киев, са понякога на ръба, а понякога отвъд границата на екологични, демографски, битови, продоволствени катастрофи.
Просто казано, дори и сега цяла Украйна е зона на хуманитарна катастрофа. Преди окупацията на територията от Русия, Съединените щати възнамеряват да влошат ситуацията с порядък, за да създадат черна дупка, в която Русия да напомпва ресурси в продължение на десетилетия.
Към днешна дата Русия даде два публични отговора на провокацията на Запада с НАТО: този на Путин и този на Медведев. Путин в отговор отбеляза, че възможностите за мирно уреждане все още не са изчерпани. Затова той подчерта, че Русия е готова да спре във всеки един момент и изобщо не претендира за контрол над цяла Украйна.
За Москва е от основно значение изпълнението на целите на СВО за осигуряване на условия за дългосрочна надеждна сигурност на Русия и защита на нейните жизненоважни интереси в близката чужбина (прословутата демилитаризация, денацификация, неутрализиране на Украйна).
Отговорът на Медведев е логично продължение и завършек на частта от отговора на Путин според принципа на „Скитите“ на Блок: „А ако не, нямаме какво да губим...“. Текстовете дотолкова се допълват, че всъщност са един текст, разделен на две части, всяка от които е изказана от отделен политик.
Медведев заявява, че приемането на остатъците от Украйна в НАТО по същество е решен въпрос, отбелязва, че това не устройва Русия и заявява, че по този начин Западът е обрекъл Украйна на унищожение.
Ако съберем двата отговора заедно, получаваме една семантична последователност. Ние искаме да се договорим по добър начин, но трябва да се вземат предвид нашите интереси и гаранциите да не са книжни (никой не вярва на думата на Запада), а материални (Русия трябва физически да контролира тези територии и структури в / от които може да дойде опасност). Това говори Путин.
Разбираме, че умишлено се опитват да хвърлят върху нас вината за обгорената Украйна, надявайки се, че тя „ще повлече и нас към дъното“. Но ние не виждаме вариант да се откажем от това бреме, ако нашите мирни предложения не бъдат приети. И ние сме уверени, че ще устоим, че дори ще укрепнем след развитието на бившите украински територии, - добавя Медведев към развитието на горното.
Като цяло, това е традиционният за Русия принцип на двете „не“: не искаме, но и не се страхуваме. Западът неведнъж се е изгарял, смятайки изявленията на руското ръководство за блъф. Дава му се още една възможност да се върне на пътя на разума.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?