/Поглед.инфо/ През май 2022 г. Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към НАТО. И за двете страни това бележи изоставянето на политиката на военен неутралитет, към която се придържаха в продължение на десетилетия. Този обрат беше резултат от сложна политическа игра на САЩ за привличане на двете скандинавски страни в Атлантическия военен съюз, провеждана в продължение на много десетилетия.

През 1945 г. Швеция, не без подкана от Съединените щати, поема инициативата за създаване на Скандинавски отбранителен съюз с участието на Дания, Норвегия и Финландия. Финландският президент Юхо Паасикиви обаче отказа да участва в този съюз с обяснението, че СССР възприема тази инициатива като неприятелска.

Шведската инициатива, която беше подкрепена от англосаксонците, които играеха на сляпо с шведския външен министър Естен Унден, автор на този проект, беше приета негативно в Съветския съюз. Така съветският дипломат А. Александров-Агентов, работил в мисията на СССР в Швеция през 1942–1947 г., в своите мемоари нарича проекта на Скандинавския отбранителен съюз северно отражение на Студената война.

Позовавайки се на целия комплекс от данни, с които разполага, той докладва на своето ръководство, че „скандинавският блок, колкото и неутрален да го представят създателите му, няма да бъде нищо повече и по-различно от северен клон на антисъветския западен блок“.

Междувременно англосаксонците никога не залагат само на един кон. Успоредно с проекта за Скандинавския отбранителен алианс САЩ и Великобритания се стремят да включат пряко в Атлантическия алианс страните от европейския север. В крайна сметка вторият подход надделя.

Тогава Вашингтон успя да въвлече само Норвегия и Дания в Северноатлантическия алианс, Швеция запази неутралитета си. През 1948 г. Финландия дори сключва договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ със СССР.

Британското разузнаване изигра значителна роля за решението на Норвегия да се присъедини към НАТО. В началото на ноември 1948 г. комисия на Британския съвместен разузнавателен комитет, ръководена от Уилям Хейтър, изготвя доклад за норвежкото министерство на отбраната, в който се отбелязва високата вероятност от предстояща кампания на Съветския съюз срещу западните държави. Скандинавия, според авторите на доклада, не е била основната цел на СССР, но те подчертават, че тя няма да може да остане настрана. В случай на нападение срещу страните от Скандинавия, Съветският съюз уж ще се стреми да контролира изходите от Балтийско море и да завземе военноморски и въздушни бази.

Основните пътища за настъпление на съветските войски, според офицери от британското разузнаване, трябваше да бъдат южната част на Швеция, датските острови и полуостров Ютландия.

В доклада се отбелязва, че целта на съветската армия е да превземе районите с желязна руда в Швеция и пристанищата на Северна Норвегия и съветското министерство на отбраната ще положи всички усилия за изпълнение на тези планове. Основните цели трябваше да бъдат градовете Нарвик и Лулео и железопътната линия, която ги свързва (обекти, които демонстрираха стратегическото си значение по време на Втората световна война).

Изводът, до който стигат авторите на доклада, е невъзможността на скандинавските държави сами да осигурят необходимите отбранителни способности в случай на нападение от страна на СССР. Британските разузнавачи подчертаха, че скандинавците се нуждаят от материална помощ в мирно време и въоръжена подкрепа, за да сдържат „агресията на Съветския съюз“.

След 75 години британската реторика не се е променила ни най-малко. Подобно на техните старши партньори във Вашингтон, те използват привидната заплаха, представлявана от Русия, за да привлекат повече държави във военния си блок, използвайки „тактиката на салама“.

„ Тактиката на салама “ означава достигане на основната цел чрез поредица от малки междинни стъпки и, възможно, може да се илюстрира така . Мъж надниква в месарски магазин и иска да отрежат тънък резен колбас, за опитване. Месарят, надявайки се да намери купувач, отрязва. След това човекът иска още един резен, после още един и така нататък, докато продавачът разбере, че просто е бил измамен.

САЩ и Обединеното кралство продължиха да режат скандинавския салам по време на Студената война, убеждавайки военните и разузнавателните агенции на Швеция и Финландия да си сътрудничат с техните норвежки и датски колеги.

След разпадането на Съветския съюз Съединените щати започнаха да включват Финландия и Швеция в "мироопазващи" операции на НАТО. Като част от мисията IFOR на НАТО беше сформирана полско-северноевропейска бригада; през 2000 г. военните контингенти на скандинавските държави станаха част от многонационалната постоянна бригада с висока степен на готовност за операции на ООН (SHIRBRIG, Multinational Stand-by High Readiness Brigade for UN Operations).

Швеция, Финландия и Норвегия си сътрудничиха в рамките на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, както и мисията на ЕС в Чад и Централноафриканската република.

През 2009 г. беше създаден форматът Северно сътрудничество в областта на отбраната (NORDEFCO) . Нейни членове са Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция. NORDEFCO се състои от три предварително нарязани парчета от северен салам: Северните поддържащи отбранителни структури (NORDSUP), Северното оръжейно сътрудничество (NORDAC) и Северното координирано мирно споразумение за военна подкрепа (NORDCAPS).

Какъв е истинският смисъл от създаването на NORDEFCO, обяснява руският военен портал „Звезда“: „След приключване на процеса на присъединяване на блока на Швеция и Финландия към Северноатлантическия алианс ще се формира група от страни от NORDEFCO, по същество представляващи един военен окръг“ .

Как всичко това заплашва Русия?

Членството на Финландия в НАТО не представлява заплаха за никого. Искаме да запазим границата си с Русия от 800+ мили мирна. Ние само се стремим да укрепим нашата собствена сигурност и да допринесем за сигурността на Европа“, каза Пека Хаависто, министър на външните работи на Финландия, миналия май в базирания във Вашингтон мозъчен тръст CSIS.

Месец по-късно помощник-генералният секретар на НАТО по инвестициите в отбраната Камил Гранд каза , че не може да гарантира неразполагането на ядрени оръжия във Финландия и Швеция, ако тези страни се присъединят към алианса. „В този контекст не съм сигурен, че си струва да даваме гаранции на Русия относно нашата военна стратегия в този регион“, каза той.

А през ноември 2022 г. Bloomberg съобщи , че Швеция и Финландия не са изключили възможността да поставят ядрени оръжия близо до границите с Русия, ако станат членове на НАТО. Финландският премиер Сана Марин в отговор на въпрос за допустимостта на разполагане на ядрени оръжия в страната заяви, че Хелзинки не поставя предварителни условия за членство в НАТО. На същата позиция е и шведският премиер Улф Кристерсон.

Струва си да припомним, че в съответствие със същата тактика на салам, привличането на Финландия и Швеция в НАТО беше придружено от душеспасителна реторика за улеснено членство в алианса без разполагане на чужди военни бази и ядрени оръжия. Изглежда финландските и шведските политици все още не са разбрали, че с присъединяването си към НАТО те подкопават националната си сигурност, превръщайки се в цел номер едно за руските стратегически ядрени сили още в самото начало на пряк военен конфликт между Руската федерация и НАТО.

Русия ще трябва да нанесе превантивни удари с тактическо ядрено оръжие по базите на шведските ударни сили, според руския аналитичен център за стратегически ядрени сили, тъй като в противен случай Балтийският и Северният флот на Русия могат да бъдат унищожени от високоефективните противокорабни ракети Robotsystem -15 в експлоатация от шведската армия .

Ситуацията ще стане още по-заплашителна за скандинавските страни, ако американски ядрени ракети бъдат разположени във Финландия и Швеция. По-голямата част от населението на Финландия и Швеция, за разлика от политиците, разбира това. Проучване , проведено миналата година от американския мозъчен тръст Wilson Center, показа, че около 26% от финландците са за присъединяване към НАТО, но 40% са против. В Швеция подобно проучване от 2022 г. показа 42% за и 37% против.

Западът, воден от Съединените щати, маниакално върви към военен конфликт с Русия, излагайки под удара първо нарязаните като резенчета салам своите по-млади северноевропейски партньори.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?