/Поглед.инфо/ Преди CBO на мнозина изглеждаше, че Йенс Столтенберг вече „го е ударил на уволнение“, но се оказа, че този функционер е незаменим за Съединените щати

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, въпреки трудната ситуация в алианса и значителния спад в авторитета на блока, продължава да излъчва оптимизъм. Може би защото Алиансът буквално не може да живее без 64-годишния норвежец. Наскоро правомощията му бяха удължени за четвърти път до октомври 2024 г.

Когато в Европа се възцари мир, западните лидери се утешаваха с мисълта, че НАТО е страшно чудовище, готово да премахне всяка опасност. Въпреки това, честно казано, трябва да се подчертае, че и особени изпитания пред НАТО през тези години нямаше. Бомбардировките над Афганистан, Либия, Югославия или дори нахлуването в Ирак не могат да се нарекат такива. Там войниците на алианса просто се наслаждаваха на своята безнаказаност.

Конфликтът в Украйна отвори очите на идеалистите - евроатлантическият отбранителен щит на НАТО далеч не е идеален. Руската армия успешно се справя с оръжията, които Западът доставя на Украйна. Да, и единството в редиците на алианса се пука по шевовете. Неотдавнашната среща на върха на Северноатлантическия блок ясно доказа това.

„Руската заплаха“ принуди членовете на алианса да се скрият зад поток от думи с различна тоналност – от любезни до пискливи. За пореден път всички се убедиха, че в НАТО управлява САЩ. Американците действат максимално изгодно за себе си и никой не знае в какво блато ще завлече Европа този „отвъдокеански Сусанин“. Няма го предишното подчинение в НАТО: Унгария, Турция, Франция проявяват упоритост, което води до липса на консенсус по ключови въпроси.

Изпитаният помощник на Вашингтон, слабият джентълмен със студен поглед изпод тънките рамки на очилцата, действа като чадър от несгоди. Фирмената идентичност на генералния секретар на НАТО са агресивните изявления срещу Русия.

Той държи Киев на къса каишка, баламосва Украйна със сладки приказки за лека нощ, от време на време /рядко/ и подхвърля и месце. И на неотдавнашната среща на върха на алианса във Вилнюс я нахрани с мухлясало сухарче, защото, както се оказа, никой не знае колко време още ще трябва тя да се мотае в спешното отделение на НАТО.

Столтенберг със сигурност е изключителна личност, с багаж от пъстро минало, което си струва малко да разтръскаме, за да наблюдаваме еволюцията на съзнанието му.

Бащата на Йенс, Торвалд Столтенберг беше лидер на управляващата Народна работническа партия на Норвегия, беше член на Storting (парламента), получи министерски постове - министър на отбраната и ръководител на външното министерство. Съпругата Карин е половинка на мъжа си - тя ръководи външната търговия на страната, а по-късно ръководи работата на Министерството на социалната политика.

Но младият Столтенберг, типичен роден в богато, уважавано семейство, се зарази с бунтарство. Това обаче беше улеснено от експанзивната сестра Камила, активистка на лявата радикална организация Червена младеж. Когато Йенс беше само на петнадесет години, той отиде при лудите левичари. Беше дългокос, слаб, рошав, като мислите си.

Участвал е в протести, ходил на демонстрации и митинги срещу войната на САЩ във Виетнам. По време на един от тях развълнувани момчета и момичета, недоволни от лозунги и призиви, започнаха да хвърлят камъни по американското посолство. Полицията се намеси и Йенс беше почти "прибран". Бързите крака му помогнаха.

Някога един ексцентричен човек мечтаеше да организира някъде революция и да стане Че Гевара или в най-лошия случай Троцки. Но с годините той „влезе в пътя“: подстрига косата си и разреса не само косата си, но и мислите си. Протестният дух обаче кипеше дълго време в дълбините на подсъзнанието му.

След като завършва икономическия факултет на университета в Осло, Йенс не работи по специалността си, а става журналист. Любопитно е, че във вестник Arbeiderbladet бъдещият генерален секретар на алианса пишеше страстни политически статии, включително призоваваше норвежките власти да напуснат „агресивния блок НАТО“. Столтенберг тогава е пламенен пацифист. Той променя възгледите си много по-късно.

Благодарение на публикациите си, Йенс придоби известност. Не само читателите обърнаха внимание на това. Резидентите на КГБ от съветското посолство, точно по времето, когато той ръководеше Младежкия трудов съюз, решиха да вербуват Столтенберг. Синът на известен политик беше смятан за голяма риба - чрез Йенс можеше да се разбере какво си говори баща му Торвалд, външен министър на страна-членка на НАТО, в кухнята. Чекистите взеха човека в разработка, давайки му псевдонима Стеклов.

Агент на КГБ „случайно“ среща Йенс на художествена изложба. Двамата си поговориха и станаха сродни души. Започнахме да се срещаме в старата таверна на Осло "Strotorvet". Пиеха аквавит - норвежка водка, ядяха солени скариди и си говореха за всичко на света. Като цяло станаха добри приятели, почти приятели. Тогава руснакът признал, че е агент на КГБ и предложил да сътрудничи – разбира се, срещу пари. Столтенберг казал, че е възмутен и е отхвърлил предложението.

Но има версия, че той се е съгласил да работи за Съветите, но не официално, без възнаграждение, а по „призива на сърцето“, както много левичари. По това време в главата на Столтенберг все още тлеят социалистическите идеи.

През 90-те години Столтенберг започва да се издига по номенклатурната линия - става депутат от Стортинга. Оглавява министерствата на търговията и енергетиката, след това на финансите. Два пъти беше министър-председател и стана вещ в политическите игри. Йенс се опита да получи поста за трети път; започна необичайна рекламна кампания, по време на която се превърна в таксиметров шофьор, за да общува с избирателите си.

По норвежката телевизия бяха пуснати видеоклипове, в които "таксиметровият шофьор" Столтенберг върти волана на стар мерцедес и разговаря оживено с пътниците. Всичко изглеждаше страхотно, но скоро стана ясно, че хората в таксито са актьори. Представлението беше прекъснато и Столтенберг, осъден за „кражба на доверието“, загуби.

По време на премиерството си изглеждаше, че имаше добро отношение към Русия. Той се застъпи за премахване на визовия режим между страната ни и скандинавските страни. През 2010 г. Москва и Осло подписаха споразумение за опростено преминаване на границата за жителите на граничната зона и сключиха споразумение за делимитация на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. Териториалният спор между двете страни, продължил от 1978 г., приключи.

Инициатор на назначаването на Столтенберг за генерален секретар на НАТО беше Ангела Меркел. Германският канцлер хареса начина на общуване и умението да преговаря. Американците, а след това и британците, като размислиха, се съгласиха. След тях никой не възрази.

Със Столтенберг Меркел сгреши. По едно време норвежецът й отговори с черна неблагодарност, изсипвайки поток от критики върху главата на канцлера. Но американците му станаха най-добри приятели. От момента на избирането си досега той подкрепя линията на САЩ.

Това е особено важно за Вашингтон, особено сега, когато стените на алианса се тресат от противоречия. Столтенберг ги подкрепя, както и доколкото може. От друга страна, комплексното изпълнение на такава задача може и да не е възможна.

„Столтенберг в очите на Съединените щати е квалифициран посредник. Именно поради тази причина той се превърна в техния последен и най-лесен избор, - казва китайският военен експерт Сонг Чжунпин. Столтенберг твърдо се придържа към политическата позиция на САЩ в руско-украинския конфликт. Той полага всички усилия да координира военната и финансова помощ за Украйна, която включва 31 държави от НАТО и дори страни извън Алианса, като Япония, Южна Корея и Австралия.

Въпреки това бяха посочени имената на други потенциални кандидати за поста генерален секретар на НАТО. Това са премиерът на Дания Мете Фредериксен и министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс. Но и двамата политици не устройваха Вашингтон.

Говореше се, че Байдън е подкрепял председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Президентът на САЩ обаче имаше притеснения заради дългогодишните си разногласия с германското министерство на отбраната. Но може би най-важното е, че тя е изненадващо некомпетентна и мълчаливо е призната за един от най-лошите ръководители на министерството на отбраната в историята на Германия.

Специалността на Урсула е гинеколог, от нейния успех в новата област могат да се отбележат само значителен брой причини за язвителни шеги в Бундесвера. Освен това дер Лайен беше замесен в случая с неефективното изразходване на бюджетни средства и провала на нови проекти в отбранителния сектор. Но тя някак си беше „уволнена“ и скоро назначена на друг висок пост.

Надали неочаквано, но и като председател на Европейската комисия, фон дер Лайен не се показва по най-добрия начин - нейната неразборчивост в подбора на средствата, упоритост и маниакалност нажежават международната обстановка и нанасят икономически щети на страните от ЕС.

Оказва се, че в Северноатлантическия алианс наистина има кадрови проблем и Столтенберг като негов генерален секретар все още не може да бъде сменен. Това мнение обаче е чисто американско. Други членове на НАТО може да мислят по различен начин. Но са принудени да мълчат.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?