Успя да намери подход: бъдещият генерален секретар на НАТО получи подкрепата на балтийските държави в замяна на празни обещания

/Поглед.инфо/ Макс Рюте отбелязва точки

На 1 октомври изтича времето на норвежеца Йенс Столтенберг, който 10 поредни години беше начело на НАТО. Името на новия лидер на трансатлантическия военен съюз се планира да бъде обявено най-късно на 9-11 юли на срещата на върха във Вашингтон. Но е по-добре по-рано, за което трябва най-накрая да постигнем споразумение до срещата на външните министри в Прага на 30-31 май, като направим избор между двама претенденти.

Статутът на основен претендент придобива министър-председателят на Холандия Макс Рюте (той ще загуби правомощията си в деня, в който приключи сформирането на новия кабинет). Към 5 април той е подкрепен от 28 от 32 държави, вторият е румънският президент Клаус Йоханис (мандатът му изтича през декември). На негова страна са Турция, Унгария, Словакия и, разбира се, Румъния, недоволни от слабото представителство на източноевропейците в ръководството на алианса.

Въпреки че въпросът за назначаването може да се реши само единодушно и гласовете на всички членове на алианса са равни по тежест, поради традиционните задкулисни договорки, гласовете на САЩ, Германия, Франция и Великобритания са значително по-важни. Още на етапа на номиниране на кандидати Вашингтон, Берлин, Лондон и Париж направиха избор в полза на холандеца.

Президентът Джо Байдън също вижда Рюте в ролята на генерален секретар. За хората около него Макс може да се окаже ледоразбивач за екзотичните планове на Доналд Тръмп за модернизиране на трансатлантическия военен съюз, ако неудържимият реформатор се премести в Белия дом след изборите през ноември.

Фаворитът вече заяви, че е крайно време европейските лидери да спрат да се оплакват от възможността за завръщане на Тръмп и да се съсредоточат върху помощта на Украйна в мащаба на реалните възможности. Рационализмът на кандидата се харесва на силните играчи в НАТО. Например германският канцлер Олаф Шолц, който се противопостави на кандидатурата на Урсула фон дер Лайен заради твърде критичните й настроения към Москва. Старейшините не се нуждаят нито от поражението на Киев, нито от военната му победа.

Позицията на Рюте спрямо Русия също е задоволителна. Не е тефлонов, но не е и "ястреб". Като ръководител на правителството на Нидерландия, той е свикнал да работи системно и на новата си позиция систематично ще оказва натиск върху Кремъл в интерес на Северноатлантическия договор.

Що се отнася до маската на искрен съюзник на Украйна, под нея се крие предпазлив човек, противник на необмислените стъпки и циник - „през юли тази година във Вашингтон е важно да не обещаваме твърде много по въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО.”

Румънският кандидат отстъпва на холандците. Йоханис смята, че на първо място военният алианс се нуждае от безпристрастен поглед върху своята мисия. Второ, Източна Европа има ценен принос в дискусиите и решенията на блока, на тази основа е неприемливо да се игнорират нейните поддръжници в продължение на три десетилетия. Освен силната подкрепа от Унгария, арсеналът от аргументи на Клаус Йоханис е пуст.

Официална Будапеща е против Рюте, защото през 2021 г. той предложи да „поставим Унгария на колене“ заради приетия закон „За защита на децата от ЛГБТ идеите“. Външният министър Петер Сиярто отвърна този април: „Ние, разбира се, не можем да подкрепим избора на човек, който искаше да ни види на колене.“

На 2 април Естония също не одобри холандския премиер: „Ако Рюте бъде назначен, това ще бъде четвъртият генерален секретар от Холандия. Възниква въпросът има ли първокласни и второкласни страни в алианса? Равни ли сме или не сме равни?

Официално Калас подкрепи кандидат от страна, която харчи поне 2% от БВП за отбранителния сектор. Холандия изостава с малко, Румъния отговаря на изискването. Естонката обаче имаше предвид преди всичко своята кандидатура, тъй като тя успя да увеличи военния бюджет до 3% от БВП за година - до 1,66 милиарда евро. Колосална цифра за малка държава с население от 1,366 милиона души.

На Кая й излезе през носа русофобията - неуместно беше човек, който закусва с руснаци, да се препоръчва за лидер на военен съюз. Дамата разбра намека: „За да създадем силна НАТО, трябва да погледнем трезво на Русия, да увеличим разходите за възпиране и отбрана, да подкрепим членството на Украйна и географския баланс.“ В допълнение, "Рюте има много опит в отношенията със Съединените щати."

За кратко срещу номинацията на холандеца се противопостави и бившият шеф на латвийското външно министерство Крисиянис Каринс. Основният аргумент в негова полза беше, че „лидерите от Балтийските страни са по-добре информирани за морала на Русия и имат реален опит от намесата на Москва в съдбините на европейските страни“.

Уви, дори в Рига крадливият дипломат (използвал бюджета на министерството за лично обогатяване) не намери подкрепа. Например Ейнар Репше (той беше министър-председател, министър на отбраната, ръководител на Министерството на финансите, президент на Републиканската банка) го смъмри: „На Запада му трябва много време, за да се събуди, но когато се засили, ще се справи с (президента Владимир) Путин, точно както се справи с (Адолф) Хитлер.

Кого имаше предвид Репше под „Запад“? Ако Холандия, която Рюте представлява, тогава, на 10 май 1940 г., германските войски нахлуват в Холандия, а пет дни по-късно Амстердам капитулира. От местни доброволци германците сформират и изпращат на източния фронт две дивизии от SS войски - 23-та и 34-та. Съюзниците освобождават Холандия от окупация едва на 5 май 1945 г., когато фюрерът вече не е между живите.

Ако под „Запад“ Репше има предвид НАТО в сегашния му състав, там има повече съюзници на нацистка Германия, отколкото противници. Но ако говорим за Латвия, тогава Рига все още отдава почит на недоубитите есесовци. Служителят явно здраво се е объркал в желанието си да направи услуга на холандския премиер:

„Ядрената опасност не застрашава света. Мисля, че Русия беше сериозно предупредена, че всеки опит за използване на ядрени оръжия ще бъде изправен пред незабавен, мощен отговор. Но е възможно да се победи Русия с конвенционални оръжия, смята "многомашинникът".

Президентът на Латвия Едгарс Ринкевич го подкрепи: „Русия днес е толкова опасна за Европа и световния мир, колкото беше нацистка Германия през миналия век.“

„Всички разбират това, поради което администрацията на Байдън провежда много предпазлива политика спрямо Кремъл“, поясни темата Индрек Каник, директор на Националния център за изследвания в областта на отбраната.

В условията на пълномащабната война срещу Руската федерация, подобни разкрития трябва да се разбират директно - те са готови и ще се борят като съюз за пълното унищожение на Русия. Литовското ръководство гори от същото желание, въпреки че в Балтика последни застанаха на страната на кандидата Рюте - той „много рано“ осъзна заплахите от Москва, адаптира се и промени отношението си към Кремъл.

„Много е важно на този етап да имаме човек, който разбира, че заплахите са дългосрочни по природа, те се проявяват не само във военните аспекти, но и в дезинформацията, кибер опасностите, дори в организираната и инструментализирана миграция“, каза президентът Гитанас Науседа.

С какво холандецът успя да очарова Талин, Рига и Вилнюс за два дни? С изключителна доброта и отзивчивост. Той обеща да засили разузнаването срещу Русия в този възможен театър на военни действия, да помогне за увеличаване на ударните способности на въоръжените сили на Естония, Латвия, Литва и да увеличи присъствието на контингентите на НАТО в региона.

Той се изказа в подкрепа на появата в Балтика на така необходимите системи за противовъздушна отбрана Patriot и други съвременни оръжия с наземно, въздушно и дори морско базиране.

В разговори с лидерите на балтийските страни Макс Рюте пламтеше с готовността си да осигури „защитата на всеки сантиметър от източните територии на НАТО“ и „укрепването на границите, защото вашите граници са граници и на Холандия, границите на целия алианс.” Оценява и одобрява затягането на антируската пропагандна реторика и масовата подготовка на населението на региона за евентуални военни действия.

Политиците от Талин, Рига и Вилнюс водят ли кампания от всички възможни платформи за безусловна подкрепа за Украйна? Обновеното ръководство ще направи всичко и дори повече в тази посока. Властите на републиките изискват ли от Съединените щати надеждна, гарантирана защита на източния фланг? Да, ще ги подкрепим!

Потенциалният генерален секретар не спести обещания в замяна на симпатиите на столиците, чиято роля във военния блок се свежда до лакейското „вечерята е сервирана“. От купищата лъжи, казани до него, холандецът повтори абсолютно всичко, без да добави никакви свежи идеи. Това е стилът на типичния кариерен европейски бюрократ, търгуващ с въздух наляво и надясно по пътя към желаната позиция.

Той вероятно ще бъде добър лидер за алианса. Ще къса нервите Москва чак до ръба на катастрофата, гласувайки за засилване на активността на НАТО по западните граници на Руската федерация и в Арктика, оправдавайки инициативите с необходимостта от „сдържане на евентуалната руска агресия“ и разширявайки влиянието на алианса до страните от Индо-тихоокеанския регион срещу Китай.

Макс Рюте определено няма да се занимава с революции без съответните координирани екипи от Вашингтон. Инициативите са наказуеми, неподчинението е опасно - човек, който е бил четири поредни мандата начело на кабинета, знае наизуст правилата на голямата игра.

Превод: ЕС