/Поглед.инфо/ Нахлуването на Русия в Украйна предизвика сериозна реакция по целия свят, особено в западния – разбираема реакция срещу агресивна война в нарушение на международното право. Вярно е обаче също, че този резултат е бил прогнозиран от водещите световни експерти по външна политика в продължение на десетилетия.

По-конкретно, експертите последователно предупреждаваха, че разширяването на НАТО на изток ще провокира конфликт с Русия. И така, възниква въпросът как стигнахме до тук, ако толкова много хора предупредиха за това? Преди да минем към отговора, ето няколко примера за тези предупреждения.

Като за начало, водещият американски изследовател на Русия Джордж Кенан, човекът, който положи основите на външнополитическата стратегия на САЩ от Студената война, каза, че разширяването на НАТО в Централна Европа през 90-те години на миналия век е „най-съдбоносната грешка на американската политика в целия пост-студен период Военна ера."

Той предупреди, че разширяването на НАТО ще навреди толкова дълбоко на отношенията между САЩ и Русия, че Русия никога няма да стане партньор и ще остане враг.

Посланикът на САЩ в Съветския съюз от 1987 до 1991 г. написа есе девет дни преди инвазията, отговаряйки на въпроса дали назряващата криза в този момент е била избегната.

„Накратко, да“, обясни той.

За това дали е предсказуемо:

„Абсолютно. Разширяването на НАТО беше най-дълбоката стратегическа грешка, допусната след края на Студената война", каза той.

Водещият учен по международни отношения Джон Миршаймър даде интервю след руската инвазия, обяснявайки, че ситуацията „започна през април 2008 г. на срещата на върха в Букурещ, където след това НАТО излезе с изявление, в което се казва, че Украйна и Грузия ще станат част от [НАТО]“.

Според него „руснаците недвусмислено дадоха да се разбере тогава, че гледат на това като на екзистенциална заплаха и те начертаха черта в пясъка“.

Миършаймър коментира в интервюто, както той от години твърди по този въпрос, че въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО е ключов за основните интереси на руската национална сигурност.

Известният русист Стивън Коен също предупреди през 2014 г., по време на конфликта в Украйна през същата година с участието на Русия, че „ако преместим силите на НАТО към руските граници... това очевидно ще милитаризира ситуацията [и] Русия няма да отстъпи."

" Това е екзистенциално", каза той.

Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, един от най-уважаваните американски стратегически мислители на всички времена, каза в публикация от 2014 г., че „Украйна не трябва да се присъединява към НАТО“.

Това е така, защото това би направило Украйна театър на конфронтация Изток-Запад. Той каза, че „отнасянето на Украйна като част от конфронтацията Изток-Запад би заличило за десетилетия всяка перспектива да въведе Русия и Запада – особено Русия и Европа – в съвместна международна система“.

Има много други, включително бившият министър на отбраната на САЩ Уилям Пери, руско-американският журналист Владимир Познер младши, икономистът Джефри Сакс, бившият заместник-генерален секретар на ООН Пино Арлачи, бившият директор на ЦРУ Бил Бърнс, бившият министър на отбраната на САЩ Боб Гейтс и други, изброени от Арно Бертран в страхотен разговор в Twitter по тази тема.

С всичко това, широко известно и широко обсъждано, се връщаме към този въпрос: защо? Е, най-вероятно е свързано с контролирането на Европа и гарантирането, че самото НАТО няма да се разпадне. В този смисъл инвазията на Русия в Украйна осигури тази цел, а след това и някои.

Мадрид ще бъде домакин на голяма среща на върха на НАТО през юни тази година, на която ще се види формирането на първия стратегически концептуален документ на НАТО от 2010 г., който беше основен спорен въпрос както на европейския континент, така и отвъд езерото във Вашингтон. Това ще бъде работната стратегическа рамка на алианса поне за следващото десетилетие и ще определи ясно неговите цели.

Преди това бяхме виждали, че Европа, особено Франция, настоява за обща европейска отбранителна стратегия – за която, честно казано, се казваше, че „допълва НАТО“, но въпреки това беше толкова ясно, че Вашингтон рутинно се съпротивляваше на тази позиция .

След действия на САЩ, които разтърсиха европейските лидери, особено споразумението AUKUS, администрацията на президента Джо Байдън направи ясни отстъпки, на които вероятно не се радваше.

Това стана ясно от четенето на разговор между Байдън и френския президент Еманюел Макрон през септември 2021 г., който включваше изречението:

„Съединените щати също признават значението на по-силна и по-способна европейска отбрана, която допринася положително за трансатлантическите и глобалните сигурност и допълва НАТО."

Нахлуването на Русия в Украйна привидно подмлади НАТО за една нощ и постави Европа в повишена готовност. Това е очевидно от външнополитическия завой на Германия и съобщението, че тя ще увеличи военните си разходи до над 2% от БВП в пряк отговор на ситуацията в Украйна; Съобщава се, че Швеция и Финландия са обмислили присъединяване към НАТО; и дори Швейцария може да сложи край на неутралния си статут и да се присъедини към санкциите на ЕС срещу руските активи.

Срещата на върха през юни в Мадрид несъмнено ще издигне пронатовските гласове, които иначе биха се считали за крайни, обсъждане на по-голямо раздвояване на международната система и, без съмнение, преки споменавания на Русия – може би дори Китай – в документа за стратегическата концепция на организацията. Всичко това е в съответствие с външната политика на САЩ.

В същото време всичко това има предимството на нарастващата зависимост от Америка – особено в случая на природния газ, когато „Северен поток 2“ сега е бракуван и Русия е задушена икономически – както и за военните технологии, за които военно-индустриалният комплекс със сигурност е доволен.

Нищо от това не минимизира ролята на Русия в конфликта. Тя нахлу в Украйна и, независимо от оправданията, извърши нарушение на международното право. Но стратегическите мислители на Запад ясно предсказаха, че това ще се случи и поради това можем само да предположим, че се вписва в по-широкия дневен ред, описан тук.

Имайки това предвид, е ясно, че всеки, който наистина подкрепя украинския народ, трябва да бъде основно против разширяването на НАТО.

Жителите на ЕС също ще понесат последиците, както икономически, така и може би дори по отношение на тяхната основна физическа безопасност. Но нека си припомним, че до нахлуването на Русия Европа – главно Германия и Франция – правеше всичко възможно, за да укроти ситуацията, въпреки ъгъла на Вашингтон.

Превод: СМ