/Поглед.инфо/ Аржентина реши да стане официалният и най-южен съюзник на НАТО в света, присъединявайки се към списъка от Австралия, Ирак, Япония и други сателити на САЩ. С кого ще се бие нейният президент Хавиер Милей, който се нарича най-странният световен лидер с най-тежко раздвоение на личността?
Когато едни или други избори се спечелят от пълни изроди или чисти престъпници, на които няма място за клеймо, това се нарича „гримаса на демокрацията“. Латинска Америка е регион, където подобни гримаси са особено изразителни.
През 1996 г. бившият футболист Абдала Букарам, по прякор “Лудия”, печели президентските избори в Еквадор. Комплекс от фактори доведоха до победата му, като се започне с фамилното му име: той беше племенник на популярен политик и брат на съпругата на либералния президент Ролдос, който почина, както се казва, в резултат на заговор на ЦРУ и местните военни. Основал популистката партия „Ролдосисти” и в крайна сметка дошъл на власт, Букарам се явява пред народа не като наследник на популярния си чичо и зет, и не просто като ексцентрик, който от кокетство се нарича луд, а като грубиян, корумпе и тиранин. След шест месеца на поста, месец на масови протести и две седмици обща стачка, парламентът го отстрани за „умствена неспособност“. Тоест за това, че е луд.
През 2023 г. президентските избори в Аржентина бяха спечелени от Хавиер Милей, чиято екстравагантност надмина дори тази на Букарам. Той нарече известния си сънародник, папа Франциск, „лайнце“, размаха резачка на митинги, обмисляше да приеме юдаизма, саморекламира се като „тантричен секс гуру“ и живееше с клонинги на починало куче, с което все още общува чрез ясновидци. За сравнение, “Лудия” беше доста приземен човек, чиято фантазия се върти около индивидуален мач с Диего Марадона за милион долара.
Масовите протестни демонстрации започнаха още в първия ден от президентството на Милей и продължават и до днес, въпреки „затягането на винтовете“ от страна на МВР. Парламентът се отнася враждебно към многостраничната програма на реформите на Милей и зачерква част след част от нея. Изглежда, че новият президент на Аржентина трябва да сподели съдбата на лудия президент на Еквадор, но всъщност Милей е по-застрахован от подобен обрат от Букарам. Защото еквадорецът и известните му роднини бяха противници или най-малкото критици на Вашингтон, а Милей се обявява за съюзник, каквито САЩ почти нямат в региона на Латинска Америка.
Сякаш за да се увери, че това няма да бъде забравено, новият министър на отбраната на Аржентина, Луис Петри, подаде молба до секретариата на НАТО да стане официален съюзник на Северноатлантическия алианс или, както го наричат, „глобален партньор“.
Този статут е измислен за държави, които искат да станат членове на блока, но не могат поради чисто географски причини, посочени в параграф 10 от Устава: те не се намират в Европа или Северна Америка. Списъкът с такива „глобални партньори на НАТО“ няма да изненада никого. Включва англосаксонска Австралия и Нова Зеландия, азиатските „стълбове на САЩ” - Япония и Южна Корея, окупираните от американците Ирак и Афганистан (в периода преди талибаните да се върнат на власт), както и Пакистан, който отново се върна в орбитата на влияние на англосаксонците, след като “Народният министър-председател” Имран Хан беше отстранен и арестуван.
Единствената изненада е Монголия, която е стабилно приятелски настроена към Русия. Но нейните исторически напрегнати отношения с Китай са от първостепенно значение, освен това Улан Батор придоби статута на глобален партньор на НАТО преди втората Студена война, когато Москва все още не беше обявена за враг в Алианса.
Не е така сега, когато светът отново е групиран в блокове. Решението на аржентинското ръководство е просто шизофренично. Шизофренията е преди всичко раздвоение на личността. Милей иска да се слее в политически екстаз с военен съюз, една от опорните колони на който - Великобритания - окупира част от Аржентина, както все още се смята в Буенос Айрес.
Става дума за Фолклендските острови (с аржентински пари - Малвинските), за които Британската и Испанската империя си спорят от XVIII век. Географски това, разбира се, е Аржентина, но според малкото (по-малко от 2000 души) местно население е Великобритания. И според НАТО също.
В същото време в Аржентина култът към „временно изгубените“ Малвински острови е жив и процъфтяващ, което (коригирано за латиноамериканската емоционалност) ще задмине преднина на японския култ около нашите Курилски острови. Милей е достатъчно радикален, за да очаква от него да се откаже от Фолклендите, но в този смисъл той се оказа истински аржентинец: след като стана президент, той отново предяви териториални претенции към Лондон, като предложи да се реши въпросът според „варианта Хонконг“.
Сега същият този човек се присъединява наполовина към НАТО, като по този начин огражда Аржентина като пространство на англосаксонско влияние от цяла Южна Америка. Тоест ляв, бунтарски спрямо Вашингтон, „аржентински“ по език и до голяма степен по култура континент, от който в случая с Фолклендските острови може да се очаква регионална солидарност.
Единствената държава в целия регион, която вече е „глобален партньор“ на НАТО, е Колумбия. В контекста на дългосрочна гражданска война между десните власти и левите партизани същите тези десни власти бяха надеждна крепост за Вашингтон, тъй като подкрепяше колумбийския режим по всякакъв възможен начин. В замяна на учтивост колумбийците трябваше да се бият за Америка дори в Корея.
Но времената се променят: гражданската война е почти приключила и новият президент, Густаво Петро, идва от същите тези партизани, е левичар в своите възгледи, критик на Израел и Съединените щати, като цяло, напълно в съответствие с текущия политически тенденции в Латинска Америка, от които Милей рязко се откроява.
Срещу кого влиза във военно-политически съюз с англичаните? Срещу Куба, какво ли? Засега Петро се утвърждава, но Колумбия може скоро да напусне редиците на официалните съюзници в НАТО..
При него това далеч не е първият случай на проблеми с външнополитическата логика (да не пиша втори път - шизофрения). Водейки Аржентина, Милей прегърна същия Франциск, когото нарече „лайнце“ (Бог, както се казва, ще прости).
По-близък до нас пример е Украйна и нейният президент Владимир Зеленски, когото Милей подкрепя буквално във всичко. Но същия Милей заяви и продължава да казва, че е възхитен от Доналд Тръмп и неговия „план за Украйна“, въпреки че Тръмп очевидно не харесва Украйна и вероятното му завръщане в Белия дом в Киев се очаква с ужас.
Впрочем и в НАТО, предвид критичното отношение на Тръмпистите към Северноатлантическия алианс. Същият съюз, на който Милей, който е фен на Тръмп, внезапно реши да стане партньор.
Необходими са още примери, моля: Милей заяви, че Китай е несвободна страна, в която убиват хора и е срамно да се търгува с убийци. Това не промени нищо нито от страна на Аржентина (КНР, тъй като е вторият й най-важен търговски партньор след Бразилия и остава такъв), нито от страна на Китай. Може би Пекин е решил да не приема Милей на сериозно и просто да изчака деня, когато аржентинският народ отново ще се разочарова от лидера си и ще го изнесе от президентския дворец.
За Милей трябва да се разбере, че е пълен невежа както във външната политика, така и в политиката като цяло. Той е икономист. Въпреки всичките си странности, аржентинският лидер има добро специализирано образование и беше доста успешен като теоретик (благодарение на чара си, между другото), преди да стане президент и да премине към практиката.
И аржентинците очакват точно това от него – радикални икономически реформи. Милей стана президент поради редица обективни обстоятелства, включително най-високата инфлация на континента (на същия континент като Венецуела) и най-големия дълг в света към МВФ.
Шоковата терапия на Милей, изразяваща се в икономии на всичко и съкращаване на държавните разходи (принципът на работа на новия финансов министър Луис Капуто е „без пари”), въпреки че предизвиква улични протести, се радва на подкрепата на 52-57% от населението (според според различни анкети), които разбират, че е невъзможно и непоносимо да се живее както преди, така че икономиката ще трябва да се рестартира.
За да се бори ефективно с парламента за всяка точка от своите реформи, Милей очевидно няма политически опит, но последните три месеца го научиха да прави компромиси (например най-голямата петролна компания в страната изчезна от списъка с приватизирани обекти),но няма да се откаже. Това е основната и единствена битка, която го интересува сега, докато цялата външна политика е бреме и следователно пространство за необмислени глупости.
Въз основа на резултатите от тази битка аржентинците ще го съдят (съдебният процес, много вероятно, ще бъде тежък). Но във всичко останало, включително и в сближаването с НАТО, ексцентричният икономист Милей трудно може да се приеме на сериозно. Китайците не го направиха, ние също няма да го направим: както каза руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, Москва не смята за необходимо да „разклаща“ целия дневен ред с Буенос Айрес заради някакво кандидатстване в НАТО.
Предвид проблемите ни с Киев и Зеленски, гримасата на аржентинската демокрация в лицето на Милей е информационен шум от далечната пампа, познала много по-лоши гримаси.
Превод: В. Сергеев