/Поглед.инфо/ Какво представлява сега турската армия? Какво е бъдещето на Турция, което тя вижда? Възгледите си по тази тема сподели в интервю сътрудникът на Института по изтокознание на Руската академия на науките и руско-турския учебен център на Руския държавен хуманитарен университет, поканеният експерт на Центъра за анализ, стратегии и технологии – Александър Василиев.
„Турските военни се разочароваха от глобалните международни структури за сигурност. На дневен ред за тях излиза търсенето на технологии, които биха могли да осигурят на Анкара ракетно и ядрено оръжие“ – смята тюркологът Александър Василиев.
Турция вече отдавна последователно увеличава военното си присъствие на границата със Сирия, като прехвърля постепенно там тежка техника и артилерия.
Ясно е, че засега не може да става дума за война между Русия и Турция, но инцидентите и стълкновенията в Сирия (страна, която Анкара смята за зона на своите интереси) с участието на военни от двете страни са напълно възможни. С какво това заплашва Русия?
Турската армия е готова за големи загуби
„Взгляд“: Различава ли се принципно турската армия от съюзническите армии на НАТО?
Александър Василиев: Може тази армия да не е така високотехнологична като армията на САЩ, но тя е твърде многочислена и добре въоръжена. Две характеристики я отличават основно от армиите на европейците и американците – това е готовността за големи човешки загуби и готовността да воюва в крайно некомфортни, сурови условия.
Най-добре психологически са мотивирани специалните части и офицерският състав. Армията се формира на принципа на призовката и голяма нейна част се състои от призовани за военна служба. Но в казармите се води усилена пропагандна обработка. Ако погледнете биографиите на последните началници на генералния щаб, ще видите, че те владеят два, даже три западни езика, че са се обучавали много години не само в Турция, но и в Западна Европа, в натовските структури по целия свят. Притежават голям политически, административен, а понякога и дипломатически опит. Генералитетът се състои от образовани и при това решителни хора. Основната идеология – това, разбира се, е национализмът, но нерядко той прераства в ултрадесни възгледи.
Колко е висок сред генералите авторитетът на Ердоган? Известно е, че в началото на своето управление той се сблъскваше постоянно с глухата съпротива на военните.
Отношението към него се променяше във времето. Някои членове на генералния щаб се канеха да се намесят в политиката, обаче моментът не им даваше шанс. Ердоган използва критериите, издигани от Евросъюза за приемане и членство, за да сломи военните и да ги подчини на волята си. Всичко завърши с това, че министър на отбраната стана граждански специалист, а стопанските въпроси бяха вменени като компетенция на генералния щаб и предадени на министерството на отбраната.
Впрочем в края на август тази година се състоя ежегодното заседание на висшия военен съвет на Турция, в навечерието на който част от арестуваните по делото за подготовката на преврат неочаквано излязоха от затвора. Много „ястреби“ бяха реабилитирани и се върнаха на своите постове. Още повече – някои от тях даже повишени в чин. Всичко казано свидетелстваше за това, че Ердоган изцяло се е договорил с военните.
В Турция активно се обсъжда несправедливостта на следвоенните граници.
Генералитетът беше ли доволен от факта за гибелта на руския самолет?
Генералитетът отдавна предлагаше да се води по-активна външна политика. Не е изключено той да не иска да се ограничава само с унищожението на един руски самолет, а да се готви за открита анексия на тюркските региони на Сирия.
В последно време турските власти много активно развиват в пресата темата за това, че границите след края на Първата световна война, тоест – границата със Сирия, са били прокарани несправедливо и са разделили турския народ.
Обезпокоително е това, че продължават да се струпват сили на границата с тези тюркските райони. Идват постепенно танкове, гаубична артилерия. На фона на непредсказуемостта на Ердоган напълно можем да очакваме и сухопътна операция в Сирия.
Много военни са разочаровани от глобалните международни структури.
Но нали такава крачка като присъединение на част от Сирия ще срещне явното отдръпване на съюзниците? В НАТО не могат да фигурират държави със спорни граници.
След неотдавнашното ми посещение в Турция у мен се породи такова впечатление, че много военни са се разочаровали от глобалните международни структури за сигурност. Сега за тях на дневен ред излиза търсенето на технологии, които биха могли да осигурят на Анкара ракетно и ядрено оръжие. В бъдеще, след достигането на тази цел, не е изключено Турция изобщо да напусне НАТО.
Аз видях в докладите на турските военни експерти тезиси за това, че само притежаването на ядрено оръжие ще помогне на Турция напълно да води независима международна политика.
Разбира се, ядрената програма там засега е в начален стадий. Освен строителството на АЕЦ „Аккую“ в южната част на Турция, вече започна строителството на японската АЕЦ в Синоп, на Черно море. Доколкото знам, доскоро кадрите за турската ядрена енергетика широко и активно бяха подготвяни в нашето МИФИ (Московски инженерно-физически институт – бел. ред.).
Освен това в последно време Турция постигна успехи в създаването на ракетно въоръжение, на първо място, с помощта на технологии, които ѝ предоставяха европейците и американците, и купувайки готови ракети от Китай. Конкретно – Турция вече има оперативно-тактически ракети, един клон на китайската система с далекобоен обхват около 300 километра. Последното изложение на въоръжение IDEF-2015 в Истанбул показа доста големите успехи на турците в ракетостроенето.