/Поглед.инфо/ На 28 февруари в Ханой премина втората среща на високо равнище между САЩ и Северна Корея.
Въпреки „много смислените преговори“, страните не стигнаха до споразумение, срещата на завърши предсрочно, а 45-ият американски президент Доналд Тръмп проведе заключителна пресконференция, която трудно може да се нарече успешна.
Нещо повече, на целия свят преди това бе демонстрирано, с какво внимание политическият лидер на „единствената суперсила на съвременния свят“ ухажва Ким Чен-ун, наричайки го велик лидер, държавникът, който ще доведе КНДР до блестящо бъдеще ...
„Големият Доналд“ е наистина прекрасен преговарящ. Но само с тези, чиято психология той разбира и може да „изчисли“. Но той изглежда не разбира психологията на внука на Ким Ир-сен и сина на Ким Чен-ир и абсолютно не може да я „изчисли“. Резултатът е толкова дълбока обида за американската политическа репутация, каквато не можеше да си представипреди. Въпреки че световните медии, макар и меко казано да не харесват сегашния „стопанин“ на Белия дом“, те се опитаха да изкарат положението все едно Тръмп е напуснал масата за преговори, защото според него САЩ не могат да „приемат предложението на Северна Корея да се премахнат всички санкции от режима без предварителното съгласие на КНДР за пълното ѝ ядрено разоръжаване. В Пхенян официално обявиха, че е ставало дума единствено за това американската страна да започне процес на отмяна на санкциите, преди подписването на каквото и да е, свързано с ядреното разоръжаване.
Най-показателното е това, че в КНДР много добре си спомнят събитията от войната през 1950-1953 година и разбират с какво заплашва страната им отказа от ядрено оръжие – тук е налице примерът с Муамар Кадафи, който под натиска на Запада се отказа от собствената си атомна бомба, но затова пък получи за това въстание и в крайна сметка публична екзекуция. Най-показателното в случая е друго, за което предпочитат да си мълчат и политиците, и журналистите. КНДР като независима и суверенна държава, въпреки всичко, зависи повече от две трети от доставките от Китайската народна република. И без съмнение всяка външнополитическа инициатива на Ким Чен-ун, още повече толкова значима като преговорите с президента на САЩ, няма как да игнорира китайските интереси. А и самият многодневен път на ръководителя на КНДР с неговия брониран влак от Пхенян до Ханой почти напълно преминава през територията на КНДР.
Така че Пекин невидимо бе третиран като участник в ханойската среща и чрез демарша на страните другарят Ким, който не позволи на Тръмп да се върне във Вашингтон „на бял кон”, си записа в актива важна дипломатическа победа, отговори на екстрадирането на финансовия директор на „Хуавей” Мън Уанчжоу от Канада в САЩ. Там тя сега може дълги години да седи в затвора и да демонстрира с това слабостта на Си Цзинпин по отношение на Америка, защото той не може да постигне свободата на един от най-важните участници в своя политически екип.
Но този конфликт не се изчерпва с това. Схватката между САЩ и КНР за глобалното лидерство през XXI век продължава и страните си нанасят един на друг все по-чувствителни удари, а това неизбежно ще излезе извън рамките на търговската война. Затова и според мен, далеч не е случаен почти едновременният терористичен акт в Кашмир и задействането на армейските структури на Индия и Пакистан. Трудно е да се разбере кой е забъркал цялата тази каша. Но въпросният инцидент преди всичко нанася удар по китайските позиции в Пакистан, защото поставя под въпрос прекия изход на Китай към Арабско море със заобикаляне на Индия.
В ситуацията с преговорите между Тръмп и Ким има още няколко важни аспекта. Ще отбележа само два от тях.
Първият е опитът на САЩ да изградят нови отношения с Виетнам като един от своите потенциални съюзници в противостоенето с Китай. От тук и избора на Ханой като площадка за преговорите, в случай на който част от лаврите щяха да се изсипят върху Тръмп от виетнамското ръководство. Но „не се получи”.
И второто е, че под флага на преговорите между Пхенян и Вашингтон изобщо се води паралелен процес на сближаваме между Пхенян и Сеул с перспективата под носа на Русия, КНР и Япония да се възстанови единна корейска държава, която да съчетава ядрената мощ на КНДР и икономическия потенциал на Република Корея.
А това може кардинално да промени баланса на силите не само в Далечния изток, но и в целия Азиатско-Тихоокеански регион, значи и в глобален мащаб. И ние не трябва да допускаме подобни изменения да нанесат вреда върху националните интереси на Русия.
* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/
Превод: В.Сергеев