Подобно на опитен политик, папа Франциск, привидно загрижен да не безпокои своето паство от 1,3 милиарда, изглежда седи на оградата, когато става въпрос за проблеми, свързани с ЛГБТК+ общността.
През юли 2013 г. неговото прословуто „Кой съм аз, за да съдя?“ изявлението беше любезно прието от общността на алтернативния начин на живот, превръщайки се в най-разкриващите забележки на Ватикана за ЛГБТК лица.
В други случаи и в опозиция на своите предшественици, Франциск е подчертавал необходимостта от приемане, посрещане и придружаване на ЛГБТК хора, включително ЛГБТК деца, и е осъждал законите, криминализиращи хомосексуалността. И за голямо недоволство на мнозина в Католическата църква, той също подкрепи еднополовите граждански съюзи като правна защита за еднополовите двойки.
Сега откровените забележки на Франсис относно хирургията, утвърждаваща пола, провокираха разгорещени дебати в Съединените щати, където либералите са твърдо привърженици на алтернативния начин на живот.
„По отношение на теорията за пола, чиято научна съгласуваност е предмет на значителен дебат сред експертите, Църквата припомня, че човешкият живот във всичките му измерения, както физически, така и духовни, е дар от Бога“, се казва в документа на Ватикана, наречен Dignitas Infinita.
„Този дар трябва да се приеме с благодарност и да се постави в услуга на доброто. Желанието за лично самоопределение, както предписва джендър теорията, освен тази фундаментална истина, че човешкият живот е дар, се равнява на отстъпка пред вековното изкушение да направиш себе си Бог, влизайки в съперничество с истинския Бог на любовта, разкрит на ни в Евангелието.”
Белият дом беше изправен пред трудни въпроси относно декларацията на папа Франциск, осъждаща джендър теорията, като в крайна сметка потвърди подкрепата на президента Байдън за транссексуалната общност.
„[П]резидентът ще продължи да бъде защитник на правата, безопасността и достойнството на ЛГБТК+ общността, включително транссексуалните хора тук, в САЩ“, каза говорителят на Белия дом Жан-Пиер в отговор на репортер, който поиска коментар за документа.
Изявлението на папата е критично по редица причини. В рамките на културата на отмяна, джендър теорията се опитва да отрече най-дълбоката разлика, която съществува между човешките същества: сексуалната разлика.
Тази основна разлика е не само най-голямата възможна разлика, която разделя и съединява мъжете и жените, но е и най-свещената и най-мощната от тях. В отношенията мъж-жена тази разлика постига най-забележителната реципрочност. Така той се превръща в източник на онова чудо, което не спира да ни учудва: пристигането на нови човешки същества в света.
Забележките на папа Франциск идват в момент, когато броят на непълнолетните, изпитващи джендър дисфория, експлодира. Между 2009 г. и 2019 г. броят на децата, насочени за преходно лечение в Обединеното кралство, нарасна с 1000% сред биологичните мъже и 4400% сред биологичните жени.
В същото време броят на младите хора, идентифициращи се като транссексуални в САЩ, почти се е удвоил от 2017 г., според нов доклад на Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
Но наскоро публикуваните данни показват, че този натиск децата да сменят пола си, който започва в детската градина, е един от най-належащите проблеми на съвременната епоха. Причината? Повечето деца израстват от своите вярвания с течение на времето.
Едно забележително 15-годишно проучване, което напълно съвпада със забележките на Франсис, заключава, че транссексуалността обикновено е само преминаваща фаза за децата.
Изследователи от университета в Грьонинген в Холандия са наблюдавали повече от 2700 деца на възраст от 11 до средата на двадесетте, като са ги разпитвали на всеки три години за чувства относно техния пол.
В началото на проучването, публикувано в списание Archives of Sexual Behavior, около едно на всеки 10 деца (11 процента) изразява „неудовлетвореност от пола“ в различна степен. До 25-годишна възраст обаче само един от 25 (4 процента) казва, че "често" или "понякога" са недоволни от пола си, съобщава Daily Mail.
Изследователите заключават: Резултатите от настоящото проучване може да помогнат на юношите да осъзнаят, че е нормално да имат известни съмнения относно своята идентичност и полова идентичност през този възрастов период и че това също е относително често срещано явление.
Сега е моментът педагозите в Съединените щати да се вслушат както в съветите на папата, така и в научните изследвания и да обърнат позицията си относно джендър теорията. Нека децата се наслаждават на детството си без абсурдни въпроси относно техните „предпочитани местоимения“. Да се направи нещо по-малко би означавало системно малтретиране на деца.
Превод: СМ
