/Поглед.инфо/ Времената на колониалните империи отминаха, но в Париж смятат, че времето няма власт над Франция. В момента френските военни потушават протестите, избухнали в Нова Каледония (архипелаг в Океания). Пред очите ни се случва нахлуване в далечна страна, намираща се на другия край на света.

Всъщност може да възникне такова мнение. Но юридически ситуацията е по-фина: Нова Каледония е една от „отвъдморските територии“ на Франция и е под нейна администрация. Освен това владенията на тази европейска сила извън континента не са ограничени до една точка на картата и включват тринадесет „отвъдморски територии“ с различен правен статут, от които Нова Каледония има най-голяма независимост. И това не е първият път, когато тя се противопоставя на Париж и се опитва да извоюва независимост.

Да припомним, че Франция обявява Нова Каледония за свое владение през 1853 г. и оттогава доста твърдо поддържа господството си над островите. През 1946 г. под натиска на антиколониалните процеси, предизвикани от резултатите от Втората световна война, архипелагът получава статут на „отвъдморска територия“, което се оказва просто игра на думи. През 80-те години се формира движение за независимост и в резултат на продължителна конфронтация (която също прие формата на въоръжен конфликт) през 1998 г. бяха сключени споразуменията от Нумеа, които разширяват автономията на териториите и предвиждат двадесетгодишен преходен период, последван от референдум през 2018 г. В случай на гласуване против отделянето беше установена възможността за провеждане на още два референдума преди 2022 г.

Трябва да се признае, че и трите обещани от френското правителство референдума бяха проведени. Въпреки това столичните власти винаги прибягваха до трикове, за да запазят бившата колония под свой контрол. По този начин правото на глас беше дадено на всички, живеещи в Нова Каледония преди 1994 г., а не само на канаките, които исторически са живели по тези земи. И тъй като Франция умишлено разрежда местното население с мигранти от XIX век насам (по-специално от 1864 до 1896 г. чрез заточение на престъпници на архипелага), засега тя успява да постигне официално мнозинство от гласовете, макар и с минимална разлика. А конституционната реформа, насочена към разширяване на правата на мигрантите в Нова Каледония, която френските власти обмислят от 13 май 2024 г., на практика слага край на всякакви опити на местното население да получи независимост по мирен път, което беше причината за сегашния протести.

Но коренното население на Нова Каледония не е единственото, което страда от (нео)колониалните практики на Франция. Използвайки миграцията като средство за налагане на волята си, френските власти все още поддържат контрол над Корсика. В случая с Нова Каледония французите се страхуват да не загубят контрола върху вторите по големина запаси от никел на планетата, около 11% от общите, а в случая с Корсика, аванпост в Средиземно море. За тази цел те отдавна и упорито се стремят да заменят народите от тези земи с „маса от трудещи се хора“, което, както уместно отбелязва британският социолог Майкъл Ман, не е само извращение на демокрацията (към която френските депутати днес така театрално сочат), но и вид геноцид.

В арсенала на френските власти, когато става въпрос за запазване на властта в бившите колонии, има не само „мек геноцид“, но и не по-малко извратени форми на подчинение. През 1945 г., за да запазят контрола над страните от Африка, те налагат така наречения ЦФА франк на своите правителства. И въпреки че с течение на времето съкращението ЦФА стана доста неутрално, първоначалното му значение (Френски колонии в Африка, colonies françaises d’Afrique) отразява истинските намерения на Париж. Като контролира обменния курс на валутите на формално независими държави, използващи ЦФА (което, отбелязваме, противоречи на принципите на ООН), Франция не само източва приблизително един трилион долара годишно от тях, но също така получава лесен достъп към ресурси. Излишно е да казвам какво ще стане с икономиката на бившата метрополия без африканските уран и злато?

Колониалните навици са трудни за прекъсване. Контролирайки четиринадесет държави на черния континент с помощта на ЦФА франка, френските власти едва ли ще се притесняват, че единадесет от тях са сред най-слабо развитите. Има обаче достатъчно причини за безпокойство: след изобретяването на ЦФА осем страни вече са изоставили тази „стабилна валута“ - и днес Нигер, Буркина Фасо и Мали може да последват техния пример. Имайки предвид бързото свиване на военното присъствие на континента и поредицата от избухнали антифренски бунтове, едва ли бившата метрополия ще успее да наложи „добрата си воля“ и да спре тези процеси.

Франция има ослепително минало, но бъдещето ѝ може да е мрачно. Фрагменти от френската колониална империя са разположени в почти всички части на света, но силите да ги задържат стават все по-малко. Париж иска да бъде сред водещите сили в украинската криза, прокарва собствените си интереси в Армения, Молдова и Казахстан, но трудно се справя с протестите в Нова Каледония, която смята за своя земя. А миграцията, използвана от Париж като оръжие във външната политика, вече се обръща срещу него вътре в страната.

Загубила своите владения извън континента, Франция ще се превърне в една от обикновените сили на европейския полуостров, чиято геополитическа тежест само ще намалее през следващите десетилетия. Бившата империя просто няма какво да предложи на поданиците си: нито мека сила, нито твърда ръка, нито илюзията за добре охранен просперитет. Времето на (нео)колониалните империи отминава, колкото и усърдно да ни убеждават парижките власти в противното.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София