/Поглед.инфо/ Преждевременната смърт на Олег Григориев предизвика от страна на неговите почитатели нееднократни намеци за нашите разногласия. При това тези намеци изглеждат крайно грозно, хвърляйки сянка не само върху мен, но и на Олег, който, за жалост, повече не може да им отговори. Освен това тези разногласия (които са по-скоро не от моя, а от негова страна) имат под себе си много сериозни обективни основи, във връзка с което искам да ги обсъдя.

В основата на тези разногласия лежи основното противоречие между фундаменталната наука и реалния живот. Понеже, а аз съм писал за това многократно, всяка наука доста бързо формира собствен език, с който предпочита да оперира. И този език може съвсем да не съвпадне с реалния живот, който виждаме през прозореца. Защото този език е къде-къде по-консервативен от реалността.

Да, във всяка наука има специално обучени хора, които тълкуват теоретичните пасажи от гледна точка на реалността, но както показва опитът, в ситуация на бързи промени в нашия живот, те започват силно да изостават от текущите събития. Типичен пример е либералната икономическа теория, която е напълно адекватна през 80-те и 90-те години, но поради развитието на кризисните процеси започва да дава напълно откъснати от реалността прогнози и рецепти. При пълно нежелание да погледне самокритично на изводите си. Накратко, отсъствието на преосмисляне е типично свойство на закостенелите научни школи.

Олег Григориевич 

Самият Олег Григориевич се разглежда именно като “спасител” на съвременната икономическа наука (по-точно като борец срещу монопола на либералната версия на тази теория) и затова за него е принципно важно задължително да впише своите изследвания в основното научно “дърво”. Проблемът е, че понеже последните десетилетия господството на либералната теория е безспорно (а преди това в западната наука господства кейнсианството, което пострадва от кризата на 70-те години), то мястото за новото разклонение се оказва някъде в началото на ХХ век (когато работи Роза Люксембург”).

В резултат официалната икономическа наука обявява работата на Григориев за “остаряла” и “противоречаща” на съвременните концепции и това, естествено, го разстройва силно. Отново, повтарям, ситуацията е толкова типична, че дори няма смисъл на се описва. При това Олег категорично отказва да влиза в конфликт с научната общественост, което е естествено за човек, израснал и оформен именно в научната среда.

За мен по начало тази среда не представлява особена ценност, защото я гледах отвън, освен това в битието си на чиновник се убедих, че от гледна точка на решаване на реалните въпроси няма особена полза от тези хора. Съответно провеждах всичките си изследвания (което първоначално бяха изградени на статиите на Григориевич, който в този момент, в средата на 90-те години, все още не бяха придобили завършени теоретически форми), изхождайки от интересите на държавата, обществото и бизнеса. Малко ме интересуваше какво мислят “високочелите професори”.

Но, съответно, намирайки отговори на интересуващите ме въпроси (първият от които за необходимостта да се разширяват пазарите за развитие на капитализма именно във формулировките на Григориев), преминах към търсене на отговори на следващите въпроси, темата на “вписването” на тези отговори в действащата икономическа теория изобщо не ме интересуваше. Олег с времето започна да се дразни силно от този подход. А още повече го разстройваше това, че потенциалните спонсори слушаха не него, а мен.

От гледна точка на здравия разум това е ясно: спонсорите са заинтересовани именно от отговори (при това на конкретните им въпроси), докато Олег се занимава с теории. Няколко пъти това дори предизвиква конфликт с поръчителите от “Неокон”. Въпреки това, към този момент имахме възможности за финансиране и общо за групата на Олег (като се вземе предвид финансирането, което намерих за нея, след като тя напусна “Неокон”), за цялото време беше похарчен поне един милион долара. Друго нещо е колко ефективно тези пари бяха усвоени.

Отбелязвам че днес този конфликт се засилва по целия свят на практика от всички страни (и високочелите теоретици харчат милиарди долари напълно напразно). Поръчителите искат отговор за насъщни въпроси, а израсналите в средата на либералната теория консултанти (да не говоря за теоретиците) са напълно неспособни да кажат нещо разумно. Защото този конфликт го видях преди десет години, много добре разбирам какво ще последва. Обикновено накрая теоретиците се сърдят страшно и престават да общуват, закривайки се в тесния си свят.

Ако Олег Григориев беше разчитал на бизнесмени и/или чиновници (въпреки че у нас при сегашните условия има малко служители, които да мислят за реалните проблеми на страната. Впрочем, няма ги достатъчно навсякъде), тогава, като се вземат предвид неговите знания и способности , той най-вероятно щеше да стане много по-успешен. Но тогава той не би бил Олег Григориев. В резултат на това той разви много силно негодувание срещу носителите на пари и ресурси, които отказаха да разберат доколко неговите заключения и резултати са по-обосновани от, да речем, моите.

Това, между другото, беше много ясно проявено в историята с термина „неоикономика“, който първоначално, както подсказва името, е измислен в недрата на „Неокон“ (по-специално от Денис Ракша). В процеса на напускане на “Неокон” от Григориев, аз и Денис обсъдихме въпроса за регистрацията на този термин за компанията, но след това решихме да го подарим. Между другото, много пъти говорех на Олег, че ако всичко, което по някакъв начин привлича неговата логика, се нарича неоикономика, тогава ефектът от популяризирането на термина и целия набор от идеи ще бъде значително по-висок. Но Олег категорично отказваше всеки път и твърдо застана на факта, че неоикономиката е изключително това, което излиза от писалката му или е одобрено лично от него. В резултат на това малко хора са чували за неоикономиката днес.

Отново няма нищо изненадващо в това, това е често срещана ситуация между учените и практиците (думата „високочели“ в доста презрителен аспект не е измислена тук), попаднах на тази ситуация и от двете страни, дори през 80-те години. Но в настоящата ситуация в глобалната икономика тя става изключително разрушителна: липсата на теория може да доведе цялото човечество до сериозна катастрофа. Теорията е спешно необходима.

И има два варианта. Или ще бъде финансирана от частни търговци (в края на краищата създаването на подходящ институт и 20-годишната му работа струва не повече от голяма океанска яхта), или от държавата. Има зачатъци на теория ( благодарение на Олег Григориев, който стоеше в нейния зачатък), но ... На кого може да се повери тази работа? Олег Григориев вече е починал и както показва опитът от последните 10 години, той не е ефективен мениджър. Кой може да бъде този нов Курчатов, който да направи новата икономическа теория наистина работещ инструмент за съвременното общество? Което освен това ще устои на колосалния натиск от „мейнстрийм“ науката, много от чиито представители заемат високи административни длъжности?

Цялата история на нашето взаимодействие (негативната част от която сега активно се разпространява от феновете на Григориев) показва, че тук е необходим много специфичен човек, теоретик и мениджър едновременно. Претенциите на Олег към мен бяха именно, че не съм задълбочил достатъчно същността на теорията и съм пренебрегнал нейното развитие в моите изследвания. Да, не споря, „Спомените за бъдещето“ е точно набор от идеи, отговори на належащи въпроси, но изобщо не са основата на съвременната теория. За съжаление, произведенията на Григориев също не се превърнаха в такава основа, за това се нуждаят от сериозна и мащабна доработка.

Изобщо нямах претенции от Олег (като се вземе предвид разбирането на изложените по-горе обстоятелства), просто през последните години практически нямаме общи теми за разговор. Между другото, последният ни съвместен уебинар по време на „световната криза“ показа, че всъщност изобщо няма теоретични разногласия, проблемът е именно в подхода за организиране на научните изследвания. И теоретично може да има не два подхода, а значително повече.

Като цяло, във всеки случай е необходимо по някакъв начин да се организира развитието на научната теория. Особено след като смъртта на Олег Григориев причини много сериозни щети на този процес. И мисля, че след Нова година ще се върна към този въпрос. Въпреки че не мога да обещая резултати (особено бързи ) - това зависи не само от мен.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели