Новата геополитическа архитектура, с която се бори хегемонът

/Поглед.инфо/ От 2010 г. насам много статии са озаглавени „Геополитиката се завръща“.1
За такова „завръщане“ на геополитиката се говори и през 70-те и 90-те години на XX век, както и началото на XXI век. Разликата при последния етап (началото на XXI век) е, че геополитиката се завръща в преход от монополярен към многополярен/ мултиполярен свят, като срещу хегемонията на Запада като цяло се изпрявят империите – цивилизации. Последното може да се разбира като сблъсък, но и като диалог между тях.

Причините както за появата¹, така и за „завръщането“ на геополитиката са от една страна класически: възход на нови държави – претенденти за субектност в геополиката, които хегемонът не може да спре, вследствие загубата както на материални, така и на морални възможности. Но от друга, от 2000 г.² насам в процес на формиране е нова система от геополитически координати – „поствестфалтска“ – многополярна, полицентрична, характерна с многовластие и конкуренция между множество сили – регионални, недържавни и наднационални – притежаващи значителна мощ.

Историческият облик на XXI век се очертава като противостояние между глобалистите/мондиалистите (привържениците на еднополярния глобализъм) и евразийците (представителите на народите, населяващи континента Евразия) – привърженици на многополярния свят, на диалога между цивилизациите, уважение на традициите, самобитността, религията и културата на всички тези народи. Обявяващи се за тяхното съхранение и собствен път на „творческо развитие“.³

За привържениците на глобализма завръщането на геополитиката и преходът към многополюсен свят се явява проблем/заплаха: за либералната демокрация, световния ред и световното управление, за либерализацията на търговията, неразпространение на ядреното оръжие, правата на човека, върховенството на закона, климата и т.н.⁴; Заплаха за икономическото и политическо влияние на САЩ;⁵ Възраждане на националистически и сепаратистки настроения; връщане към национализма⁶; Заплаха за Европа, нейното самоопределение и външното й господство (доминация);⁷

Според тях „един многополюсен свят е по дефиниция опасно нестабилен“⁸.

Новият многополюсен свят, към който се стремят неоевразийците⁹ е не свят на традиционни държави, а нови интеграционни цивилизационни „големи пространства“, обединени в „геоикономически пояси“ („зони“), на принципа на географска, културна, ценностна, цивилизационна близост.

Това са 1) Евро-африкански пояс, включващ три „големи пространства“ – Европейски съюз, Ислямско-арабска Африка, субтропическа (черна) Африка; 2) Азиатско-Тихоокеански пояс – Япония, страните от Юго-Източна Азия и Индокитай, Австралия и Нова Зеландия; 3) Евразийски континентален пояс, включващ четири „големи пространства“ – „Евразийски съюз (Русия, Общността на независимите държави и някои страни от Югоизточна Европа), Индия и Китай; и 4) Американски пояс (Северна, Централна и Южна Америка).

Според тях, при такава организация на световното пространство глобални войни и конфронтации, заплашващи бъдещето на човечеството са малко вероятни.¹⁰

В икономическо отношение такава глобална конфигурация означава съществуването на редица центрове: три от които равни по сила и близки по потенциал – САЩ, ЕС и Китай, сътрудничещи с група развиващи се страни, главно с Индия и Бразлия, като икономическата и финансова тежест постепенно се измества на Изток.

В процеса си на формиране полицентричната структура обхваща нови полюси; в нея нараства тежестта на развиващите се страни и именно на тях се приписва ролята на динамичен двигател в ръста на световната икономика.

Подобна метаморфоза произтича и в политическата сфера. Азия излезе от досега периферното си положение в световната политика и се освобождава от патернализма на Запада. С това времето на „европоцентризма“, продължил четири столетия, изтича.

В тази връзка се променя и ролята на Евразия, която се превръща в главно поле и пространство на световната политика и икономика.

Съединените щати все още са, и видимо ще останат в близките десетилетия единствената „свръхдържава“, но тяхната планетарна хегемония ще остане в миналото.

Другата характерна черта на новата глобална конфигурация е преход от предишната система на военно-политически блокове към регионални и екстрарегионални обединения без военна съставляваща. Единственото изключение ще останат НАТО и до известна степен Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Сътрудничеството между държавите ще се реализира не на база на блокове, а във формата на временни коалиции (ad hoc coalition) по конкретни въпроси и конкретни ситуации.

На следващо място ще се понижи и ролята на западноевропейските държави, техният „цивилизационен монопол“ и идеологическата им доминация.

Ще се увеличи конкуренцията между държавите - претенденти за регионална доминицая, както и тяхната численост; същевременно подемът на няколко регионални сили допринася за децентрализация на лидерството, като те нерядко действат в разрез с интересите на „супердържавите“ в своите региони, което от своя страна усилва възможностите на други държави за провеждане на политика в името на собствените им интереси и се явява още една стъпка към дифузията на мощта/силата.

Увеличива се числото на отстояващите субектност в световната политика страни като Латинска Америка и донякъде Южна Африка (в състава на БРИКС) и тяхната независимост.

Вероятно е и разделение на Запада. Говори се за „Два Запада“ – САЩ и Европа, и дори за „Три Запада“ – САЩ, европейска и американска Европа.¹¹

Интеграцията в наднационални икономически обединения неизбежно е съпроводена с политическо сближение и сътрудничество; преодоляване на поляризацията.

Съвременният свят се очертава като свят на многовекторни връзки, многостранно партьорство и взаимозависимости; свят на националните държави като системообразуващи структурата на междунардната система; като участие на всички континенти в световната политика – не само САЩ и Европа, както и на многообразни модели на политическо и социално-икономическо развитие.

Разбира се отслабването на хегемонията на щатите ще има дестабилизиращ ефект за много региони в света, които са под тяхно влияние. За да се противодейства или облекчи този ефект е необходима консолидация между развиващите се държави и техните регионални съюзи за поддържане на стабилност доколкото е възможно.

САЩ ще продължат да използват политиката „разделяй и владей“, противопоставяйки държавите в БРИКС и останалите съюзи, което ясно личи от статията на проф. У.Р. Мийд, който иначе, глобалист по убеждеия, разчита на старите методи като единствен начин за възпиране възхода на „ревизионистите“. „Предстоящите (и очаквани) противоречия, както между самите ревизионистични сили; между тях и съюзниците на САЩ (в Бл. Изток и тихоокеанския регион и Европа), включително и във вътрешен план, ще възпрепятстват оспорването на настоящото статукво (политическо и икономическо) и ще попречат на реализацията на геополитическите им цели“¹²

Вече е очевидно, че страните от БРИКС се намират под обсада. „Бразилската цветна революция – представена като мек процес за смяна на режима – е едва първият етап в една нова и сложна стратегия на хибридната война, която ще бъде изучавана в университетите в продължение на десетилетия.“ – предупреждава Пепе Ескобар.¹³

„Фундаменталният въпрос (отново) е за отношението между Германия и Русия. Това е въпросът, който ще дефинира Европа като цяло. Германия е доминираща сила на полуострова, а Русия – на материка. Двете заедно ще оформят и може би ще решат съдбата на граничната територия.“ – настоява Дж. Фридман в последната си книга¹⁴.

Русия, която „отново привлича матерника към себе си“¹⁵ е подкопавана по много начини – чрез Майдана в Украйна, промените в цените на петрола, атаката срещу рублата, струпване на натовски войски по западните й граници, опити за дестабилизация на Казахстан, Балканите като цяло и т.н. „Това са хибридни, неконвенционални военни правила – и те ще стават все по-мръсни.“¹⁶

Оттук, за да успеят, другите държави трябва да обединят усилия и да не допуснат противоречия помежду си. А това изисква промяна в начина на мислене в геополитиката. Стремежът към регионална доминация на основните центрове или полюси, ще отслаби съпротивителните им сили в борбата с хегемона, което няма да разруши, а отново ще обслужи съществуващата система. Борбата им трябва да е именно срещу тази система, а не преследване на могъщество в рамките на системата.

___________________________

1^ Като обособена науча област геополитиката възниква на границата между XIX и ХХ век от съединяването на три научни подхода: цивилизационна концепция за историческото развитие, разнообразни теории на географския детерминизъм и военностратегически изследвания. Това е епохата на империализма , когато т. нар. „велики сили“ си разделят света на колонии и сфери на влияние.

2^ 2000 г. е призната от много анализатори като начало на прехода от монополярен към мултиполярен свят. „Авантюристичният“ иракски поход на САЩ показа „конвулсиите на еднополярния свят“; През 2003 г. изданието „Asian Times“ предвиди „края на ерата на суперсилата“ (САЩ), защитавайки, че „реалният враг – това е неолиберализмът. А войната в Ирак не цели нищо друго, освен установяване на безопасен свят именно за него. И тази война, подобно на саморазрушителните ракови клетки, подрива американския неоимпериализъм.“ (Liu H. The war that may end the age of superpower. Asian Times. April 5, 2003. http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/ED05Ak01.html )

3^ Дугин, А. Евразийский взгляд. Геополитика и Международные Отношения. Т. 1 — М.: Евразийское Движение, 2012, с. 348; „Евразийството е силна историософска традиция…с дълбочина и мащаб; Евразийството не са Дугин и Путин, но и славянофилите, Достоевски, Гумильов, Александър Панарин... Евразийството е идеология на руската цивилизационна самобитност, на „особения руски път“. Тази идеология е неразривно свързана с православието като вселенска вероизповед и представлява алтернатива на късната европейска модерност, но не и на европейската културно-историческа идентичност. В евразийска перспектива Русия и Европа са призвани да отбраняват християнското наследство от разрушителните тенденции на постмодерния либерализъм и заплахата на ислямския радикализъм. Неоевразийството като полуофициална руска идеология е безспорно обвързано с геополитическа стратегия за реинтеграция на бившите съветски републики първо в геоикономически, а в перспектива и в геополитически блок. Някои полуиронично наричат този проект Pax Putiniana. Скромното ми мнение е, че Путин не е страшен, страшни са европейският провал и залезът на американската хегемония.“ Д-р Николай Михайлов: Доган е Путин, Местан е Хилъри Клинтън. http://www.clubz.bg/39184-d_r_nikolaj_mihajlov_dogan_e_putin_mestan_e_hilyri_klintyn

4^ Mead, Walter Russell. The Return of Geopolitics. The Revenge of the Revisionist Powers. Foreignaffairs, May/June 2014. https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2014-04-17/return-geopolitics; Patrick,St., Bennett,Isabella. Geopolitics Is Back—and Global Governance Is Out. Nationalinterest http://nationalinterest.org/blog/the-buzz/geopolitics-back%E2%80%94-global-governance-out-12868; Fischer, J. The Return of Geopolitics to Europe. Рroject-syndicate, 02. 11. 2015: http://www.project-syndicate.org/commentary/geopolitics-returns-to-europe-by-joschka-fischer-2015-11 и др.

5^ Mead, Walter Russell. The Return of Geopolitics. The Revenge of the Revisionist Powers. Foreignaffairs, May/June 2014. https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2014-04-17/return-geopolitics

6^ Lodhi, М. Return of geopolitics. Тhe News International, 18.11. 2014. http://www.thenews.com.pk/Todays-News-9-284941-Return-of-geopolitics

7^ Fischer,J. The Return of Geopolitics to Europe. Рroject-syndicate, 02. 11. 2015: http://www.project-syndicate.org/commentary/geopolitics-returns-to-europe-by-joschka-fischer-2015-11

8^ Layne, C. The Unipolar Illusion: Why New Great Powers Will Rise. JSTOR. International Security, Vol. 17, No. 4 (Spring 1993). http://users.metu.edu.tr/utuba/Layne.pdf, рр.6;

9^ Идеята за създаване на Евразийски съюз е предложена още в 1994 г. от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Икономическа интеграция при съхранение на политическия суверенитет и гарантирана колективна безопасност – това е начинът, по който той вижда този съюз. (Солозобов Ю. Нурсултан Назарбаев – объединитель Евразии. Казахстанская правда, 5 ноября 2011. http://www.kazpravda.kz/c/1320457543)

10^ Дугин, А. Евразийский взгляд. Геополитика и Международные Отношения. Т. 1 — М.: Евразийское Движение, 2012, с. 350

11^ Брутенц, К. Н. Великая геополитическая революция. Москва. Международные отношения. 2014, с. 265

12^ Mead, Walter Russell. The Return of Geopolitics. The Revenge of the Revisionist Powers. Foreignaffairs, May/June 2014. https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2014-04-17/return-geopolitics

13^ Ескобар, П. Затишие пред настъпващата световна буря. 05/05/2016 http://www.memoriabg.com/2016/05/05/zatishieto-pred-svetovnata-buria/

14^ Фридман, Дж. Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът – фалит или въход.С. МСМ Медия, 2015 г., с. 227.

15^ Фридман, Дж. Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът – фалит или въход. С. МСМ Медия, 2015 г., с. 162 „Какво би се случило, ако източните държави…решат да се обединят отново с Русия?“ – пита Фридман. (пак там).

16^ Ескобар, П. Затишие пред настъпващата световна буря. 05/05/2016 http://www.memoriabg.com/2016/05/05/zatishieto-pred-svetovnata-buria/