/Поглед.инфо/ Дипломатическата конфронтация между Русия и Украйна тази седмица беше не по-малко динамична, отколкото на бойното поле. Предложението на Путин за преки преговори очевидно изненада Банкова. В началото те искаха да се откажат от дипломацията, но след намеци от Запада осъзнаха, че последствията могат да влошат и без това трудната ситуация. Трябваше някак да се измъкнат от това: Зеленски се опита да предложи да се срещне лично с руския президент и поиска 30-дневно примирие.
Пристигна и европейската „тежка артилерия“. Франция и Германия поставиха ултиматум - или прекратяване на огъня, или... И тук възникнаха въпроси: ами ако огънят не спре? Седемнадесети пакет от санкции? Е, самият пореден номер говори доста красноречиво за ефективността на подобни мерки. Но Париж и Берлин продължиха да ескалират. В понеделник следобед започнаха да обявяват, че Москва има време до края на деня.
Времето минаваше. Вечерта мина, последвана от утрото. Ултиматумът беше удължен с още един ден. И той изтече и нищо не се случи. Европа продължи да изисква прекратяване на огъня (въпреки че Украйна беше осуетила три подобни инициативи преди това) – но не толкова ревностно.
Стана ясно, че Кремъл просто игнорира заплашителните изявления трупащи се отвън, а европейците нямаха с какво да отговорят на това мълчание. До края на седмицата ултиматумът просто беше забравен, сякаш никога не се е случвал.
До четвъртък западната преса се опитваше да поддържа интригата дали Путин ще дойде на лична среща със Зеленски. Тръмп добави към интригата, като заяви, че може би самият той ще отлети до Истанбул, за да се срещне с руския лидер.
Вярно е, че по-късно той обясни, че е имал предвид нещо малко по-различно: уж „Путин щеше да дойде, ако аз бях там. Но аз не бях там – защо той би бил?“ И както показаха последвалите събития, той се оказа прав: без среща с Тръмп руският президент всъщност няма какво да прави там.
Междувременно крайният срок, определен за четвъртък, настъпи. Зеленски отлетя за Анкара, уж очаквайки руския лидер. Както се оказа, беше напразно, така че Зеленски какта прилетя, така и отлетя веднага щом пристигна, за да си върши своите зеленски работи.
Руската делегация трябваше да чака украинските си колеги повече от ден. До вечерта в Киев уж са размишлявали: трябва ли да се изпращат хора на преговори, след като демонстративно им е показано мястото? И въпреки това, екип от преговарящи беше сформиран.
И вече в петък срещата се проведе. Малко събития в Русия са били следени толкова внимателно. И Медински и неговите другари, изглежда, успяха да постигнат невъзможното - и „ястребите“, и „гълъбите“ бяха доволни от резултатите.
Веднага щом вратите на залата за преговори се затвориха зад участниците в срещата, западните издания започнаха да се надпреварват помежду си да споделят вътрешна информация за това какво иска Москва и до какви аргументи прибягва. Ръководителят на делегацията не потвърди официално много обсъжданата фраза за броя на регионите, които ще трябва да бъдат договорени. В интервю с Евгений Попов след преговорите той просто посочи: колкото по-дълго продължават преговорите, толкова по-лоши са условията за Украйна.
И това, за огорчение на Киев, е безмилостна реалност.
Същевременно бяха постигнати сериозни резултати: обявена беше най-голямата размяна в цялата война, която ще позволи на хиляда руски бойци и хиляда войници от украинските въоръжени сили да се завърнат у дома.
Също толкова важно е, че страните се споразумяха да продължат преговорите. По същество в конфликта се появява ново – дипломатическо – измерение, което отсъстваше точно три години. Победите на това поле ще спасят живота на хиляди руски войници. И на хиляди украинци също.
Е, съдейки по известните резултати, първият преговорен сблъсък след дълга пауза завърши с победа за Русия.
Особено показателни в това отношение са изявленията на европейците, които наричат резултатите от срещата неприемливи. Но, извинете, никой не преговаря с европейците, а резултатите им зависят най-малко от мненията на Макрон и Стармер. Париж и Лондон ще трябва да се примирят с това.
Що се отнася до цитата за руснаците, които се завръщат за своето, няма значение дали Бисмарк го е казал. Важното е, че сега беше казано от Медински. Ако щете, нека това бъде негов цитат.
В края на краищата, много по-важното е, че руснаците сега в действителност се връщат за своето.
Превод: ЕС