/Поглед.инфо/ Отворено писмо от експерти от Русия, САЩ и Европа до срещата на върха на Владимир Путин и Джо Байдън

Евроатлантическата група за лидерство в сигурността (EASLG, списък на основателите и членовете вижте по-долу) изготви призив до президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън преди срещата им на 16 юни. Експертите предупреждават за повишената опасност от непреднамерен сблъсък между ядрените сили и предлагат осем стъпки за минимизиране на такава заплаха.

Призивът се публикува със съкращения (можете да го прочетете изцяло на уебсайта на групата):

„В един от най-добрите разкази за предпоставките на Първата световна война историкът Кристофър Кларк описва подробно как група европейски лидери -„безумците“- са вкарали своите държави във война, която нито една от страните не е искала. Водени от националистическите настроения и в плен на конкуриращи се интереси, взаимно недоверие и съюзнически задължения, те направиха редица фатални грешки. Цената беше смъртта на 40 милиона души.

Една от забележителните черти на този исторически момент е скоростта, с която са се случили събитията от лятото на 1914 година. Убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му Софи в Сараево на 28 юни, последвалите ултиматуми, мобилизация, обявяване на война и, накрая, избухване на военни действия - всичко това се случи за около един месец. Лидерите от онази епоха се оказаха в ситуация на остър недостиг на време да обмислят своите решения. В крайна сметка светът плати ужасна цена.

Днес лидерите на страните от евроатлантическия регион също рискуват да допуснат грешки. Цената им може да бъде неизмеримо по-висока, като се има предвид, че ядрените оръжия са способни да унищожат милиони хора за броени минути. Възниква въпросът - имаме ли инструментите, за да предотвратим превръщането на един или друг инцидент в мащабна катастрофа?

В момента държавните агенции и обществеността са заети с проблема COVID-19. Междувременно рисковете в областта на „традиционната сигурност“ не са изчезнали и продължават да нарастват. Те включват риск от погрешни решения, водещи до военна ескалация и използване на ядрено оръжие. Ако не обърнете внимание на такива рискове, това може да бъде пагубно.

Ситуацията става още по-опасна във връзка с използването на нови технологии, включително цифрови, както и във връзка с натрупването на военни способности. Всичко това трябва да накара националните лидери да се замислят дали имат достатъчно време да вземат решения за предотвратяване или деескалация на кризата? Появата на нови видове оръжия може да съкрати времето за вземане на решения.

Такива оръжия включват маневриране на хиперзвукови ракети или роботизирани ядрени торпеда. В комбинация с изкуствения интелект и технологиите за обучение на машините, хората могат да бъдат изключени от вземането на решения, особено когато реагират на възприеманено на мнима или реална атака. Рисковете се засилват от нарастващата роля на социалните медии и кампаниите за дезинформация без ясен източник на произход. Като се има предвид днешната световна среда, необходимостта от рационални и последователни действия на правителствата никога не е била по-голяма.

Осем стъпки за управление на нестабилността и засилване на взаимната сигурност

1. Да се върне в дневния ред и да се укрепи принципа, според който не може да има победители в ядрената война и тя никога не трябва да се започва. Този принцип, формулиран в разгара на Студената война от лидерите на Съветския съюз и САЩ и приет от всички европейски страни, беше важна стъпка към прекратяването на Студената война. В настоящата среда приложението му ясно ще покаже, че въпреки съществуващото напрежение лидерите признават своята отговорност да работят заедно за предотвратяване на ядрена катастрофа.

Придържането към този ключов принцип може да формира основата и за други практически мерки за намаляване на риска от използване на ядрено оръжие и предотвратяване на надпревара във въоръжаването. Този принцип може да се превърне в показател за желанието на ядрените сили да надграждат миналия напредък към разоръжаването и укрепването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). Придържането към този принцип от петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН („група на петте“) ще бъде важен сигнал в контекста на ДНЯО.

2. Да задълбочи диалога между Русия и САЩ, Русия и Запада по уреждането на кризисните ситуации. Държавните лидери трябва да инструктират своите правителства да възобновят диалога за управление на кризи, както на двустранно, така и на многостранно равнище, например чрез Съвета на НАТО-Русия или като отделна работна група. Във всеки случай целта трябва да бъде да се обърне внимание на проблемите, произтичащи от текущото военно развитие, а не на политически или стратегически въпроси.

3.1400 бойни глави през 2021г. С удължаването на СTAРT III за пет години, Москва и Вашингтон трябва да се ангажират с по-нататъшно намаляване на разгърнатите стратегически ядрени оръжия от Русия и Съединените щати, като същевременно работят спешно за определяне на мандата и обхвата на нов договор за стратегическите въоръжения. Като се има предвид изявлението на двете страни, че броят на разположените стратегически бойни глави както от Русия, така и от САЩ е значително под 1550 единици - лимитът, определен от СТАРТ-3 през последните три години, като първа стъпка страните могат да направят доброволен ангажимент, който ги принуждава да намалят броя на бойните глави до края на 2021 г., например, до 1400 единици. Този ангажимент ще има важно символично значение за Конференцията за преглед на ДНЯО. В дългосрочен план, преди изтичането на новия СТАРТ, този ангажимент трябва да бъде последван от ново споразумение за намаляване на ядрените оръжия.

4. Извършване на вътрешна проверка на системите за контрол на ядрените сили за устойчивост на повреда. Всички държави, притежаващи ядрено оръжие, трябва да се ангажират с вътрешна проверка на своите системи за ядрен контрол, включително проверка на устойчивостта и защита срещу кибер заплахи и неоторизирано, неволно или случайно използване на ядрено оръжие. Тези прегледи също трябва да включват възможности за увеличаване на времето за предупреждение и вземане на решения от страна на лидерите, както едностранно, така и в съгласие с другата страна.

5. Започване на нов диалог. Необходимо е да се започне нов стратегически диалог между държавите от евроатлантическия регион по въпросите за изграждането на система за взаимна сигурност - както по нови, така и по вече съществуващи механизми, като Съвета на НАТО-Русия и Организацията за сигурност и Сътрудничество в Европа. Този нов диалог трябва да бъде санкциониран от политическите лидери, за да се разрешат ключови конфликти и опасения за сигурността в региона. Той трябва да идентифицира настоящите рискове и проблеми в областта на стратегическата стабилност, включително тези, свързани с нови видове ядрени и неядрени стратегически оръжия, съвременни технологии, системи за противоракетна отбрана, кибер оръжия и космически системи.

Диалогът трябва също така да обсъжда конфликтните зони, да идентифицира потенциално дестабилизиращи характеристики на военните стратегии в евроатлантическия регион, включително ядрени доктрини и практически действия, които увеличават риска от инцидент, грешни изчисления или грешки, водещи до военен конфликт. Диалогът трябва да помогне за намаляване на недоразуменията с цел предотвратяване на бъдещи конфликти.

6. Въвеждане на забрана за разполагане на ракети със среден обсег. Необходимо е да се въведе забрана за разполагане на наземни ракети със среден обсег от Русия и Съединените щати, която ще се прилага за евроатлантическия регион и, ако е възможно, за други региони. Без такава забрана политическото ръководство отново ще бъде под натиска на страха от изненадваща ядрена атака, която ще обезглави военното командване и контрол на страната. При такива условия рисковете от катастрофа се увеличават значително в случай на фалшиви сигнали за атака. Прилагането на такава забрана ще изисква ясна дефиниция на ракетните системи, които трябва да бъдат забранени, както и свързаните с тях мерки за проверка.

7. Установяване на "правилата на играта" в областта на ядрената киберсигурност. Рискът от всеки инцидент или случайно съвпадение, водещи до ядрена ескалация, се комбинира значително от нови хибридни заплахи като кибератаки върху командни и контролни структури и системи за ранно предупреждение. Кибер заплахите могат да възникнат по всяко време на криза, което да доведе до грешни решения. Освен това те могат да подават грешни сигнали, изкривени от трудностите на обективната им оценка в криза, и да провокират война.

Инициативите за установяване на „правила на играта“ или „червени линии“ за предотвратяване на кибератаки срещу ядрени съоръжения, ядрени командни и контролни структури или системи за ранно предупреждение могат да помогнат за намаляване на страховете от подобни ситуации в ранните етапи на криза или конфликт, при които липсва обективна оценка на случващото се. Подобни инициативи биха могли да максимизират времето за вземане на решения.

8. Създаване на съвместен център за обмен на данни. Русия, САЩ и НАТО трябва да се ангажират да актуализират споразумението между Русия и САЩ от юни 2000 г. за създаване на съвместен център за обмен на данни за взаимен трансфер на информация от системите за ранно предупреждение и предупреждение за изстрелване на ракети, така че да се прилага за всички страни от НАТО ( или може би да се приложи концепцията за центъра „виртуално“). Новият център Русия-САЩ-НАТО в крайна сметка може да бъде разширен, за да побере и други страни, изправени пред ракетни заплахи. Китай е сред тях. Тази стъпка ще направи центъра наистина глобален. Очевидно предимство на центъра би било обединяването на специалисти от Русия, САЩ и НАТО при решаването на общи рутинни задачи. В рамките на работата на центъра е възможно да се развие и сътрудничество в други свързани области, включително киберпространството и космоса.

Историята показва колко бързо страните могат да преминат от мир към опустошителен конфликт. Поглеждайки назад към историческите прецеденти, бяхме изненадани не само до каква степен ескалира конфликтът, но и колко бързо настъпва ескалацията. Нова стратегия за стабилизиране и укрепване на взаимната сигурност в евроатлантическия регион може да намали вероятността от конфликти и бедствия и да изгради по-безопасно и обещаващо бъдеще за всички."

Подписано от основателите и членовете на Евроатлантическата група за ръководство на сигурността.

Основатели на групата:

Дезмънд Браун - заместник-председател на фондацията за ядрена заплаха (NTI), председател на Съвета на настоятелите и директорите на Европейската общност на лидерите за многостранно ядрено разоръжаване и неразпространение, пер в Камарата на лордовете на парламента на Обединеното Кралство Великобритания и Ирландия, бивш министър на отбраната на Обединеното кралство;

Волфганг Ишингер - професор, бивш посланик на Германия, председател на годишната конференция за международна сигурност в Мюнхен;

Игор Иванов - председател на Руския съвет по международни отношения (RIAC), бивш министър на външните работи на Руската федерация (1998-2004 г.);

Ърнест Дж. Мониз - съпредседател и главен изпълнителен директор на фондация „Инициатива за ядрена заплаха“ (NTI), бивш министър на енергетиката на САЩ;

Сам Нан - съпредседател на фондация „Инициатива за ядрена заплаха“ (NTI) и бивш председател на Комитета по въоръжените сили на Сената на САЩ.

Членове на групата

Брук Андерсън - посланик на САЩ, началник на кабинета на Съвета за национална сигурност на САЩ в администрацията на президента Барак Обама, САЩ;

Стив Андреасен - съветник по националната сигурност, Инициатива за ядрена заплаха (NTI), САЩ

Джоел Бел - президент на Фонд Чумир за лидерска етика, Канада;

Робърт Бърлс - старши съветник за Русия и Евразия, Инициатива за ядрена заплаха (NTI); бивш специален помощник на министъра на енергетиката на САЩ за програмите за Русия / ОНД, САЩ;

Ричард Бърт - посланик на САЩ, съпредседател на Global Zero USA;

Катрин Бомбъргър - генерален директор на Международната комисия за изчезналите лица, САЩ;

Филип Марк Брийдлав - генерал от американските военновъздушни сили (пенсиониран), бивш командир на американското европейско командване и върховен главнокомандващ на НАТО за Съюзнически сили в Европа, САЩ;

Евгений Бужински - председател на Съвета на PIR Center, вицепрезидент на RIAC, генерал-лейтенант (в оставка), Русия;

Джеймс Джоунс - генерал от морската пехота на САЩ (пенсиониран), председател на Jones Group International, САЩ;

Винченцо Кампорини - генерал (в оставка), вицепрезидент на Института за международни отношения, Италия;

Берт Кундерс - бивш министър на външните работи на Холандия;

Родерих Кизеветер - член на Бундестага, Германия;

Пол Киле - бивш френски министър на отбраната, председател на Инициативата за ядрено разоръжаване, Франция;

Джеймс Коан - главен изпълнителен директор на неправителствената организация HALO Trust, Великобритания;

Джеймс Ф. Колинс - посланик на САЩ, водещ сътрудник, Програма Русия и Евразия, Фондация Карнеги за международен мир, САЩ;

Андрей Кортунов - генерален директор на Руския съвет по международни отношения (RIAC), Русия;

Имант Лиегис - бивш министър на отбраната на Латвия;

О. Фарук Логоглу - бивш посланик на Турция в САЩ, заместник-министър на външните работи на Турция;

Майк Мълън - адмирал от ВМС на САЩ (в оставка), 17-и председател на Обединеното командване на началник - щабовете на САЩ;

Марк Меламед - старши директор на Програмата за глобална ядрена политика, Фондация за ядрена заплаха (NTI), САЩ;

Бернард Норлейн - генерал (в оставка), бивш президент на фондацията „Инициатива срещу ядрената заплаха“, Франция;

Джампаоло Ди Паола - адмирал, бивш министър на отбраната на Италия, бивш председател на Военния комитет на НАТО, бивш генерален секретар на отбраната на Италия;

Марис Риекстинс - посланик на Латвия в Русия, бивш министър на външните работи на Латвия;

Матю Рожански - директор на института Кенан, Wilson Center, САЩ;

Джоан Ролфинг - президент и главен изпълнителен директор на Инициативата за ядрена заплаха (NTI), САЩ;

Лин Рустен - вицепрезидент, Програма за глобална ядрена политика, Фондация за ядрена заплаха (NTI), САЩ;

Алексей Семений - съветник в Съвета за национална сигурност и отбрана (2019–2020), Украйна;

Сър Джон Скарлет - бивш ръководител на секретната разузнавателна служба (ШИС) на британското външно министерство, бивш ръководител на Съвместната разузнавателна служба, Великобритания;

Джеймс Ставридис - пенсиониран адмирал от ВМС на САЩ, бивш върховен главнокомандващ НАТО в Европа, декан на училището по право и дипломация Флетчър, Университет Туфтс (2013–2018), САЩ.

Стефано Стефанини - бивш постоянен представител на Италия при НАТО, член на Изпълнителния съвет на Европейската общност на лидерите за многостранно ядрено разоръжаване и неразпространение (ELN), старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, директор на консултантската компания на Project Associates;

Иван Тимофеев - програмен директор на Руския съвет по международни отношения (RIAC), Русия;

Сър Адам Томсън - директор на Европейската лидерска общност за многостранно ядрено разоръжаване и неразпространение (ELN), Великобритания;

Натали Точи - директор на Института за международни отношения, специален съветник на върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, Италия;

Фердинандо Нели Ферочи - президент на Института за международни отношения, Италия;

Васил Филипчук - украински дипломат, бивш директор на отдела за европейска интеграция на секретариата на кабинета на министрите на Украйна, главен съветник на Международния център за напреднали изследвания, Украйна;

Сър Кристофър Харпър - маршал от авиацията (пенсиониран), бивш началник на Международния военен щаб на НАТО, Великобритания;

Александър Хюг - бивш първи заместник-ръководител на Специалната мисия за наблюдение на ОССЕ в Украйна, Швейцария;

Хикмет Четин - бивш министър на външните работи на Турция;

Ролф Екеус - посланик на Швеция, почетен председател на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI), Швеция.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели