/Поглед.инфо/ От 15 февруари тази година в американските висши офиси и медии активно се обсъжда нова „руска заплаха“, този път космическа. Председателят на комисията по разузнаване на Камарата на представителите на САЩ Майк Търнър проведе закрита среща с представители на Конгреса, на която, съдейки по изтеклите данни, той е казал, че Русия планира да изстреля сателит с ядрена ракета в ниска околоземна орбита. Дискусията все още продължава и сега “Ню Йорк Таймс”, че „американските разузнавателни агенции са казали на най-близките си европейски съюзници, че ако Русия възнамерява да изстреля ядрени оръжия в орбита, тя вероятно ще го направи тази година – но вместо нея най-вероятно ще може изстреля в орбита безобидна „фиктивна“ бойна глава“.
Разбираемо, както президентът на Русия Владимир Путин, така и министърът на отбраната Сергей Шойгу отхвърлят всички тези инсинуации и заявяват, че страната ни продължава да спазва „Договора за принципите на дейността на държавите при изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела” от 1967 г. В който черно на бяло пише:
„Държавите - страни по Договора, се задължават да не разполагат в орбита около Земята никакви обекти, съдържащи ядрени оръжия или други видове оръжия за масово унищожение, да не инсталират такива оръжия на небесни тела или да поставят такива оръжия в космическото пространство във всяка друга начин.”
Нито Русия, нито САЩ са денонсирали това споразумение или са се оттегляли от него. Както и останалите 110 страни, ратифицирали този договор. Ето защо възниква въпросът защо сега Вашингтон реши да обвини Москва в коварни космически планове, как на практика стоят нещата в тази област и защо в крайна сметка говорим за ядрена бомба?
Да започнем с историята. Мирното космическо пространство, както беше казано, се регулира на международно ниво със споразумение от 1967 г. Но това изобщо не означава, че нашите „западни партньори“ не демонстрират желание да анулират това споразумение или поне да го „заобиколят“.
Всичко започва на 23 март 1983 г., когато президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява стартирането на Инициативата за стратегическа отбрана, известна още като програмата “Междузвездни войни”. Тази програма официално предвижда дългосрочен набор от действия (научни, технически, отбранителни, бюрократични), насочени към появата на пълноценна американска отбранителна система на космически платформи. Инициативата е подета от тогавашното ръководство на НАТО. Британците изглеждаха особено заинтересовани. И което е характерно е, че бившият директор на Центъра за правителствени комуникации на Великобритания Дейвид Оманд по-късно казва, че „Междузвездни войни“ е насочена не към космоса, а към бюджета на СССР, за да принуди Съветския съюз да започне харчи огромни суми пари за отбранителни космически проекти, като по този начин погребва своята икономика. Въпреки това САЩ не се отказват от идеите за „космическа отбрана“ дори след разпадането на Съветския съюз. Работата просто става много по-фина.
През 1999 г. Съединените щати започнаха изграждането на безпилотния космически кораб “Бойнг Екс-37”, който е успешно изпитан през 2006-2007 г. Официално това е лабораторна платформа за напреднали изследвания, както и превозвач на относително малък товар. Въпреки това, от юрисдикцията на НАСА, разработването и тестването на този дрон преминава под крилото на ВВС на САЩ. И този отдел най-мистериозно мълчи за пълната функционалност на устройството и как планира да го използва.
През 2006 г., тоест по време на първите успешни изпитания, във Вашингтон беше актуализиран и допълнен такъв интересен документ като „Националната космическа политика на САЩ“. Следните параграфи се появяват в този документ: „Съединените щати са ангажирани с принципа за изследване и използване на космическото пространство от всички нации за мирни цели и в интерес на цялото човечество. Съгласно този принцип „мирните цели“ предполагат способността на Съединените щати да извършват отбранителна и разузнавателна дейност за защита на своите национални интереси. Съединените щати не признават претенциите на която и да е държава да разшири своя суверенитет върху космическото пространство, небесните тела или която и да е част от тях и не признават никакви ограничения на основното право на Съединените щати да извършват дейности и да получават информация в космическото пространство ." Тоест тук в прав текст е написано, че САЩ, ако нещо се случи, си запазват правото да „живеят“ в космоса, но не дават на другите такова право.
И сега отново си спомняме за “Бойнг Екс-37”, който според много учени може не само да бъде „научна лаборатория“, но и да носи на борда си от три до шест ядрени бойни глави. И като цяло, това устройство може лесно да бъде оборудвано с различни оръжия, които например ще направят възможно унищожаването на сателити, които са нежелателни за Щатите. В началото на 2000-те подобни салта от Вашингтон силно напрегнаха международната общност. Китай беше първият, който реагира през 2007 г., когато свали собствен сателит с ракета, демонстрирайки ефективността на наземната защита срещу космически обекти. През 2008 г. САЩ извършиха същата операция. Всъщност глобалната надпревара във въоръжаването в космоса започна.
Струва си да спрем тук и да кажем няколко думи за това защо ядрените оръжия трябва да бъдат изстрелвани в ниска околоземна орбита. Както показаха тестовете на “Старфиш Прайм”, инициирани от Съединените щати през 1962 г., най-важният увреждащ ефект от ядрена експлозия в космоса е мощен електромагнитен импулс, който изключва електрическите уреди дори на Земята. Но тогава, в началото на 60-те години, подобен проект изглежда твърде скъп и не особено ефективен на Вашингтон.
Сега времената са се променили и в околоземна орбита има много различни спътници, включително разузнавателни, в които след такъв импулс целият електронен пълнеж просто ще изгори. И не забравяйте, че ракета може да бъде изстреляна от космоса върху земната повърхност, но свалянето на тази „смърт от небето“ ще бъде много по-трудно.
Има мнение, че Вашингтон и Пентагонът са взели под внимание и претеглили всички тези нюанси, започвайки тиха, постепенна, но системна милитаризация на космическото пространство. През 2018 г. тогавашният американски президент Доналд Тръмп публично заяви, че би било добра идея да се съживят „Междузвездните войни“ на Рейгън. Мотивирайки това с нуждите на отбраната и нарастващата външна заплаха.
Горе-долу по същото време, очевидно неслучайно, британското „жълто“ издание на “Дейли Мейл” шокира обществеността с материал, че Русия изстрелва цяла бойна сателитна група, оборудвана с лазери. И, разбира се, западният свят спешно трябва да увеличи отбранителния си потенциал в околоземното пространство.
През 2020 г. всички тези изявления на Тръмп и панически статии в таблоидите внезапно доведоха до напълно сериозен международен документ, наречен „Споразуменията на Артемида“, създаден на същото място, в САЩ, към който се присъединиха 30 държави. Този договор въвежда концепцията за „зони за сигурност“ в космоса, в които „ще се осъществява координация и защита срещу външни заплахи“. Тоест отново в прав текст беше заявено, че Вашингтон ще използва оръжие в открития космос, ако сметне за необходимо.
През 2021 г. Русия реши ясно да покаже какво мисли за това, като свали с ракета свой остарял спътник. Договорът за космоса не беше нарушен от тези действия, тъй като ракетата летеше от Земята. Ясно е, че всъщност ние, подобно на САЩ и Китай по-рано, „заобиколихме“ клаузите на космическото споразумение. Но нека бъдем честни - Русия не започна първа тази надпревара.
След това успешно изстрелване и свалянето на спътника “Целина-Д” разговорите на Запада за „космическите заплахи“, които спешно трябва да бъдат предотвратени, някак замряха. Но сега, през 2024 г., те се върнаха отново.
Има редица версии за това какво стои зад настоящите приказки за „ядрената космическа заплаха“. Първият е опит, както през 1983 г., да се подкопае руската икономика чрез разходи за космически оръжия. Но това е трудно за вярване. Защото в Белия дом, каквато и реторика да последва, трябва да разберат, че Москва никога не предприема превантивни агресивни действия. Русия винаги отговаря само на заплахи. Да, понякога асиметрично и почти винаги неприятно, но реагира. Тоест, първо Съединените щати ще трябва да понесат разходите, за да се материализира тази заплаха за сигурността от космоса.
Втората версия е много оригинална - това е наше умишлено „изтичане“, така че Щатите сериозно да се „притеснят“ и да харчат пари за глобален космически проект, защото положението им с бюджета не е наред. Тоест същата история за икономиката, но само в огледален образ, където Русия е хитрият манипулатор.
Третият вариант е наистина сериозното намерение на Вашингтон да се оттегли от Договора за космоса, да започне “Междузвездни войни” и да се опита да възвърне господстващата си позиция в света, като вдигне ядрен Дамоклев меч над цялата планета. Реториката, че „Русия първа започна, а ние се защитаваме само превантивно“ пасва идеално на тази версия – защото е много типична за Щатите. Тук дори можете да си спомните за американската инвазия в Ирак от страх, че там има тонове химически оръжия, които в крайна сметка ги нямаше.
И в този случай ни очаква една наистина нова ера в изследването на космоса.
Превод: В. Сергеев