/Поглед.инфо/ Помощникът на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън след двудневни преговори в Москва посети „постсъветските“ републики от Закавказието Армения, Грузия и Азербайджан.

За тридесетте години на своята политическа и външнополитическа дейност Джон Болтън е придобил в Републиканската партия авторитет, напълно сравним с авторитета с „убийцата на Ричард Никсън“ Хилари Клинтън у демократите. Да, той е все още далеч от това да бъде признат за „гуру“ на световната дипломация като все още здравомислещия Хенри Кисинджър и неотдавна починалия Збигнев Бжежински , но настоящият съветник на президента на САЩ по националната сигурност е несъмнено оператор екстра класа, способен при нужда да „изцеди вода от камъка“ да не говорим за по-реални задачи.

Затова неговото ново посещение в Москва, съпроводено с последвала визита в трите постсъветски републики от Закавказието нови и интрига, дори не една.

На първо място една от ключовите фигури в администрацията на Тръмп явно заобиколи Киев, което предизвика сред тамошното ръководство, ако не паника, то много голямо притеснение.

На второ място Болтън явно е носил някакво послание на Путин, и не само във връзка с обявеното от неговия шеф излизане на САЩ от Договора за ракетите със среден и малък обхват от 1987 г.

Накрая, на трето място, той явно иска да предложи нещо на своите изпълнители и в Ереван (където наскоро при подкрепата на американците на власт дойде Никол Пашинян, но политическата борба още далеч не е приключила в полза на някоя от страните, както и в Тбилиси (където се проведе първи тур на президентските избори), и в Баку (където очакваха немалки дарове във връзка с излизането на Тръмп от Ядреното споразумение с Иран и завръщането към антиирански санкции).

И за трите интриги след пътуването на Болтън, заело на практика цяла работна седмица, може да се каже само едно: те само ще се засилят.

В руската столица „специалният пратеник“ на Тръмп прекара цели два дни и в неговата работна програма той преговаря едновременно с четири ключови фигури от руския „властови вертикал“: секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев (22 октомври, продължава повече от пет часа), министърът на външните работи Сергей Лавров (22 октомври, продължава час и половина с участието на посланика на САЩ в Русия Джон Хънтсман), министъра на отбраната Сергей Шойгу (23 октомври „обсъжда се ситуацията в Сирия и в Близкия изток“) и накрая с президента на Русия Владимир Путин. Но няма разкрито детайлно съдържание за нито една от тези срещи, фактически всички те преминават при закрит режим. В най-добрия случай се съобщава единствено за темите, които се обсъждат. А също и това, че Болтън не е носил никакви маслинени клонки като подарък на Путин. Но атмосферата на отношенията с Русия е такава, а и явно е удобна на един от най-близките сътрудници на Тръмп. Напомняме, че предишното му посещение в Москва бе посветено на подготовката на руско-американската среща на високо равнище, която по-късно се състоя в Хелзинки. И този път бе обявено, че Тръмп и Путин ще се срещнат на 11 ноември в Париж в кулоарите на тържествените мероприятия, посветени на 100-годишнината от края на Първата световна война. Въпросът за излизането на САЩ от ДРСМО изобщо е „увиснал“: видите ли, окончателното решение е взето, но ще се огласи по-късно (или, трябва да се разбере, че ще замръзне напълно, ако и двамата лидери по време на срещата не достигнат до консенсус).

Трябва да се отбележи, че назованата дата на тази среща се отнася към периода вече сред междинните избори на 6 ноември, в резултат на които ще стане ясна настоящата реална тежест на Доналд Тръмп и съответно неговите шансове за втори мандат.

За никого не е тайна, че днес САЩ под ръководството на своя президент на международната арена, меко казано, вървят „ва-банк“, наляво и надясно раздавайки санкции, глоби, повишавайки търговските мита, устройвайки срещу конкуренти и съюзници различни информационни и дипломатически провокации и така нататък. Но безкрайното мятане на камъни на този, който живее в стъклена къща не е най-добрата стратегия. Още повече за, макар и оставящия позициите си, „глобален лидер“. И ако спрямо Саудитска Арабия, Франция и Германия САЩ все още могат да си позволят да говорят от „позициите на силата“, то повече или по-малко сериозна война на два фронта срещу съпоставими по сила противници, например едновременно срещу Китай и Русия едва ли ще съответства на техните реални възможности.

Затова и Болтън „сондира“ Кремъл във всички възможни посоки, където има поне най-малката възможност да внесе разногласия между Москва и Пекин - но, изглежда, той не постигна нищо. Въпреки участниците на срещите да останаха видимо доволни.

Но в Кавказкия регион неговите действия бяха много по-категорични: чуждестранният гост се опита с пълна сила да „влезе“ в делата на региона възможно най-дълбоко. Той стигна дотам да иска ролята на посредник в конфликта в Карабах. Няма защо дори да се говори за предложения за продажба на оръжие и друга „американска помощ“ на Азербайджан, Армения и Грузия. Но според реалните резултати от пътуването му можем да кажем, че г-н Болтън посети не само Москва и Закавказието, а и Огледалния свят, където изигра ролята далеч не на Алиса, защото малко успя да свърши, а изглежда, още по-малко да разбере.

Превод: В.Сергеев