/Поглед.инфо/ Икономическите прогнози за втората половина на 90-те години показват изключително голяма вероятност светът да се спусне в глобална депресия в самото начало на 2000-те. Глобалната управляваща класа и нейният основен елемент - инвестиционните фондове, които формират "ядрото" на световната икономика - отлагат този срив за 20 години, като изнасят хаос и надуват икономиките си с емисии.

За тези 20 години форсираното финансиране на социалния инженеринг създава нова околна среда за човека – социалните платформи, тоест използваните за масово управляване социални мрежи. Потопилите се в тях общества придобиват качествата на алгоритмични управляеми чрез индивидуалното поведение в социалните платформи на техните членове.

Решенията, определени от социалните платформи, се вземат от хората формално независимо, без принуда, индивидуално свободно. Степента, в която този детерминизъм се доближава до оптимума (80% за социално значими решения; по-високо ниво затруднява саморазвитието и самостоятелното поправяне на системните грешки) е показател за ефективността на социалната платформа.

Спекулативният финансов капитал, в своята най-напреднала част, се изроди в капитал на социалните платформи и сега създава нов свят, използвайки коронавируса като ключов инструмент.

Социалните платформи осигуряват управление на всеки индивид директно, без посредничеството на „колани за предавка“ под формата на организации и пари. Това намалява нуждата от пари и превръща финансовия капитал от необходим инструмент за управление в паразит, който знае какво е и напълно е загубил полезността си, който трябва да бъде унищожен просто заради икономията.

Затъналият в миналото спекулативен финансов капитал, който не е имал време да смени кожата си, е обречен да загине. Неговата агония и смърт ще бъдат основното съдържание на официалната история на човечеството през следващото десетилетие.

По този начин не само капитализмът се „обезсилва“ и „изхвърля“ (според Клаус Шваб), но и парите, и пазарните отношения като такива: пазарът на жизненоважни стоки се заменя с директното им разпределение, тъй като основното дело на човека не е по-дълго производството и потреблението на тези стоки, а производството (най-вече несъзнавано) на "цифрови следи", служещи като уникална суровина за обучение на основния фактор на съвременното развитие - изкуствения интелект.

Социалната стойност и смисъл на съществуването на човека се превръща в самата му жизнена дейност сама по себе си, „като животно“ - без да се отчита степента на неговата значимост и морал.

Последиците, че дейността като такава става по-важна от нейния резултат за човешкия интелект, изглеждат заплашителни и изискват подробни изследвания, включително от гледна точка на изследване на еволюцията на мозъчните структури, чиято пластичност се оказа три порядъка на величина по-висока от традиционно приетата.

Загубата на стойността на целенасочената дейност на основната част от човечеството поставя под съмнение стойността на целенасочеността като такава и съответно на разума (като способността да се поставят цели). Това представлява заплаха за човешката рационалност, подкрепено от факта, че по-голямата част от хората са в „пашкула на комфорта“, че се изостря „проблемът със свободното време“ (загуба на общия смисъл на живота) и общото намаляване на познаваемостта на света (поради усложняването на света поради „обратни връзки“, произтичащи от цялостното формиране на съзнанието).

Деградацията на когнитивната дейност на човек с увеличаване на стойността на неговите емоции непредсказуемо променя неговото космологично значение (основано, доколкото може да се прецени, на баланса между активността като генератор на емоции и като инструмент, чрез който Вселената познава себе си).

От гледна точка на оперативното управление интелектуалната деградация на човек вече опростява качествено минимизирането на неговото потребление (под прикритието на „екологичните“ тенденции), което е неизбежна последица от прехода от пазарно разпределение към директно, административно разпределение на благата в рамките на социални платформи от различни нива.

Разбира се, пазарът продължава да съществува при новите условия (точно както преобладаващите отношения от миналата епоха се запазват като цяло - например насилието, преобладаващо при феодализма r по време на капитализма, е толкова важно, че държавата оправдава монополd върху него) , но само във вторично качество.

Глобалната конкуренция в обозримо бъдеще ще бъде конкуренцията на изкуствения интелект, разчитащ на социалните платформи като своя база и разширяващ се извън тях.

Социалната платформа ще бъде в основата на суверенитета, като емисията на валута според вашите нужди в ерата на финансовия спекулативен капитал и наличието на перспективен военно-индустриален комплекс в индустриалната ера.

Макрорегионите, които не са създали своята социална платформа, ще загубят субективността си като континентална Европа след Брекзит и Англия (въпреки присъствието на Ситито и най-доброто социално инженерство в света, което ще му помогне не повече от Високата порта след предстоящ провал на проекта „Велик Туран“. Те ще бъдат само инструменти за глобални проекти със собствени социални платформи.

Така САЩ (по-точно глобалните капитали, които ги превърнаха в своята организационна структура), Китай и, евентуално, Русия (която създаде свои собствени социални мрежи, но все пак поради липсата на субективност на потребителите, не ги е превърнал в социални платформи! ще има истински суверенитет...

Външен знак за суверенитета на определени макрорегиони ще бъде пълно блокиране, ограничаване или поне данъчно облагане за всяка дейност в контролираното пространство на социалните платформи на други народи (тъй като те използват популацията на съответните макрорегиони за обучение на конкурентни изкуствени интелекти) .

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели