/Поглед.инфо/ Съветската делегация е водена от Йосиф Сталин, американката от Франклин Рузвелт, британската от Уинстън Чърчил. Конференцията се събира, когато резултатът от Втората световна война е вече предопределен, а политическите тежки категории трябва да се споразумеят за архитектурата на следвоенния свят.

Ключовият момент са преговорите за сферите на влияние. В Ялта ясно са очертани разграничителните линии. Взети са основни решения за бъдещето на Германия, новите граници на държавите, станали мишена на агресия от Третия райх и неговите сателити.

Какво разбират участниците в конференцията под Германия? След дискусии в Ливадийския дворец те решават, че това е германска държава в границите от 1937г. Чърчил убеждава Сталин и Рузвелт, че това трябва да бъде отправна точка за решаване на германския въпрос в следвоенния период.

Голямата тройка по същество уточнява “Протокола от Споразумението между правителствата на СССР, САЩ и Великобритания за окупационните зони на Германия и за управлението на Голям Берлин от 12 септември 1944 г.” Заедно със съветската, американската и британската окупационна зона трябваше да се появи и френска.

Голямата тройка задава алгоритъм за формулиране на концептуалните основи на дейността на бъдещите окупационни власти. А именно: „Да се обезоръжат и разтворят всички германски въоръжени сили и трайно да се унищожи германския генерален щаб“, „Да се изземе или унищожи цялото немско военно оборудване, да се ликвидира или овладее цялата германска промишленост, която може да бъде използвана за военно производство, да се разкрият всички военни престъпници за справедливо и бързо наказание, да се заличат нацистката партия, нацистките закони, организации и институции, да се премахне всяко нацистко и милитаристично влияние от обществените институции на културен и икономически живот на германския народ. "

Конференцията полага основите за установяване на нови граници на следвоенна Полша със съседите ѝ - тя получава териториално разширение на север и на запад. В основата на съветско-полската граница е линията Кързън, но са допуснати отклонения от нея с 5-8 км.

По отношение на линията Кързън е необходимо пояснение. Известно е, че ключовите събития от полската война срещу РСФСР, Литовско-Белоруска ССР и Украинска ССР съвпадат с обсъждането на териториални въпроси в специална комисия на Парижката мирна конференция. Върховният съвет на Антантата подкрепя предложението за съветско-полската граница. От север на юг статут на граничните пунктове придобиват Гродно, Яловка, Немиров, Брест-Литовск, Дорогуск, Устилуг, Крилов. Освен това е проследено съгласието за юрисдикцията на съветската страна над територията, съседна на Рава-Руска от запад. В същото време комисията дава териториите на Варшава източно от Перемишъл. Последната граница за определяне са Карпатите.

Първият високопоставен държавник, който официално носи тази възможност за демаркация до Москва, е британският външен министър Джордж Кързън. Линията Кързън може еднозначно да се характеризира като благоприятна за Полша, защото споразумението с нея означава прехвърлянето към Полша на някои изконно белоруски и украински земи.

По времето на Ялтенската конференция има две полски правителства: просъветското временно във Варшава и антисъветското в емиграция в Лондон. Сталин, Рузвелт и Чърчил се съгласяват с появата на Временното правителство на националното единство. Новият върховен изпълнителен орган трябва да включва не само комунисти. Предвижда се включването на демократични фигури от самата Полша и поляци от чужбина.

Сталин успява да осигури съгласието на Рузвелт и Чърчил за установяване на комунистическа власт в Югославия. В същото време съветският лидер не оказва значителна подкрепа на гръцките комунисти, които активно се борят за власт. Всъщност той няма нищо против в Атина на политическия Олимп да има сили, лоялни на Чърчил.

Декларацията за освободена Европа, подписана в Ливадийския дворец, изглежда много конструктивна. Най-значимият пасаж е формулиран по следния начин: "Налагането на ред в Европа и реорганизацията на националния и икономически живот трябва да се постигне по начин, който ще позволи на освободените народи да унищожат последните следи от нацизма и фашизма и да създадат демократични институции по свой избор."

Голямата тройка обсъжда и проблема с репарациите. Лидерите на страните победители изхождаха от факта, че нацистка Германия и нейните сателити са нанесли огромни щети на много страни и те трябва да бъдат обезщетени. Конференцията определя форми на съответните компенсации. Ако общият им паричен израз се вземе за 100 процента, тогава на съветската страна се полага половината.

Съюзниците вземат решение за влизане на СССР във войната срещу Япония. Съединените щати и Великобритания се съгласяват, че Съветският съюз не може да понесе тежестта на конфронтацията с тежко въоръжената Квантунска армия, без да разреши много исторически въпроси. Какъв е крайният резултат за Съветския съюз? Териториите на Курилските острови и Южен Сахалин, които преди са били част от Япония. Отдаване под наем на Порт Артур и Китайско-източната железопътна линия. Освен това за СССР е изключително изгодно да не съществуват международни правни пречки за функционирането на Монголската народна република (като независима държава. САЩ и Великобритания признават Монголия в този статут.

Ялтенската конференция заема важно място в историята на създаването на ООН. Този въпрос е обсъден за първи път през 1943 г. в Техеран, след това на конференция във вашингтонското предградие Дъмбартън Оукс на 21 август - 28 септември 1944 г. Това е знаково събитие във формирането на идеологията на ООН. В същото време конференцията не отговаря на два ключови въпроса. Първо: какъв е принципът на единодушие на великите сили - постоянни членове на Съвета за сигурност, когато някоя от тях може да приложи вето. В Дъмбартън Оукс не успяват да разрешат това в разгорещени дискусии.

Второ: Москва предлага всички 16 републики на Съветския съюз да станат съоснователи на ООН. Американците отговарят, че в този случай всички 48 американски щата трябва да действат в това си качество.

На конференцията в Ялта първият въпрос е решен бързо. Втората ситуация е много по-сложна, въпреки че съветската страна рязко смекчава позицията си. Те предлага в състава на учредителите на ООН единствено Белоруска, Литовска и Украинска ССР.

Аргументите на Сталин са следните: тези републики са първите, които поемат ударите на агресорите. Те страдат най-много от войната. Чърчил не възразява срещу включването на БССР и УССР в състава на страните-учредители на ООН. Той подчертава приноса на белоруския народ в борбата срещу нацистите и техните сателити. Но Рузвелт веднага отхвърля предложението на съветската страна. Той сериозно задава въпроса: „Защо Съветският съюз се нуждае от няколко гласа в ООН?“ И тук съветският лидер предприема умел политически ход. Личният преводач на Сталин, Валентин Бережков, си спомня: “След изясняването от Сталин относно трите гласа, които са му нужни за одобрение от другите съветски ръководители за участието на СССР за създаването на организацията, Рузвелт се съгласи”.

Голямата тройка решава, че на 25 април 1945 г. в Сан Франциско трябва да се проведе специална конференция, която да разработи Устава на ООН. В Ялта е дадена зелена светлина да участват в тази конференция БССР, СССР, но не и Литва. Защо? Западът никога не признава влизането на Литва, Латвия и Естония в СССР, вярват, че това е несъвместимо с нормите и принципите на международното право.

В Ялта е подписано и споразумение за репатриране на военни и цивилни: съветски граждани, емигранти от Русия, които нямат гражданство на СССР.

Това, което започва в Ялта, завършва в Потсдам. В резултат на това се появява система от международни отношения, която съществува до края на 80-те години.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели