/Поглед.инфо/ Постоянно чуваме "Америка ще каже", "Америка ще направи". Изглежда, че абсолютно всичко в този свят зависи от Америка – и икономически, и политически. Но толкова ли е силен този "световен жандарм" или вече залязва?

За да разберем, че твърденията за „всемогъществото на Съединените щати“ не са много верни, достатъчно е да си припомним политическите скандали, които напоследък разтърсват Америка. Вземете например странната история за секретни документи, които Джо Байдън разпръснал из офиса, къщата си и дори гаража си.

Америка на ръба на гражданска война

На Америка сега да се справя с проблемите на другите страни ли ѝ е? Водещата Елена Афонина разговаря за това с политолога-американист Владимир Можегов.

Елена Афонина: Америка толкова силна ли е, колкото я описват?

Владимир Можегов: Разбира се, желаното - Америка е всемогъща - често се бърка с реалността. Но сега Америка е оттеглящ се хегемон, който изпитва огромни трудности. Страната е в състояние на разделение, сравнимо само с 1860 г., след което избухва Гражданската война.

От друга страна, не е възможно да не разберем, че Америка се е променила много през последните сто години и властта на финансовата олигархия сега е несравнимо по-силна от властта, от преди сто години.

И има много повече възможности, и полицейският апарат е много по-силен, и военният бюджет е десет пъти по-висок от бюджета на най-близките страни. Ясно е, че на Америка все още това ѝ е достатъчно.

Съединените щати са уверени, че целият континент е зона само на техни интереси

Често чуваме, че Русия сега няма възможност да се разпръсква на няколко области. САЩ имат ли такава възможност? Например, обърнете внимание на техния "заден двор", както американците презрително наричат страните от Латинска Америка? Могат ли да предприемат определени стъпки, ако ситуацията там започне да се развива в грешна посока? Но те също трябва да поддържат ситуацията с Китай и Тайван, ако трябва със сила. И украинският конфликт също изисква внимание. Ще има ли Америка достатъчно ресурси за всички тези области? Откъде черпи силата си?

Да, там има сериозно разкъсване. И това е свързано не само с това, което започна през 2022 г. Забележим спусък за тоталната конфронтация, особено в отношенията с Китай, беше Доналд Тръмп. Основните сили на Вашингтон сега са насочени натам.

Ако говорим за Латинска Америка, то "задният двор" не е нещо, което е обида, това е проява на американския манталитет, те живеят с него. Спомнете си доктрината Монро. Те живеят в разбирането, че целият континент е изключителната зона на американските интереси: „Това е нашият свят, нашата територия, която притежаваме“.

Ясно е, че всички тези държави са натъпкани с агенти на ЦРУ. И виждаме това в последните събития в Бразилия. Зад цялата тази история за превземането на Конгреса от поддръжниците на Болсонару очевидно стоят американските разузнавателни агенции. И не бих казал, че Америка може да няма сили да се справи с проблемите в своя "заден двор".

А как ще се справят с този проблем, ако наистина възникне?

Как винаги са се справяли с подобни ситуации - с организиране на преврати и хаос в една или друга държава. Сега можем да видим това от случващото се в Иран, където Ирански Кюрдистан, Ирански Азербайджан, върху които те имат огромно влияние, се използват за разтърсване на ситуацията.

Същото е и в страните от Латинска Америка, където, от една страна, левицата е много силна. От друга страна и там и дясното е силно. Виждаме например в Бразилия как може да се разтърсите страната, която всъщност сега е разделена наполовина. Същото може да се каже и за други страни, за Аржентина, за Мексико. Същата ситуация се развива и във Венецуела.

Разрушаваме "колониалния" световен ред

Спомняйки си притчата за клонката и снопа, бих искал да попитам: в тази ситуация една държава може по някакъв начин да устои на натиска? Може би опората, този ефект на снопа, който трудно се пречупва, може да играе роля?

Да, напълно осъществимо е, защото левицата в Латинска Америка е доста консолидирана. Още повече, че това съвсем не са левичарите, които сега се бунтуват в Америка. Това не е някакъв ЧЖИЗ, това не е „новото ляво“, не онова, което дойде в Америка през 1986 г.

В Латинска Америка левите са по-скоро консервативни, по-скоро са по "сталински" тип, близки са до идеите на Фидел Кастро. Тези левичари са за народа, за консолидация, за национален избор, което означава, че са против хегемонията на САЩ. И в този смисъл те имат много силна мотивация за консолидация.

А консолидираната левица, ако успее, може да стане много сериозна сила в Латинска Америка.

В началото на тази година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обвини Русия и Китай в разрушаването на съществуващия световен ред. Това ли правим в момента?

Да, ние правим точно това – ние разрушаваме англосаксонския световен ред. Целият този "трети свят" винаги е бил американска колония и се е възприемал като такава. И сега тя се превръща в постколония и всичките тамошни национални елити са израснали върху антиколониалната борба.

Сега се обръщаме към този трети свят, който се противопоставя на англосаксонското господство. И това е нашият огромен коз. Ясно е, че сега започва сериозна поляризация и конфронтация на либералния англосаксонски свят с другите светове.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?