/Поглед.инфо/ Откакто съществува празникът Първи май, се прави всичко, за да бъде подменен смисълът му. През 1919 г. полицията е биела, а през 1939 е бил официално честван, като във вестниците на режима Борис-3 е бил обявяван за "пръв работник на нацията".
По соца, който заварих, това бе Ден на труда. В него Трудът манифестираше своето трудолюбие пред началството, застанало на трибуните. Високоговорителите лееха хорови песни от 40-те години, чиито думи не успявах да различа. А в Америка началството толкова се е бояло от международната солидарност на наемния труд, че първо е забранило празника, а после го е пренесло в първия понеделник на септември. (Така че да бъдат не само в друга времева зона, но и друга политическа такава). След там като са се продали за 1 ден платен отпуск в годината, логично следват подигравателните внушения: Ден на труда, пък тъкмо на него вие мързелувате. Демонстрирате сила, но в яденето и пиенето.
Друго внушение: вие се трудите, пък ние творим. "Ние", това са собствениците плюс висококвалифицирани специалисти, заплащани малко повече поради недостига им в момента на пазара. А вие - това сте синеблузи бачкатори, заслужено наказани от съдбата да бъхтите без бъдеще.
Логично следва и загубата на усещане, че нещо свързва виетнамския и американския работник, българския и южноафриканския, немския и френския. Освен бомбите и снарядите, сглобявани от едните, за да принуждават другите да продават своя труда евтино. И така да подбиват цената и на своя собствен труд.
Подмяната на смисъла на този празник е върховен идеологически и политически триумф на капитала.
Да изясним оригиналното му значение. Това не е "ден на труда". Само за краткост може да бъде наречен така. Това е международен ден на наемния работник. Т.е. на 95% от икономически активните хора. В този ден 95% от хората показват своята сила на всички работодатели, КАТО НЕ РАБОТЯТ. За да усетят и те самите, и собствениците на капитала, кой всъщност създава благата.
И да отправят своите искания. Някога искането е било за 8-часов работен ден. За избирателни права не само за собствениците. Постигнали са го.
Днес исканията са за възстановяване на всички отнети права на наемния труд по света и у нас. Говоря за истинските искания, не тези на съглашателските синдикати и блеъристи. За европейски труд - европейски заплати. Работническо представителство в управителните съвети. Закриване и бойкот на данъчните убежища. Облагане на паразитния капитал. Стоп на експлоатацията на потребителите чрез частно притежавани обществени услуги. Бойкот на стоки, произведени където и да е на планетата с полуробски, често просто робски, почти безплатен, неосигурен труд. Забрана на вноса на безправна работна ръка. Забрана на експлоатацията на гурбетчиството в Европа под формата на "командироване". Стоп на най-екстремната форма на експлоатация на човека - войната. Солидарност.
Да го запомните за следващия Първи май.