/Поглед.инфо/ Отбелязваме изразената от президента на Съединените щати Дж. Байдън по време на разговорите на 7 декември т. г. с президента Владимир Путин, готовност за установяване на сериозен диалог по въпросите, свързани със сигурността на Руската федерация. Такъв диалог е спешно необходим днес, когато отношенията между Русия и колективния Запад продължават да се влошават и са стигнали до критична точка. В същото време в последните дни се множат различни свободни интерпретации на нашата позиция. В тази връзка считаме за необходимо още веднъж да уточним следното.

Нагнетяването на конфронтацията с Русия страна е абсолютно неприемливо. Като претекст се използва ситуацията в Украйна, във връзка с която Западът е поел курс към насърчаване на русофобията, прикривайки действията на киевския режим по сриването на Минските споразумения и подготвяйки силов сценарий в Донбас.

Вместо да обуздаят своите украински протежета, страните от НАТО подтикват Киев да предприема агресивни стъпки. Няма друг начин да се тълкуват все по-честите непланирани учения на САЩ и техните съюзници в Черно море. Самолетите на страните-членки на НАТО, включително стратегическите бомбардировачи, редовно извършват провокативни прелитания и опасни маневри в близост до границите на Русия. Продължава военното развитие на територията на Украйна и натрупването в страната на летални оръжия.

Взет е курс за привличане на Украйна към НАТО, което създава риск от появата там на ударни ракетни системи с минимално време за полет до Централна Русия, както и други дестабилизиращи оръжия. Подобно безотговорно поведение създава неприемливи заплахи за нашата сигурност, провокира сериозни военни рискове за всички замесени страни, включително за мащабен конфликт в Европа.

В същото време се твърди, че въпросът за хипотетичното членство на Украйна в НАТО засяга изключително Киев и алианса и никой не трябва да се намесва в този процес. Да припомним обаче, че освен Вашингтонския договор, страните от НАТО имат и ангажименти по отношение на неделимостта на сигурността в евроатлантическата зона, в цялата зона на ОССЕ.

Този принцип за първи път е деклариран в Заключителния акт от Хелзинки, а след това отново е потвърден и засилен в Парижката харта за нова Европа през 1990 г., която гласи: „Сигурността на всеки един е неразривно свързана със сигурността на всички останали“. А през 1999 г. на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул е приета Хартата за европейска сигурност, в която се подчертава, че страните участнички „няма да укрепват сигурността си за сметка на сигурността на други държави“.

Всички тези документи са подписани от висшите ръководители на страните членки на ОССЕ, включително всички страни-членки на НАТО. Въпреки това, в нарушение на принципа на неделимостта на сигурността – както и в нарушение на обещанията, дадени на съветското ръководство – през всичките тези години НАТО последователно се движеше на изток, игнорирайки опасенията, изразени от Москва, и всеки път разширяването на НАТО добавяше към този блок е яростен антируски заряд.

Отдавна обръщахме внимание на недопустимостта на подобно развитие на събитията. През последните десетилетия неведнъж се предлагаше да се договорим принципът на равна и неделима сигурност в евроатлантическото пространство да бъде правно обвързващ, тъй като Западът очевидно не е в настроение да изпълнява гореспоменатите политически задължения. Обаче неизменно получавахме отказ.

В тази връзка, както подчертава президентът Владимир Путин, ние настояваме за разработването - в определен период от време и на основата на принципа на равна и неделима сигурност - сериозни дългосрочни правни гаранции, изключващи по-нататъшно напредване на НАТО на изток и разполагането на застрашаващи оръжейни системи край западните граници на Русия.

В интерес на европейската сигурност е необходимо официално да се отрече решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., че „Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО“, като противоречи на ангажимента на лидерите на всички държави членки на ОССЕ – „да не укрепват сигурността си за сметка на сигурността на другите."

Настояваме за правно консолидиране на споразумението за неразгръщане от Съединените щати и други страни от НАТО на системи за ударно оръжие, които представляват заплаха за Руската федерация на територията на съседни държави, както членки, така и не членки на Североатлантическия алианс.

Ние също така настояваме да получим конкретен отговор на НАТО на нашите предишни предложения за намаляване на напрежението в Европа, включително по-специално:

- оттегляне на районите за оперативни учения на договорено разстояние от линията на контакт Русия-НАТО;

- координиране на максималното разстояние на приближаване на военни кораби и самолети за предотвратяване на опасни военни действия, предимно в регионите на Балтийско и Черно море;

- възобновяване на редовния диалог между министерствата на отбраната по линията Русия-САЩ и Русия-НАТО.

Призоваваме Вашингтон да се присъедини към едностранния руски мораториум върху разполагането на наземни ракети със среден и по-малък обсег на действие в Европа, да се договори и да въведе необходимите мерки за проверка на изпълнението на взаимните задължения.

В тези области Русия скоро ще представи проекти на международни правни документи за започване на преговори в подходящи формати.

По-специално, ние ще направим изчерпателно предложение относно гаранции за правна сигурност в подготовката за следващия кръг от руско-американския диалог за стратегическата стабилност. Ще се застъпим за съществено ограничаване на военните аспекти на осигуряване на сигурността чрез министерствата на отбраната с участието на външните агенции на Русия и страните от НАТО.

Считаме за необходимо ОССЕ, където са представени всички страни от евроатлантическия регион, да не остава встрани от дискусиите за решаване на проблемите на европейската сигурност.

Призоваваме ви внимателно да разгледате руските предложения и да започнете сериозни преговори за постигане на споразумения, които гарантират справедлив и стабилен баланс на интересите в нашето общо пространство.

Превод: ЕС