/Поглед.инфо/ За неизбежната историческа гибел на САЩ се е писало, пише се и днес, а ве-роятно и в близко време още повече ще се пише. А причините за нея, според различни автори, могат да са крайно разнородни, някои даже и невероятни. Но е безспорен фактът, че от втората половина на ХХ век такива писания не само че не намаляват, а - тъкмо обратното, - стават все повече и обхващат проблемни сфери, които преди това изобщо не са били визирани и обсъждани, а и все по-убедителни.
Въпреки тази ескалиращо растящата пирамида от такива съчинения, властващите елити и особено държавната администрация на САЩ и сервилните им лакеи от въображаемо интегрираната както никога досега Европа изобщо не им обръщат необходимото внимание. Дори точно обратното, - колкото повече се увеличават по-добни творби, толкова по-безогледни, по-безцеремонни, а и по-безотговорни за ис-торическото бъдеще на страните и народите си се оказват плановете и действията на конюнктурно пребиваващите на Олимпа на държавното управление властници. И апогей на подобна одиозна, но и страшна за САЩ тенденция днес се оказва съвършено умишлено предизвиканата от тях авантюра с военния сблъсък между Ру-сия и Украйна, който по всяка вероятност ще завърши не само с неизбежната победа на Русия, а и с потресаваща за САЩ загуба на статута им на световен хегемон.
Далеч съм от изкусителната мисъл да бронирам подобна злощастна визия за САЩ единствено с мрачните пророчества на световно знаменити оракули независимо от очевадното и натрапчиво обстоятелство, че такива опити все повече зачестяват в медиите, или да се уповавам и на някогашни знаменити бестселъри, които отдавна са покрити с дебел слой на историческа забрава, в които обаче могат да се открият изумително сходни с днешни знакови събития описания и тълкувания защо и как се е стигнало до тях. За човек, който е верен поданик на Нейно Величество Науката, подобни маньоври не само че са напълно забранени, а и са основателно укорими от морално гледище и от колегиално естество. Въпреки това, не бива да отминаваме с аристократично пренебрежение или да омаловажаваме солидните теоретически доводи и аргументи на знакови фигури в политиката и науката, а още повече на такива между тях, които са били в статуса и на ангажирани с двете сфери. В този контекст ще си позволя само да напомня за изключително сериозните предупреждения, базирани върху много сериозни, задълбочени и комплексни анализи на Пол Кенедиi, които той лансира само преди няколко десетилетия, но пък и които сякаш изобщо не съществуват за напълно самозабравилите се, а и волунтаристично „разгащилите“ се днешни властници на САЩ и Европа. А именно Кенеди доказва и то по твърде убедителен, а и много солидно аргументиран начин, че максималното географско „разчекване“ на нарцистичната Американска глобална империя неизбежно ще обуслови нейната закономерна, а и непредотвратима историческа смърт.
Едва ли има нужда, а и смисъл да добавям като екзотични, но реални и доста силно въздействащи „подправки“ редица други знакови творби, или пророчески визии, които в нашата смутна и преломна историческата съвременност добиват плът като, например, тези за вавилонското пришествие и неизбежното изличаване на бялата раса, а пък и на християнството от други раси и конфесионални „цунамита“. В метежното ни историческо време и нестабилно глобално битие те вече са реалност. Демографският, расовият, етническият или конфесионалният Апокалипсиси за нар-цистичния Западен свят не са безпочвени хрумвания на болни западни мозъци. Те са кошмарна и живо пулсираща в нашата съвременност действителност, която все повече и неотвратимо поглъща, но и убива историческите надежди за бъдещето му. Който се интересува живо от подобни зловещи хоръри, му стига да прочете дори и само един от бестселърите на Патрик Бюкенън, за да придобие съвсем ясна представа за исторически предстоящото на Великата Американска Глобална империяii. Що се отнася до публично стигматизираният, но и репресивно превърнат (съвсем неочаквано за неговите идейно-политически инквизитори) в модна икона Тило Сарацин за печалната съдба, която вече се реализира в пределите на обединена Германияiii, той, изглежда, все повече избледнява с идеите си, тъй като множеството на подобни творби в Западна Европа не само че не намалява, а все повече, но пък и кошмарно нараства за ужас на патологично ентусиазираните и обсебени от безпочвен исторически опитмизъм господстващи евро-атлантически ориентирани елити. Ето защо имам намерение да предложа една друга визия, чрез която да се види и проумее защо, а и как параноичното деформиране на западните елити, начело със САЩ, неотвратимо, а и ескалиращо води държавите, обществата и нациите им към потресаващи трагедии, които съвсем не са волни химери, или причудливи, но и кошмарни видения на изцяло разкрепостено и безнаказано историческо въображение.
Кои са причините и основанията, каращи ме да вмъквам в заглавието на тази статия елемента за параноичните подбуди за самоубийството на угасващия Запад?
Без да навлизам много детайлно в описания, но и тълкувания на одиозната симптоматика на параноята, ще отбелажа само, че едно безпристрастно, обективно и внимателно наблюдение и произтичащо от него заключение неминуемо ще кон-статира доста мащабни признаци на параноично разстройство в менталитетите и маниерите на властващите (в пулсиращото ни настояще) евроатналтически елити.
Нека (на prima vista)отбележа някой от най-очевадните симптоми за подобно опасно, не само за околните, но и за собствените си притежатели разстройство. Те могат да се обобщят в следното: натрапчива обсебеност от трудно преодолими фикции или мании; непрестанно ескалиращо недоверие, постоянна мнителност, неотлъчно съмнение или болезнено подозрение към всичко и всички околни, при това без каквито и да са основателни или реални причини за такова отношение; непрестанно впечатление, внушение или категорично убеждение, че другите замислят да извършат нещо опасно и крайно зловредно за субекта на параноята; непреодолима сигурност до степен на тотална вманиаченост, че останалите всячески се стремят - явно или задкулисно - да скроят някакъв зловещ номер; лесна и бърза избухливост, гневност, ненавист, нетърпимост и дори яростна непоносимост към реалните, или въображаемите зломишленици, или зловредители на субекта на параноята; непоклатима убеденост, че противниците или враговете се опитват всячески да отнемат нещо, което по право трябва да принадлежи на силно обезпокоения от параноичните си изблици, настроения и кошмарни преживявания субект; напълно развинтена и необоснована фантазия, че потенциалните или реалните съперници на такъв субект са готови и способни публично, или дискретно да му навредят всякак си; неудържимо и безконтролно желание за незабавно възмездно отмъщение, или наказателно въздаяние на онези, които са заподозрени в такива зловещи намерения; ескалация на патологично търсене, а и, естествено, „намиране“ на всевъзможни потвърждения за коварните желания и умисли на опонентите на параночния субект; тотална подмяна на трафаретния начин на публично изразяване или писане за реалните, или имагинерните опоненти, съперници, противници и врагове, при което арогантността, бруталността, нихилизмът, цинизмът и безпардонността към „прови-нилите“ се нарастват със зашеметяваща скорост и покриват огромни територии от комуникацията на хората във връзка с изкуствено натрапени злободневни теми; ис-терична и нарцистична упоритост в отстояване на напълно изкуствено фабрикувани тези, които, обаче, са смятат за очевадни, а и напълно подразбиращи се от хората; вманиачено търсене и намиране на втори, или трети перфиден умисъл в казаното, или дори в неизказаното от страна на опонентите и съперниците на параноиците; постоянно маниалкално вторачване, търсене и задължително откриване на съответни твърди доказателства за умишлено скритото, или премълчаното болезнено в използваната от другите вербалност, паралингвистика, невербалност и символност; неизтребимо чувство за заплаха, притеснение, тревога или растящи опасения, дори страхове, че другите замислят нещо опасно и гибелно за параноиците; гранитна и публично безогледна, а и натрапчиво отстоявана убеденост, че „вината“ за всички реални, или евентуални неразбирателства, противорочея, дилеми, колизии, конфликти, колапси, разриви и агонии на съвместното жителство и общуване е изцяло на другите, в момента, или описвани (в ситуацията) като опасно чужди; нелечима фанатична убеденост или предубеденост, че истината, правдата и правото трябва да и реално са единствено на страната на „взривените“ параноични субекти; абсолютна сигурност, че отговорността за случващото се трябва да падне върху неговите - реални, или мними - причинители, които, естествено, се смятат за виновни; пълно нежелание за поемането и спазването на каквато и да е отговорност за ставащото, или дори за предстоящето, за което параноиците също обвиняват другите; безцеремонно публично афиширане на потресаваща липса на чувствителност, съчувствие, състрадание към тревогите, болките, драмите, злощастията, или трагедиите на засегнатите от деянията на параноиците лица, общности, или структури; абсолютно нежелание или пълна неспособност при необходимост, или реални причини такива параноични субекти да проявяват каквато и да било трезвост, реализъм, а още повече и налагаща се критичност към своите замисли, експерименти и дела; очевадна липса на готовност, желания или способност за признаване на каквито и да било неуспехи, поражения, загуби, или провали в техните зли начинания; безгранична до патологични мащаби потребност да бъдат абсолютно независими, а и безнаказани дори за очевидно и реално извършени от тях големи прегрешения, или непростими престъпления; непрестанна обсебеност от фатална необходимост да са в състояния на крайна хипервигилантност, т.е. да са постоянно нащрек и за всевъзможни - евентуални, реални или въображаеми - заплахи, рискове, опасности; крайно болезнена и публично натрапчиво демонстрирана потребност от самодостатъчност и сигурно гарантирана автентичност на инак несигурната им идентичност; постоянно използване на целия, даже на крайно противоречив, нерядко и очевидно несъвместим в случая арсенал, или репертоар на всевъзможни модалности на иронията, сарказма, сардонизма и цинизма за отстояването на собственото „Аз“; тотално нежелание, или органична неспособност за спокойно и разумно взиране и осмисляне на мотивите, доводите, или аргументите на другите за конкретни събития; невъобразима страст към перманентно изобретяване, рекламиране и натрапване на конюнктурно изгодни и полезни за параноиците конспиративни визии, съвместно с очевадна, дори пълна нетърпимост, или непоносимост към чуждите конспирации; безответна реакция към собствените им публични реакции, афиширащи безпардонно непонятни, а и морално неприемливи за околните атрибути на емоционална студенина, тотално безразличие, или пълно отчуждение от вълненията, тревогите и болките и страданията на другите, понякога изненадващо комбинирани с умишлени и публично демонстративни жестове на изкуствено внимание, формална загриженост, куха състрадателност, фалшиви до максимум лицемерие и коварство; отсъствие на каквито и да са реални признаци, че са способни да имат и реално да проявяват каквото и да е морално благородство, но, за сметка на това, изобщо не прикриващи своята отмъстителност и неутолима жажда за разправа с враговете им; невъзможност за възприемане и тълкуване на околната действителност, на събитията или хората, участващи в тях по начин, характерен за нормалните индивиди; оценяване на собствените идеи и деяния като безспорни и неимоверно полезни; изпадане понякога в еднообразна, досадно повтаряща се и неконтролируема логорея; натрапчиво самовнушение за притежание или наложителна употреба на свръхспособности; патологично развита, но и публично демонстрирана ревност по някакъв въпрос; системно разрастваща се мегаломания, считана за напълно основателна; съществени изменения в присъщия за субекта на параноята репертоар от мимики, жестове, осанки в определени социални, пък и смятани от него за опасни ситуации; склонност към лесно и неочаквано изпадане в тежки депресивни състояния, и т.н.
Този одиозен или дори плашещ списък от атрибуциите на параноичното разстройство може да бъде обогатен или допълнен с много други негови признаци. Но, струва ми се, че дори и само по-горе изброените вече са напълно достатъчни, за да си направим съответните необходими размишления, а и преценки за тяхната релевантност към важната тема за предстоящата историческа смърт на Западния свят.
Впрочем, читателят трябва да се запита дали не вижда посочените по-горе симптоми за параноичната физиономия и реакция в евроатлантическия свят днес? И ако е напълно честен и откровен, със сигурност (ще) трябва да сподели, че нито един от по-горе визираните атрибути на параноичните разстройства не липсва в съвремения портрет на беснеещия Запад пред заплахата да се лиши завинаги от многовековното си господарско самочувствие и битие над потискания от него свят. Ето защо сегашното бурно, но и преломно историческо време, ознаменуващо бързо настъпващия тотален провал, или края на безскрупулната хегемония на Запада и подменящата го нова историческа констелация на многополярния свят, няма как да не провокира и изважда напълно от релсите нарцистичните евроатлантици днес. И затова не е никак трудно да забележим типично присъщите за засегнатите от параноя симптоми в менталността и поведенческите маниери на евроатлантиците.
Параноиците са способни на бързо и лесно възприемане на определени - стари, или конюнктурно модерни, а и доминиращи в публичното време-пространство - идеологеми, или митологеми, на които придават и особено голямо значение, като правят това нерядко по доста изобретателен, но и външно изглеждащ като твърде рационален начин. Обаче, при едно по-внимателно анализиране на подобни техни пристрастия или изяви може да се забележи, че впечатляващата „рационалност“ на мислите, думите, или постъпките им е своеобразен инструментален воал, който прикрива някаква ирационалност, твърде далечна и чужда на нормалните деяния. Същевременно, те са склонни да бъдат крайно резервирани или даже критични към идеологеми, или митологеми, които им се струват подозрителни, опасни, а и вредни. Подобна тяхна селективност и впечатляваща изобретателност при употребата на изгодните за тях идеологеми, или митологеми в контекста на дадена ситуация, или на обикновено публично неафишираните им перфидни замисли, може да изглежда на обикновения житейски разсъдък като доста привлекателна, особено когато тя се подхранва и от различни господстващи трафарети, предубеждения, стереотипи и предразсъдъци, които са трайно и мащабно използвани, или са конюнктурно модни. Ето защо една внимателна, задълбочена, а и комплексна аналитична „дисекция“ на експлоатираните (в рамките на конкретни ситуации, или казуси) идеологеми, или митологеми е способна да разкрие много от умишленото прикриваните страни, или намерения на субектите на параноични отношения и взаимодействия с други хора. Именно в този ракурс ще предложа на вниманието на читателите някои интригуващи прояви на параноичните евроатлантически елити, които са директно обвързани с тяхната украинска авантюра, предшестваща техните автосуицидни последици.
Едва ли е необходимо тук и сега да се предлага и анализира целият списък от изкуствено, но и инструментално поставени на пиедестала на истинската цивили-зация и проспериращата исторически западна култура идеологеми или митологеми, за да се види и проумее тяхната истинска (т.е. фалшива) антидемократична, анти-хуманна и регресивна същност и гибелната им за човечеството експлоатация. Зато-ва ще предложа лаконичен анализ само на няколко от глобално разпространява-ните, шумно рекламираните, а и всячески натрапваните от Запада идеологеми, или митологеми, които само допреди украинската авантюра се смятаха едва ли не и за необорими, исторически гарантирани, а пък дори и за вечни по своята сакралност. Но след шест месеца от преднамерено инспирираната от евроатлантическия Запад военна авантюра в Украйна съвсем определено си вижда, а и разбира, че техният символен ореол и практическа функционална ефективност вече не струват изобщо.
Нека започнем с проглушилата ушите на човечеството от десетилетия наред идеологема или митологема за „човешките права и свободи“, несъмнено глобално прокламирани и гарантирани от авангарда в светованта еволюция - западният свят. На практика се оказа, че въпросните права и свободи могат/трябва да се таксуват по съвършено различен начин, неминеумо съобразен и с ползите за Западния свят.
Параноичната настройка, а и практика на евроатлантическите милитаристки, антидемократично и антихуманно действащи елити сега, в контекста на целена-сочено инспирираната и актуално подкрепяната всячески от тях украинска авантю-ра, която цели избиването на братски народи и съсипването на две държави, няма абсолютно нищо общо с реалната защита на човешките права и свободи, а - тъкмо обратното - е тяхното одиозно и съвсем неоспоримно потъпкване, или унищожение. Обаче, безумието и цинизмът на днешните милитаристични евроатлантически ори-ентирани и ангажирани западни елити, а и на техните компрадоски лакеи не се от-насят само до дискредитацията, стигматизацията и унищожението на Русия, а и към собствените им държави и общества, тъй като ангажирането на последните с укра-инската авантюра ги поставя на огромни изпитания и ненужни лишения, буквално съсипващи икономиките или социалните им политики, а и подлагащи на неочаквани премеждия дори техните културно-цивилизационни идентичности, но и постижения. Непредвижданите (заради пагубното стратегическо късогледство или аморалната безотговорност на тези елити към собствените им държави, граждански общества и нации) потресаващи ефекти и гибелни последици днес очевидно водят до неудър-жими ръстове на цените, ескалиращата безработица, финансови колапси не само на отделни индивиди, или социални слоеве, а на цели държави, икономики, и т.н. На практика се оказва, че сегашните евроатлантически ангажирани властващи ели-ти, независимо от коя идеологическа фамилия и партийно-политическа конфигура-ция са, умишлено, а и престъпно водят собствените си държави и общества към ги-белни икономически, социални, културни, исторически и пр. банкрути, които не мо-гат нито лесно и бързо да се скрият, омаловажат, или да се компенсират за кратки срокове, което реално е тежко престъпление срещу човечеството и народите им. И напълно естествено, закономерно, а пък и неизбежно е цената на историческото възмездие за тези престъпления да бъде изхвърлянето на тези елити на бунището на историята и декорирането им с позорната слава, или с вечната забрава за тях. В този аспект целенасочено провокираната и поддържана от Запада военна авантюра за кървавия сблъсък между Русия и Украйна ще бъде заплатена много жестоко и сурово не само за пряко участващите в нея страни и народи, но също и за онези, чиито моментни елити си въобразавят, че могат да се облагодетелстват от нея. Те ще платят несъмнено изключително тежко за своите грехове и престъпления, тъй като съдът на Историята може и временно да забавя, дори привидно да забравя, но никога не оставя съвършено неразкрити, а и ненаказани след време такива деяния.
Евроатлантическата провокация срещу Русия в Украйна тотално разобличи кухия смисъл и инструменталната функционална ангажираност на тази митологема. Макар все още Западът по историческа инерия да говори за необходимата защита на човешките права и свободи, всичко, което неговите елити вършат в украинската им авантюра, е в пълен дисонанс, или в явен конфликт с лицемерно рекламираната демократичност и хуманност на семантиката и на ролята на тази куха идеологема. Защото (на практика) се оказва, че към някои индивиди или общности тя въобще е невалидна и непотребна, дори очевидно забранена за прилагане, тъй като е явно и пределно елементарно понятно, че за руснаците и за поддържниците им тя не важи.
Нещо повече, цинично и инструментално наричайки путиновския режим фа-шистки, същевременно евроатлантическите милитаристи и военнопрестъпници се ангажират очевадно и тотално с реваншистки идеи и действия, с преднамерено изо-пачаване или дори тотално фалшифициране на историята, с умишлени и даже сис-тематично насърчавани от тях погроми, кощунства, светотатства над и разрушения на исторически паметници, или спрямо културните наследства на Русия, или пък на поддържащите я в момента страни, а и нации от различни точки на земното кълбо.
Да не коментираме другият крайно неприятен, а и изобличителен за евроат-лантиците проблем - този за вкарването в публичен оборот на митологемата за рус-наците като нечовеци, заслужаващи да бъдат не само публично опозорени, но и исторически унищожени като държавност, националност, дори като религиозност. А в този контекст изобщо не бива за подминаваме с пренебрежение или с умишлено премълчаване одиозния факт, че целенасочената и мащабна експлоатация на тази идеологема върви задружно, в шумна и пъстра компания с историческото дискретно или дори нагло възраждане, а и цинично оправдаване на фашистката идеология и практика, която също издигаше в свещен култ изличаването на всичко руско и на задължителното му унищожение в името и за благото на великата арийска раса. А днес новите „трубадури“ на подобни идеологеми са по върховете на НАТО и най-авторитетните институции на Европейския съюз. В това няма каквато и да било из-ненада, понеже се оказва, че по тези върхове много отдавна, но и целенасочено са инсталирани потомци на знакови, или не толкова познати нацистки фамилии, които сега се виждат и усещат като задължени да оправдаят паметта за своите предци. Ето защо истинската бърлога или алхимичната лаборатория за реставрацията на нацистката идеология и нейното съвременно историческо продължение се намира не в Русия, а в пределите на обезумелия евроатлантически Запад, който сякаш въ-обще не се интересува или пък вълнува от естеството на мнението и реакциите на обществата, или народите, които са го рекрутирали и пратили да защитава техните интереси и ценности. Но, за огромно съжаление, както нагледно се забелязва и лес-но разбира, потребностите, ценностите, традиционните вкусове и стереотипите на западните нации и общества не са от толкова голямо, или дори фатално значение за евроатлантическите елити, които в безумието си са не само готови, но и вече ре-ално доказващи, че са напълно склонни да пожертват настоящето или бъдещето на своите държави и нации, за да начешат крастата на авторитетните си милитаристи, които се превръщат реално не само във военнопрестъпници спрямо Русия и нейния народ, но и като такива относно собствените си държави и нации, които са подло-жени напълно съзнателно и целенасочено на огромни, ненужни предизвикателства, ограничения и крайни лишения в името на хегемонията на русофобските бясове. А в този аспект тоталната публична дискредитация или ликвидация на дълготрайно рекламираната и натрапвана с всички средства митологема за човешките права и свободи се оказва напълно изпразнена от смисъл и функционално действие дори в пределите на западния свят, в който тамошните народи са принудени да живеят в оскъдни условия, ескалираща безработица, социално отчаяние и поколенческа без-перспективност заради волунтаризма, или милитаристичния бяс на своите елити. А подобно антидемократично и антихуманно положение не може да продължава без-конечно и безнаказано. Затова, както вече си вижда и чува, се задава мощна, но и, вероятно, гибелна протестна, съпротивителна гражданска вълна в западния свят, която ще подкопае устоите на мнимата, или фалшива политическа репутация и пер-верзната обществена полезност от идеите и делата на евроатлантическите елити. И както ясно се вижда и разбира, цената за тези радикални промени в Запада ще е тоталното публично разобличение на амортизираната идеологема за „човешките права и свободи“, чийто перверзен облик и лицемерно двойствен ефект вече е дос-та отдавна, а и тежко преживяван от страни и народи от колонзирания от него свят. Сега, обаче, подобни жестоки изпитания ще са органична част от историчността и всекидневието на западните страни и нации, които десетилетия наред безпардонно консумираха ограбваните от техните елити богатства на другите страни и народи. А в този ракурс, мисля, че не е илюзорна представата, нито безпочвено очакването, че след края на инспирираната от евроатлантиците украинска авантюра, който не-съмнено ще бъде с огромни загуби за тях, неизбежно светът и човечеството ще са коренно различни, а властовите елити ще са принудени другояче да се отнасят към тези, които са ги избрали, а и които очакват от тях реална защита на техните права. Защото, както нееднократно се е говорило/писало в свещените книги на различните конфесии, цената на изкуплението и преображението ще бъде невероятно висока.
Впрочем, някой да е забелязъл очевидни признаци на употреба в публичното време пространство на идеологемата за антидемократизма и антихуманизма на разнообразните възродителни процеси. Дори да премълчим и укрием колосални-те и доказани исторически престъпления на Запада в този контекст, няма как да се скрият, или да не се коментират (от простосмъртните хора) днешните безумства и престъпления срещу езика, националността, или религиозността на руснаците, при-мерно, в прибалтийските, да не говорим за реалния мащабен геноцид на руско-етническото и руско-езичното население в Донбанска и Луганска области, или дори и в западните държави и общества, считащи се открай време за безспорни еталони, а и за исторически бастиони на хуманизма, или демокрацията. Как другояче може да се квалифицират политически изказвания от сорта на тези, които правителствени лица или на техните подстрекатели и подържици от западния свят в Полша шумно лансираха в публичното пространство, че Русия, а и руския народ трябва да сменят конфесионалната си принадлежност, да се откажат напълно и завинаги от право-славието, а и колкото може по-скоро да приемат католицизма? Не е ли това офици-ална апология на обречени „възродителски“ опции, или деяния, каквито, впрочем, миналото на Полша е нагледно доказало в тяхната най-одиозна и гибелна форма.
Не е ли изискването за тотална дискредитация и стигматизация на всичко руско също признак и несъмнена реакция в духа на възродителските неистовства, или капризи на самозабравилите се, а и изплували върху вълната на конюнктурата елити в западните държави и общества, а и на техните компрадорски лакеи и слуги. Българските проевропейски и проамерикански ориентирани и ангажирани идеоло-зи, политици, експерти и службогонци години наред използваха този „коз“, но сега мълчат като риби относно неговата фрапираща употреба от Запада спрямо Русия. Да отречеш заради предразсъдъци безспорни многовековни културни традиции, но и изумителни духовни постижения на страни, или народи, които с нещо „влизат“ в полезрението, или провокират недоволството и гнева на нарцистично обезумелите евроатлантици, е несъмнен симптом за техните параноични кризи, а и изстъпления. Защото, дискредитирайки и очевидно рушейки историческия и културния авторитет, стигматизирайки духовните постижения за конюнктурно, или дълготрайно смятани за фатални врагове на Запада страни и народи, е равносилно на подкопаване и на фундаментите, или поне на обезценяване на собствената си национална и културна идентичност. И това не са единствено абстрактно-теоретични хрумвания, нито кухи хипотези, а реални факти и очевидни тенденции, гибелно засягащи западния свят. Те са в пълен дисонанс или конфликт с вековно натрапвания Кантов категорически императив, съгласно който трябва да има реципрочност в отношението към себе си и към другите, понеже нарушаването му гарантирано води и до морална смърт. А в днешният случай, обвързан и с украинската авантюра на евроатлантическия запад, не става дума единствено за нравствена смърт, тъй като тя отдавна е констатирана и коментирана от истински демократични, хуманистично и прогресивно настроени интелектуалци от най-богатите и най-развити държави и общества. Сега иде реч за нещо далеч повече - за историческата агония и дори за неизбежна смърт на Запада в досегашните му формати на отношение и действие към останалия свят на Земята.
Безразсъдството и волунтаризмът на днешните евроатлантически елити ре-ално стигнаха до невероятни, по-точно до потресаващи степени, начини, форми и мащаби на публични демонстрации, каквито човечеството не е виждало или чувало досега. Как иначе можем да си обясним безумието да се забранява, а и репресивно наказва публичната употреба дори на знаци от собствената латинска азбука, които в момента се използват от руснаците за определени военни, или други обозначения. Защото Историята нееднократно е показвала, а пък и доказвала с очевадни, дори потресаващи примери докъде може да отведе омразата към другите, чуждите, тъй като разрушителното отношение към тях неусетно, а и лесно се трансформира и в деструктивен, фатално въздействащ, пагубен етос и към собствената идентичност. За перверзната и отблъскваща анатомия на деструктивността или за флагрантно ширещата се и всячески натрапваната от евроатлантиците историческа, политичес-ка, културна и друг вид некрофилия, вероятно, е потребно отново да се прочетат и осмислят проницателните анализи на Ерих Фром на ред други творци-хуманисти. Защото, който живее с маниакалните мисли и страсти за органична свързаност или зависимост от смъртта, той е вече преждевремно, дори приживе мъртъв като човек. А некрофилията на днешните евроатлантически елити е очевадна, но и безпорна. Ето защо не е кой знае колко трудно за решаване уравнението, в което са включени своите и чуждите идентичности, според което изваждането на една от тях (от него) по презумпция, неминуемо води и дo радикална промяна, и то негативна за другата. Прастарата и мъдра поговорка, че „който копае гроб другиму, сам пада в него“, не е присъща само за българския народ, тъй като притежава много, но и чужди версии. А това се отнася днес и за историческите перспективи на принудително вкарвания в раздор или конфликт с останалото човечество западен „свръхцивилизован“ свят.
Къде е границата или докъде може да отведе подобна конюнктурна вманиа-ченост, параноична мнителност и истерична реакция срещу всичко, което се въз-приема, или счита от самозабравилите се напълно евроатлантически елити за съм-нително, подозрително, опасно и зловредно, изискващо незабавна и крута реакция?
Сегашната украинска авантюра на Запада провокира исторически невиждано и нечувано символно, а и реално сгромолясване на дълготрайно царувалата в света идеологема или митологема за „отворените“ и „затворените“ общества, респ. за тях-ната историческа значимост и перспективност. А в този контекст си заслужава да се постави въпросът: някой да чува, вижда, чете или публично коментира днес вели-ката идея на К. Попър за безспорните предимства на „отворените“ пред „затворени-те“ общества? Защото е очевадно, а и потресаващо всеобщото мълчание за нея. И вината за публичната дискредитация и глобално забележимата екзекуция на тази идеологема, или митологема е на Запада, който сам я развенча, но дори и унищожи. А не е трудно да се направи елементарната калкулация и потресаващото заключе-ние, че посредством крайно неразумните, антидемократичните и антихуманните си днешни изяви Западът фактически сам и без външна принуда срути от десетилетно издигания и рекламиран в света пиедестал въпросната идеологема и митологема. Защото оглушително рекламираните отворени и уж гостоприемни за всякакви идеи, ценности, стоки и хора западни страни изведнъж показаха наяве истинския си лик. А той е крайно отблъскващ и неатрактивен, понеже е изграден и поддържан върху изкуствено фабрикувани и всячески натрапвани предразсъдъци и предубеждения. Това, че десетилетно рекламираната, пък и едва ли не сакрализирана историческа авангардност и преспективност на „отворените“ западни общества се провали с шум и трясък е безспорен факт, който далеч не е обвързан единствено с днешната ук-раинска авантюра на евроатлантическите елити, но и на техните сервилни лакеи. Защото тя беше публично, глобално дезавуирана, а и дискредитирана още от нача-лото на 2020 г., когато избухна пандемията на Covid-19. Само за година-две светът видя пределно ясно и неоспоримо, че дълготрайно и натрапчиво рекламираната за-падна солидарност, хуманност и пр. не струва пукната пара, тъй като дори в рамките на Европейския съюз проличаха напълно огромните пукнатини и недопустимия за масовото съзнание държавен егоизъм, налаган от евроатлантиците. А едва ли си заслужава (тук и сега) да се припомня и по-ранният непростим грях на евроатланти-ческия Запад, свързан с изкуствено провокирания от неговите елити „бежански проблем“, с вавилонското пришествие на огромни миграционни маси от Африка и Азия, срещу които уж крайно толератното, пък и гостоприемно западно „отворено общество“ внезапно и очевадно промени радикално своите преценки и отношения. Защото дълги години се въртеше в идеологически и политически оборот клишето за бившите източни и централно-европейски социалистически „затворени“ социуми като концлагер за инорасови, иноетнични, иноезикови, инокултурни и пр. инвидиди. А целият свят видя и чу публичните и невъздържани, напускащи изцяло „бон тона“ политически разпри между отделни западни страни, или с евроатлантически техни партньори защо и колко бежанци може/трябва да приема дадена страна, или нация. Издигнатите помежду им гранични, а и всевъзможни други телени огради съвсем не бяха само одиозен символ, а съвсем реално, практическо въплъщение на изконното лицемерие, безчувствеността на западняците от прехвалените отворени общества.
Днес гръмогласният и безспорен исторически провал на идеологемата за „затворените“ и „отворените“ общества продължава с неистова скорост, а и с нови поредни сериали - този път директно или косвено свързани с украинската авантюра. Защото кой може/трябва да вярва в демократичността, хуманизма и историческата перспективност на „отворените“ западни общества и култури, след като е принуден непрекъснато да гледа, слуша и коментира всевъзможни казуси и ситуации на без-церемонно погазване на елементарните човешки права, свободния прием на чуж-денци, още повече на тоталната забрана, или наказателното преследване на идеи, символи, културни постижения и неоспорими доскоро световни творци, или творби. Оказа се, че шумно, но и десетилетно рекламираната „имунна несъвместимост“ на „отворените“ западни общества, или култури е била само един кух мит, безпочвена идеологема, която инструментално се е въртяла и натрапвала в глобален оборот.
В този порядък не бива да се заобикаля, пренебрегва или елиминира отноше-нието и реакцията на параноичните евроатлантически партньори към широко раз-пространяваната, а днес необяснимо защо дискретно отместваната встрани от пуб-личното внимание и коментиране митологема за огромните дистанции между Запа-да и Изтока, обусловени от монопола над известни водещи технологии. Само ще отбележа по този повод, че десетилетия наред, допреди украинската военната про-вокация на Запада спрямо Русия, евроатлантиците рекламираха и дори успяха да натрапят - за масова консумация сред различни масови публики - мита за идеите, проектите, стоките и услугите с впечатляваща допълнителна принадена стойност, дължаща се на изобретени, а и въведени от тях в практическа експлоатация високи технологии. Фактически, чрез посредничеството и господството на тази перфидна митологема дискретно се прокарваха и натрапваха в масовото съзнание на хората стари колонизаторски и дори расистки идеологеми, или митологеми, открояващи и рекламиращи авангардната роля и способност на западния човек и, съответно, на консервативната, назадничава и зависима позиция на човека от другите географски ширини - на източния, или на южния човек, имащ определена, дискретно, но и умиш-лено премълчавана от западняците (расова, а понякога и класова) принадлежност. Обаче при необходимост евроатлантическите властници и обслужващите ги експер-ти, аналитици и теоретици (от всякакво естество и калибър) напълно забравиха и изхвърлиха на бунището тривиалното, или уж задължигтелното изискване за поли-тическа коректност към другия, към чуждата идентичност. Точно обратно - те оче-вадно и по най-арогантен, брутален, а много по-рядко и по перфиден начин залагаха на преднамереното и публичното изтъкване на дефектите, изостаналостта, консер-ватизма и пр. на своите моментни идейни съперници, противници и врагове. Именно това натрапчиво се забелязва в днешните маниери на евроатлантическите елити, обзети от параноични пристъпи и крайно аморални, антидемократични изстъпления спрямо руснаците, или дори към всички, които изразяват някакво добронамерено, позитивно отношение към тях, или които просто не споделят „бесовете“ на Запада.
Не е ли странно или необяснимо обстоятелството, че от шест месеца тази натрапчива митологема вече не циркулира в публичното пространство в онези фор-ми, начини и мащаби, с които тя преди това триумфираше в глобален контекст? За подобно мълчание има съответни основателни, а и неопровержими доказателства, които обаче преднамерено не влизат в рамките на масовите комуникации. И, ако се постави въпросът на какво се дължи това остракиране на въпросната митологема, може да се стигне и до крайно нелицеприятния за Запада извод, че при сегашните обстоятелства нейният ореол, а пък и изкуствено рекламираната й ефективност се оказват напълно дискредитирани и елиминирани. Защото и за неграмотните хора е пределно ясно, че Западът може да притежава и използва много високи технологии, гарантиращи му производства с допълнителна принадена стойност, но в условията на тотални дефицити на суровини, които идваха досега от неговите, директно или косвено идентифицирани като колонии, държави и общества, той неизбежно изпада в потресаващи икономически, политически, социални, културни и др. кризи, агонии. Защото, както се вижда сега, „примитивизмът“ и обслужващата дейност на Русия, която всячески беше, а е и сега публично унижавана, опозорявана, стигматизирана, се оказва фатална и непреодолима (поне за момента) пречка за обезумения Запад.
Може да имаш невероятно атрактивни и ефективни технологии, например, в преработвателната, леката и пр. промишленост, обаче като нямаш суровини за тях подобни технологии се оказват напълно безпомощни, даже излишни и неспособни да решат елементарните нужди и поставените на ръба искания на потребителите. Може да си пионер или господар в света на дигиталните технологии, но като нямаш суровини за тяхното производство, или за прехранването на ангажираните с тях ви-сококласни професионалисти, тези впечатляващи изобретения не струват много. Както жаргонно казва нашия мъдър народ „голям праз“, че Западът има авангардни технологии, тъй като няма с какво да ги прилага в експлоатации в сегашния момент. Сега лъсва цялата грандиозна фалшификация с висококачествените, а и изобилно натъпканите с допълнителна принадена стойност хранителни стоки и напитки, сел-скостопански и всякакви други производства, които буквално и тотално замират, или умират поради липсата на суровини от експлоатирания (от Запада) Източен свят. Фактически, реалните или умело завоалираните колонизатори станаха колониално зависими, потърпевши, а и жертви на собствените си илюзии, митове и идеологеми. Като нямат житни култури, или газ, нефт и химически торове, западняците не могат да компенсират подобни фатални екзистенциални дефицити със самочувствието и високомерието, че са от цивилизация, държаща монопола на стоките и услугите с допълнителна принадена стойност в различни сфери на публичния и частния живот. Защото, на практика, се оказва, че примитивна, назадничава, изостанала уж в тех-нологично отношение Русия в момента държи в ръцете си съдбата на иконимиката и търговията, оттам на политическото и историческото бъдеще на западните елити. По дяволите отидоха прехвалените западни марки бира и вкусните месни дели-катеси, тъй като внезапно с украинската авантюра изчезна от рафтовете и олиото, което никой от самовлюбения и дезинтересиран към съдбата на другите народи и страни западен свят или човек не знаеше, че идва от колонизирания от тях Изток. А съвременната антиколониална вълна срещу западните властелини и наложения от тях световен порядък изведнъж показа по драматичен, но и потресаващ за Запада начин имаментната му обвързаност и фаталната му зависимост от Източния свят.
Повече от очевидно и лесно разбираемо е, че сегашната глобална револю-ция за създаването и гарантирането на историческото развитие на съвършено раз-личен, многополярен свят е тотално неприемлива и неизгодна за неприкриващия, или изобретатално и перфидно завоалиращия своите дълготрайни и неотменими колонизаторски, антидемократични и антихуманни визии на евроатлантически свят.
От няколко десетилетия, а в последните няколко години все повече се говори и пише в Западния свят за фаталната необходимост и полезност от зелената кауза, от екологосъобразните начини и форми на коренно различно човешко светоотноше-ние и взаимодействие с природата и другите живи и неживи същества. Затова го-дина преди украинската милитаристична авантюра на евроатлантиците доста шум-но и систематично се рекламираше и дори натрапваше на масовото съзнание фа-талната необходимост и огромната полезност от „зелената сделка“. Но, същевре-менно, евроатлантическите елити всячески се стремят да поставят в накроза, хип-нотично състояние, летаргия или в тотална амнезия не само зависимия от тях не-европейски свят, а дори и собствените си държави, общества и нации. Не случайно днес изобщо не се говори/пише за тоталния провал на „социалната карта“ на обеди-нена Европа, защото по-проницателните хора лесно, но и бързо могат да направят асоциации с вероятната тъжна историческа перспектива, или гибел на екокаузата, на „зелената сделка“, която днес е очеведно поставана на колене и то не от другите, не от наглите руснаци или лукавите китаци, а единствено заради безумието на евро-атлантическите елити. Сега, обаче, всичко се срути или дори се превърна в някаква химера, чиято реализация се отлага за необозримо историческо бъдеще, тъй като екологията беше изместена от тежките суровинни дефицити, които Западът сам си причини чрез своите нескончаеми и безумни санкции към Русия. А не беше трудно да се проумее, че екологическото спасение от днешния реален Апокалипсис е не-възможно без максимално спешното и комплексно прилагане на екология на човеш-ките и междудържавните отношения, без нравствени катарзиси в международния и обществено-държавния живот на всички страни и народи, независимо на кой етаж те се намират в момента в йерархията на неолиберално глобализирания свят. А такава съдбовна екология може да се прокламира и реализира истински само ако е предшествана от съответни изобличения, осъждане и наказания на виновниците за предизвиканите колосални глобални, или континентални поражения, но и трагедии. Защото екологическият катарзис изисква фатално триумф на нравствеността, хума-низма и истинската, а не на фалишивата демокрация - нещо, което е органично не-присъщо, нежелано, или практически невъзможно за евроатлантическите елити и техните сервилни компрадоски лакеи, поради което те следва заслужено да отидат на сметищата на историята и в каторгите на забравата. И натам върви днес светът! В крайна сметка, Историята отново напомня по драматичен начин за формулата на Хегел за нейната ирония, но и за премеждията на самозаблуждаващия се разум. И, очевидно, показва, че дори западняците въпреки, а и независимо от своето много-кратно демонстрирано традиционно историческо високомерие и безпочвено само-мнение, тщеславие и нарцистично мегаломанство, трябва да изсърбат горчивата и солена попара, която техните уж демократични елити са им сготвили и натрапили! А след подобни одиозни консумации неизбежно следват невероятно тежки, хро-нични разстройства, задължително водещи до радикална смяна на историческия и политически режим, формат и мащаб на съществуване на Западния свят. Истината за него очевидно се крие в старата и добре позната формула „Смърт на краля! Да живее кралят!“, само с тази доста малка, но изключително съществена подробност, че вече „кралят“ няма да е облечен в ливреята на западни маниери и манталитети, понеже изконното желание на освобождаващото се чрез многополярния свят чове-чество е да триумфират истинската и реална Демокрация, Хуманизмът и действи-телната Свобода, Солидарност, Равенство и Братство, които общочовешки цен-ности, принципи и идеали на Великата Френска революция от 1789 г. бяха съвсем умишлено и мащабно скрити, премълчани, опозорени и подло унищожени от елити-те, които са рожба, или далечни наследници на буржоазните квазиреволюционери. Обаче, с края на украинската авантюра на Запада на небосвода на Историята ще изгреят техните звезди, за да дадат истински смисъл и мотив на човешките светове!
i Виж подр.: Кеннеди, П. Взлеты и падения великих держав. Екатеринбург, ГОНЗО, 2018, а също от него и: Вступая в двадцать первый век. М., Весь мир, 1997.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
ii Виж подр.: Бьюкенен, П. Смерть Запада: чем вымирание населения и усиление иммиграции угрожают на-шей стране и цивилизаци
iii Виж подр.: Саррацин, Т. Германия - самоликвидация. М., АСТ, 2016.