/Поглед.инфо/ Днес четиримата водещи лидери на Четворката - съюза на Съединените американски щати, Австралия, Индия и Япония - провеждат първата си среща на върха чрез телеконференция.
Четворката, или Четворният отбранителен диалог, е неформален стратегически форум на основните индо-тихоокеански демокрации, който някои желаят да превърнат в азиатски вариант на НАТО, за да сдържат Китай, както Северноатлантическият алианс съдържаше Съветския съюз за 40 години Студена война.
Следващата седмица държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан се срещат с китайските си колеги по средата между Пекин и Вашингтон - в Анкоридж, Аляска.
Смята се, че китайците са търсили двудневната среща още преди инаугурацията на Байдън.
И разбираемо. Докато китайците се надяват на нулиране на отношенията след неспокойната минала година с администрацията на Доналд Тръмп, лидерите на двете американски партии - за да компенсират десетилетия на снизхождение на Конгреса към Пекин - изведнъж изглежда са им по петите.
Само помислете. По време на прехода екипът на Байдън за външна политика даде военна гаранция на Манила да се бори заедно с Филипините във всеки сблъсък с китайците заради разни спорни скали и рифове в Южнокитайско море.
Токио беше информиран, че договорът му за взаимна сигурност със Съединените американски щати, датиращ от 50-те години, обхваща необитаемите острови Сенкаку в Източнокитайско море. Но Пекин също твърди, че тези острови са негова собствени.
В навечерието на встъпването си в длъжност държавният секретар Антъни Блинкен каза, че се съгласява с виждането на предшественика си Майк Помпео, че бруталните репресии на Китай срещу уйгурите в Синдзян представляват „геноцид“ и престъпления срещу човечеството.
Последното обвинение е това, за което са обесени нацистите в Нюрнберг.
Как могат Съединените щати да изпратят спортисти на зимните олимпийски игри през 2022 г. в Пекин, ако китайците все още смазват Хонконг и извършват престъпления срещу човечеството в Западен Китай, които се сравняват с най-тежките нацистки престъпления от Втората световна война (според американската страна, бел.р.)?
Като свидетел пред Конгреса тази седмица, четиризвездният адмирал Фил Дейвидсън, пенсиониращ се командир на Индо-Тихия океан, призова за нови защитни ракети за защита на остров Гуам срещу китайските ракети DF-21 и DF-26.
Китай нарича тези ракети „убийците на Гуам“.
Адмиралът призова също така Съединените щати да разработят ракети със среден обсег, които могат да бъдат изстреляни от Гуам и съюзната територия по-близо до Китай.
Описвайки необходимостта от нападателни ракети, които да удрят китайски цели, Дейвидсън каза:
„Ако не мога да отбележа някои попадения, не мога да спечеля играта."
Обръщайки се към Тайван, Дейвидсън каза:
„През изминалата година Пекин проведе координирана кампания от дипломатически, информационни, икономически и - все по-често - военни инструменти, за да изолира Тайпей от международната общност и при необходимост да принуди обединението с (Китайската народна република.)", заяви той.
Китайските военни самолети напоследък полетяха във формация към 25-милионния остров, който Пекин разглежда като своя национална територия - искане, по което президентът Никсън изглежда отстъпи в Шанхайското комюнике след срещата си на върха в Пекин през 1972 година.
„Нашият ангажимент към Тайван е твърд“, каза Държавният департамент на Байдън като отговор на (предполагаемо, бел.р) агресивните действия на Китай.
Ако не установим правила за движение на американски и китайски кораби и самолети в пролива Източно и Южнокитайско море и Тайван, как да избегнем за неопределено време сблъсъка, който може да се превърне в стрелба?
В тази разширяваща се и задълбочаваща се конфронтация Китай не отстъпва. Той не се извинява за репресиите в Хонконг или концентрационните лагери на уйгурите (предполагаемите, според САЩ лагери, бел.р.).
Той продължава да разказва за това как коронавирусът е избягал от Ухан, за да убие 500 000 американци и много пъти този брой по целия свят.
Междувременно китайските бомбардировачи, изтребители, бойни кораби и патрулни лодки се приближават все по-близо до самолети, кораби и територия на Америка и нейните приятели и съюзници.
Нито пък Китай е предал скала, риф или плитчина в Южно или Източнокитайско море.
Миналата седмица Блинкен нарече Китай „най-големият геополитически тест на 21-ви век“, единствената държава, способна:
„Сериозно да оспори стабилната и отворена международна система“.
И в Америка, каквато и да е вашата политическа партия, „изправянето срещу Китай“ изглежда печеливша позиция. Но къде отива всичко това? Къде свършва всичко това?
Пекин не е прикрито, а гордо комунистически. Той вярва, че системата му е доказано по-добра през този век. Той не вярва в равенството на идеологии, религии или народи.
Той открито отхвърля американската демокрация като неуспешна и неуспешна система и отхвърля всякакви внушения за американско първенство при създаването на „международен ред, основан на правила“.
И ако той продължи да расте в реално и относително изражение през следващите две десетилетия, както през последните две десетилетия - като се има предвид, че Китай има четири пъти повече от населението на Съединените щати - той може да се превърне не само като доминираща сила в Азия и индо-тихоокеанския, но в света.
И какво можем да направим, за да гарантираме, че това няма да се случи - освен война, която може да бъде катастрофа и за двете ни страни, както Втората световна война беше както за британците, така и за германците.
Как да се отделим от държава, която осигурява нуждите на националния живот - като фармацевтичните продукти - за нашите хора?
Превод: СМ