/Поглед.инфо/ В контекста на решението на ръководството на Казахстан да останат насаме с проблемите си, пристигат интересни новини:

Първият вице-президент на Руските държавни железници Алексадър Мишарин на всеруския конгрес на работниците в железопътния транспорт разкри грандиозните планове за строителството на „Евразия" – скоростна магистрала, която ще съедини Китай и Европа. В случай на успешно привличане на инвестиции проектът може да бъде завършен към 2026-2030 години.

Скоростта на движение на влака по „Евразия“ ще достига 360 км/ч. От Западен Китай до Източна Европа той ще стига само за едно денонощие, от източното крайбрежие на Китай до Атлантическия океан – две денонощия, което ще осигури непрекъсната доставка на китайски стоки. Цените на доставките при това ще бъдат два пъти по евтини от авиопревозването.

Бяха представени три варианта на маршрута. В първия от тях пътят ще мине през Казахстан, във втория – по Транссиб до Задбайкалския край. А третият вариант предполага маршрут през Алтайските планини. За това ще се наложи да се пробива тунел с дължина 43 км. Затова в дадения случай магистралата ще мине през Бийск и Новосибирск, което ще пришпори икономиката на Сибир.

Цялата планирана дължина на „Евразия“ е 9,5 хиляди километра (в случая на казахстанския вариант), оценъчната стойност на руския участък – 3,58 трлн. рубли.

Съдбата на страните, които са си избрали за „партньори“ американците е достатъчно печална – впрочем най-вероятно казахският елит не се вълнува от това, което според мен не е много далновидно защото елитът моментално престава да бъде елит без народа си. Нулите в сметките не го правят такъв, още повече нулите в отвъдморските банки. Не си струва да се успокояваме с илюзията относно „англосаксонското право“ - „правото на собственост“ там е същата „привилегия“, както се изрази Греф, тоест можеш да се лишиш от нея в един момент.

Очевидно, че тази територия интересува „партньорите“ не само от гледна точка на изпомпването на ресурси (тук векторът на елитите съвпада), но и като потенциално огнище на напрежение в слаба точка за Русия.

Само ако за нас разбира е това огнище бъде неприятно, но все пак е на наша територия и сигурен съм, ще се справим, то за Казахстан това ще означава край на държавата по образеца на Ирак-Тунис-Либия–Сирия и прочие. В контекста на това за Русия и за Китай, пък и за Европа логично би било да се застраховат срещу рисковете и да предложат коридор по защитена земя, а не по поредното потенциално диво поле.

Искам да напомня – въоръжените сили на Казахстан сега са 100 хил. човека, размазани по цялата територия – т.е. няколко бригади ИДИЛ-овци лесно ще сметат там всичко. Там ще се наложи пред товарните влакове да се пускат бронирани влакове. Ако сега Казахстан отпадне от руската орбита - стабилизиращата роля ще вземат върху себе си американците, с всички произтичащи от това последици – навсякъде, където се появят техните бази бурно разцъфтява с пищен цвят наркотърговията и роботърговията... хаотизиране на Евразия – това е аксиома, която не изисква доказателства стратегията на НАТО, така че ще видим какво ще изберат фактически.

P.S. още една цифра, освен броя на армията, за размишление:

Руснаците са втората по брой национална група в Казахстан, към началото на 2017 година те съставляваха 20,20% от населението на страната (3 619 002 души) [1]. Те живеят предимно в Северен, Централен и Източен Казахстан, в по-малка степен в Семиречие и граничните с Оренбургска област райони. Извън пределите на тези райони живеят само в големите градове. През 1940-1980 години руснаците съставляваха повече от 40% от населението на републиката, а заедно с другите народи – около 60-70%, преобладавайки в повечето гъстонаселени райони на републиката, макар, че в слабо населените райони абсолютно преобладаваха казахите..

Превод: Магдалена Желязкова