/Поглед.инфо/ Пекин продължава осъществяването на проекта за „пътя на коприната“. Вицепрезидентът на Китай Ван Цишан проведе обиколка по Близкия изток и прекара четири дни в Израел. Според сключените споразумения Китай след две години ще контролира почти целия агропромишлен комплекс, високи технологии и международна търговия. Очаква се подписването на споразумения за свободна търговия. Регионалната политика се обръща с краката надолу.

През есента на 2013 г. Китай обнародва своя проект за създаването на морски и най-вече сухоземни пътища по целия свят. Той задели колосални суми и в ускорен режим започна да провежда този план. Основните оси преминават през Азия или през Русия към Западна Европа. Едновременно с това се планират и пътища през Африка и Латинска Америка.

Препятствията пред новия Път на коприната

Пред проекта съществуват две препятствия – едното е икономическо, а другото със стратегически характер.

Въпросният проект предвижда износ на стоки според античния модел на Пътя на коприната, който от II от XV век свързва Китай с Европа през Ферганската долина, Иран и Сирия. Тогава стоките се транспортират от един град в друг от търговци чрез обмена на други стоки. А днес Китай има намерение да продава своите стоки в Европа и по целия свят без посредници. Тези стоки не са екзотични (коприна, благовония и т.н). Европа сама произвежда такива стоки, а по качество те превъзхождат китайските. Търговският път се превръща в автомагистрала. Ако Марко Поло е бил заслепен от коприната на Далечния изток, която няма равна в Италия, то осъзнаването, че автомобилната промишленост на Германия ще бъде погребана от китайските конкуренти предизвиква у Ангела Меркел ужас. Значи развитите страни няма да се откажат от търговските си отношения с Пекин, но при това ще защитават своите икономики.

Благодарение на масовия износ на продукция Китай ще заеме мястото, което в епохата на промишлената революция се заема първоначално само от Великобритания, а след това съвместно със САЩ. За запазването на своето превъзходство Чърчил и Рузвелт подписват „Атлантическата харта“, а САЩ влизат във Втората световна война. Затова не е изключено англосаксонците да прибягнат към военна сила, за да възпрепятстват китайски проект, както те правят това през 1941 г. срещу германския и японския проекти.

През 2013 г. Пентагонът публикува планът на Райт, който предвижда създаването на нова държава на територията на Ирак и Сирия за блокиране на Пътя на коприната между Багдад и Дамаск. Тази задача се осъществява чрез „Ислямска държава“ и Китай е принуден да измени първоначалния път. Той в крайна сметка решава да го прекара през Египет и инвестира в строежа на дубльор на Суецкия канал и в създаването на голяма промишлена зона на 120 км. от Кайро. В отговор Пентагонът организира „цветна революция“ в Украйна за блокирането на европейския път и създава смут в Никарагуа с цел да не се допуска строежа на нов канал, позволяващ съединяването на Тихия и Атлантическия океан.

Китайските инвестиции в Новия път на коприната са безпрецедентни по своя мащаб, но не трябва да се забравя, че през XV век Китай се обзавежда с най-мощен флот, за да си осигури изход на море. Адмирал Чжен Хе, евнух на „Трите скъпоценности“ удържа победа над пиратите на Шри Ланка, построява пагоди в Етиопия и извършва поклонение в Мека. Но поради вътрешни политически съображения императорът се отказва от пътя на коприната и подпалва флота. След това Китай се затваря в себе си. Затова не трябва да се смята, че на сегашния план отрано му е отсъден успех.

Преди това Китай инвестира в Близкия изток само с една цел – да си осигури доставка на петрол. В Ирак той строя нефтопреработващи заводи, но те бяха взривени от „Ислямска държава“ или от силите на Запада, правещи се, че се борят с ислямистите. Пекин също стана един от основните купувачи на саудитско черно злато. В кралството в град Ясреф-Янбу той срещу 10 милиарда долара построи огромен нефтопреработващ комплекс.

Израел и новият път на коприната

Връзките между Китай и Израел датират от мандата на израелския министър-председател Ехуд Олмерт, чиито родители, за да се скрият от нацистите, се заселват в Шанхай. Предшественикът на Бенямин Нетаняху се опитва да изгради здрави отношения с Пекин. Но тези усилия се оказват напразни заради подкрепата на сомалийските пирати, които Вашингтон използва за създаването на пречки на руските и китайските морски превози близо до Червено море. Едва успяват да избегнат скандала. На Китай е разрешено да разположи военно-морска база в Джибут, а Ехуд Олмерт е отстранен от политиката.

През 2016 г. Китай сключва с Израел договор за свободна търговия. При това Shanghai International Port Group купува концесия за експлоатиране на пристанищата Хайфа и Ашдод, така че през 2021 г. Китай ще контролира 90% от търговския обмен на Израел. Bright Food към момента е придобила 56% от акциите на кибуц-кооператива Tnuva и може да увеличи своя дял, затова и Китай ще контролира основната част от селскостопанския пазар на Израел. Основателят на търговската мрежа „Алибаба“ Джак Ма, посетил Тел Авив в състава на официалната китайска делегация, не кри своето намерение да купи израелските стартъпи, за да копира високи технологии.

Единственият сектор на икономиката, който е защитен от китайското проникване е производството на оръжие. През септември професор Шаул Хорев организира в университета в Хайфа конференция с участието на Хъдзънския университет, на който пред висшия офицерски състав на Пентагона би тревога по повод китайските инвестиции. Мнозина докладчици в частност подчертаха, че тези връзки подлагат страната на интензивен шпионаж, което затруднява използването на пристанищата за използване на подводници с ядрени ракети и връзките с Шести флот на САЩ.

Бившият директор на „Мосад“ Ефраим Халеви, за когото е известно, че е близък до САЩ твърди, че в Съвета за национална сигурност въпросът за китайските инвестиции не е бил обсъждан никога. Те се приемат изключително заради съображенията за търговска изгода. Така решението на този въпрос зависи от това дали Вашингтон ще разреши сближаване между Пекин и Тел Авив или не.

Не е известно защо на Китай му е разрешено да разположи своята база в Джибути, но е малко вероятно, че Пекин е сключил с Вашингтон секретно споразумение за новото разклонение на пътя на коприната. Разбира се, Вашингтон не се вълнува от икономическия упадък на ЕС. А Китай и Русия в дългосрочен план са принудени да се сближават, за да се защитят от Запада. Историята показва, че Западът е правил всичко възможно, за да съкрушат тези две велики държави. Затова, макар и в краткосрочен и дългосрочен план китайско-американският съюз да е благоприятен за Китай, в крайна сметка той ще доведе до унищожаването първо на Русия, а след това на самия Китай.

А китайско-израелското споразумение потвърждава думите на Ленин, че „капиталистите сами ще ни продадат въжето, на което ще ги обесим“.