/Поглед.инфо/ В Пакистан, тази ядрена държава с 208 милиона население, се случиха значителни политически промени, които биха могли да имат съществено влияние върху ситуацията в Индийския субконтинент и в световната политика като цяло.

На 17 август Имран Хан, чиято партия „Техрик-е-Инсаф“ спечели изборите на 25 юли, стана официално премиер на страната. Във встъпителната реч сред своите основни приоритети той посочи борбата за икономическо възраждане на Пакистан и изкореняването на корупцията, както и първостепенното развитие на отношенията със съседни Индия и Китай. В този списък можем спокойно да добавим и Русия, с която от страна на новата пакистанска администрация вече постъпват положителни сигнали за задълбочаване на сътрудничеството.

На Запад, особено в САЩ, идването на власт на Имран Хан в Пакистан бе посрещнато с повишено внимание. Неговата ориентация към нормализиране на отношенията в триъгълника Делхи-Исламабад-Пекин не удовлетворява американските стратези, тъй като ги лишава от възможността да играят на дългогодишни противоречия в този чувствителен регион. Вашингтон също така предвижда увеличаване на трудностите при използването на пакистанската територия за решаване на задачите на западната коалиция в Афганистан.

За самия Пакистан, появата на Имран Хан начело на държавата е истинска революция. И не само защото това е едва вторият мирен и наистина демократичен преход на властта в историята на страната. Загубили се оказват двата клана и двете партии, които досега се редуваха да упралвялат страната, упражнявайки пълен контрол върху политическия ѝ живот - Пакистанската мюсюлманска лига, водена от потомците на семейство Шариф, и Пакистанската народна партия, която е под патронажа на семейство Бхуто. Лидепрът на първата от тези партии, Наваз Шахбаз Шариф, братът на заключения в затвора по обвинение в корупция бивш премиер Наваз Шариф, заяви на своята страница в „Туитър“ за „масовите фалшификации“ в полза на Имран Хан. Страната дори временно замря в очакване на сблъсъци, но в крайна сметка мюсюлманската лига се примири с поражението и обяви, че преминава в опозиция. В Пакистан вече, изглежда, нищо няма да е същото. Напред следват и засилването на борбата срещу корупцията, и чистката на държавния апарат от клановото насилие. Имран Хан обяви поход към строителството на „нов Пакистан“.

Самият Имран Хан е култова фигура в Пакистан. Той е дългогодишен капитан и звездата на националния отбор по крикет – националният спорт на страната. Харизматичен е и добре образован. Завършва с отличие от един от колежите на Оксфордския университет по специалностите политика, икономика и философия. Имран Хан можеше да победи преди това, но досега партийният двуумвират имаше ресурсите да го задържи. Сега тези ресурси са изчерпани. По същество, Имран Кан е първата фигура начело на Пакистан от много години, на която ѝ е по силите да постигне историческото примирие с Индия.

Пакистан и така през последните години се превърна в сериозен проблем за Белия дом. Президентът Д. Тръмп написа в „Туитър“, че през последните 15 години Пакистан е получил 33 млрд. долара от САЩ, без да даде нищо в замяна „освен лъжи и мошеничество“. В резултат на това САЩ отказаха да предоставят на Пакистан традиционна военна помощ в размер на 2 млрд. долара на основание, че страната „не се бори срещу тероризма“, разбирай: забранява на американските дронове да летят над нейна територия.

„Financial Times“ предсказа, че резултатът от американския натиск може да бъде само преориентиране на външната политика на Исламабад към Русия и Китай. В полза на това, според FT, говори фактът, че Китай планира да похарчи в Пакистан 55 млрд. долара за инфраструктурни проекти в рамките на плановете по създаването на мрежа търговски пътища по целия свят. И това ще бъде направено в следващите години, което несъмнено ще донесе голяма полза за народа на Пакистан, за разлика от получаваните 15 години за военни нужди 33 милиарда долара от САЩ, които не се отразяват никак на благосъстоянието на страната. Американците си мислят, че въоръжават съюзник, но изчисленията не се оправдават.

Пакистанските експерти смятат, че нарастващото напрежение между САЩ и Пакистан дава на Русия „златен шанс“ за укрепване на връзките с Исламабад и засилване на влиянието ѝ в региона и извън него. Основните пречки пред подобно развитие се виждат от Москва, която може да не е особено заинтересована от това по икономически причини. Въпреки тези страхове стратегическият диалог между Русия и Пакистан се развива. Кремъл подписа споразумение с Исламабад за военно сътрудничество, договориха за доставка на хеликоптери и провеждане на упражнения за офицери. В Пакистан започна да излъчва радио на руски език Dispatch News Desk. Притесненията във Вашингтон не са напразни. Пакистан вече е въвлечен в дейността на Шанхайската организация за сътрудничество,а с Имран Хан начело, напълно може да се влее и в БРИКС.

Американската компания NBC News отбелязва, че в отношенията между Русия и Пакистан има „голяма стратегическа промяна“, тя ще допринесе и за победата на Имран Хан на изборите. Американците обръщат внимание на факта, че Русия е била една от първите страни, много по-рано от Съединените щати, които поздравиха победителя, а руският посланик го е направил лично, след като е пристигнал в неговия предизборен щаб. Първият военен стратегически контакт на новия пакистански министър-председател е приемането на първия заместник-министър на отбраната на Русия генерал Александър Фомин. Той оглавява руската делегация на първото в историята заседание на руско-пакистанския Военно-консултативен комитет по въпросите за отбраната и сигурността.

От мъртва точка най-накрая (и много оправдано, като се има предвид възобновяването на блокадата на Иран), може да се стартира грандиозен проект за прехвърляне на газ от иранска територия по морското дъно към Пакистан и Индия. Неговата особеност е не само в предполагаемото включване на Русия в изграждането на гигантски газопровод, но и във факта, че част от иранските находища се овладяват от руски компании. Цената на първия етап на проекта може да достигне 5,7 милиарда долара, а обемът на транспортирания газ - 33 милиарда кубически метра.

В световната дипломация Русия зае много ползотворната позиция на „приятелство с всички“. Много експерти са изразили истинска изненада, ако не и възхищение от начина, по който ту успява да бъде, например, единствената от Великите сили, която да има едновременно добри отношения с Иран и със Саудитска Арабия, Израел и Палестина, а също така с много други „заклети противници“. Същото може да се каже и за Южна Азия, Средния и Далечния Изток. Имайки прекрасни отношения с Делхи и Пекин, а отскоро и възходящи с Исламабад, Русия може да стане незаменим посредник в преодоляването на техните исторически противоречия, както това се забелязва от Имран Хан.

Превод: Поглед.инфо