/Поглед.инфо/ Точно 15 години след началото на първия президентски срок на Владимир Путин (7 май 2000 – 7 май 2008; изпълняващ длъжността от 31 декември 1999) и почти година и четвърт след най-обсъжданото досега събитие през втория му президентски срок – обединението на Република Крим с Русия, е време за първите исторически обобщения както за личността му, така и за новата епоха, в която Русия встъпи по негово време.

И най-краткото определение, което може да дойде на ум за всички тези събития, е, че руският президент изгради невероятно успешен исторически образ на победител – неизменното и задължително осъществяване на набелязаните цели в пълен обем и за благото на Русия е неговата най-характерна черта.

Нито е възможно, нито е нужно да правим сега подробен преглед на всички победи на Путин през последните 15 години. Изправянето на Русия от стопанската разруха, съживяването на руските въоръжени сили, демографското укрепване на федерацията са широкомащабни теми, чието разглеждане ще оставим за третата част на този текст. Сега ще обърнем внимание единствено на най-характерната черта на руския президент – способността му да завладява умовете дори и на противниците си, защото именно тази черта характеризира, както ще се уверим и в историческите успоредици по-долу, истинските победители в историята. Както и способността им да предвиждат бъдещето.

Малко повече от година измина от най-рисковата инициатива на Владимир Путин – повторното обединяване на Република Крим с Русия. Тогава, включително до самия край на миналата 2014 г., ни изглеждаше невероятно, че това деяние ще бъде прието някога. Изглеждаше, че Западът ще успее да нанесе умопомрачително силен удар върху руското стопанство, което и без това в края на 2013 г. и в самото начало на 2014 г. навлизаше във време на очаквано тежка рецесия. Очакваше се Русия да бъде изолирана, наказана и посрамена.

Нищо от това не се случи, днес сме свидетели на постепенното преодоляване на международните последствия от събитията преди почти година и четвърт в Северното Причерноморие. Победата на Русия и на нейния президент бе призната не от друг, а от „тежкотоварния” The New York Times, на когото се позова в броя си от 24 май мексиканския La Jornada. „Дипломатическата победа” на Русия, която принуди американския държавен секретар Джон Кери да отиде лично до Сочи за помирителни разговори с руското ръководство, стана връх в признаването на руската политика спрямо Крим и в Украйна през последната година и четвърт. Дипломатическата победа е само началото, тя предвещава скоро пълен успех.

Нещо повече. Владимир Путин успя да разцепи Запада не само политически, по държави. С поведението си той привлече на руска страна умовете на значителна част от живеещите в държавите от Европейския политически запад. Вероятно ще кажете, че няма как да измерим това. Уверен съм, че съществува обективен измерител на победата за умовете на живеещите на Запад. Такъв измерител е завършилият наскоро конкурс на „Евровизия”.

Ще попитате какво общо има някакъв конкурс за естрадни песни и търсеното от нас доказателство за признаването на победата на Русия и на нейния президент от Запада?! Има, много общо има. Ако някой се опита да си мисли, че една певица, която изглежда така, сякаш ден-два по-рано съветските войски през пролетта на 1945 г. са я освободили от нацистки концлагер в Източна Германия, и една досадно кахърна балада са в състояние да стигнат до второ място в общоевропейски конкурс, то той се заблуждава жестоко, разбира се. Зрителите на „Евровизия”, гласувайки, застанаха на страната на Русия и на Путин в събитията от последната година и четвърт, никой не бива да се съмнява в това. Второто място на руската представителка в конкурса на „Евровизия” отрази пряко победата на Путин, победа, посветена на Русия, разбира се, за умовете на живеещите в държавите от Европейския политически запад. С тази победа правителствата на същите тези държави ще трябва задължително да се съобразяват в бъдещите си отношения с Русия. Първите признаци за това са вече налице.

Усеща се, че несъгласието вече се надига у част от читателите. Да, вярно е, че сигурно нищо не разбирам от съвременна музика – руската песен, изпълнена на английски, ме изпълни само с безбрежна досада. Не мога да приема също, че съвременните жени трябва да имат този болезнен анорексичен вид, за да бъдат харесвани (не знам от кого!). Първото място за руската песен в Германия може да е резултат от живеещите там почти 3 милиона етнически руснаци – какво от това, значи тези хора също подкрепят на практика родината си и нейния президент. Но че гласувалите на „Евровизия” изразиха отношението си към руската политика всъщност, че самото гласуване показа високата подкрепа за Русия сред жителите на държавите от Европейския политически запад в събитията покрай Крим, Украйна и санкциите, които бяха наложени на Русия, в това не може да има никакво съмнение. Тази победа тежи най-много, сигурен съм. Даже повече от всякакви дипломатически победи.

* * *

Разбира се, че изчистването на Русия от Елциновата разруха за 15 години не е по силите на никого, включително и на Путин. Неимоверно много и големи проблеми остават за решаване в Русия, понеже 90-те години на миналия век – десетилетието на Елцин, донесе хаос и неизмерими страдания за народите на Русия. Както добре знаем от собствен опит, разрушаването на една страна, включително и на нейната държавност, е много по-успешно и неизмеримо по-лесно и по-бързо от съграждането й; разрухата в България продължава да се увеличава равноускорително, махалото не е обърнало още своя ход и не се вижда светлина в тунела.

Едно е напълно сигурно – преди точно 15 години устремно започна възраждането на Русия и днес няма никакви признаци, че то ще бъде спряно. Впрочем една забележителна подробност се набива на очи, когато обърнем поглед назад във времето – силните личности в руската история, победителите, са винаги родоначалници във възраждането и укрепването на руската държавност. Руският президент се нарежда несъмнено в тази редица руски държавници, които слагат жалоните в историята. Петнайсет години са достатъчно време, за да сме сигурни в това.

 

* * *

Успоредици

Първият общоруски княз Олег (879/882–912) начело на войската си под стените на Цариград през 907 г.; рисунка в Радзивиловската летопис; началото на ХІІІ в., вероятно копие на по-ранна рисунка, може би дори от ХІ в.; Библиотека на Руската академия на науките – Санкт Петербург

Пръв в редицата на неизменните победители в руската история е, разбира се, княз Олег – новгородският княз, който превзема Киев през 882 г. и пръв обединява по-голямата част от населените със славяни и фино-угри земи. В „Началната руска летопис” княз Олег е назован „Вещий”, сиреч знаещ, мъдър, прорицател, този, който може да предвижда бъдещето. Очевидно това е първата историческа успоредица за днешния руски президент, чиято способност да предвижда напред по няколко от противниковите ходове на голямата политическа шахматна дъска е станала вече пословична. Вероятно тази способност е най-често срещаната сред победителите в историята изобщо, няма как да е другояче.

(следва)