/Поглед.инфо/ От Нигерия до Сенегал: военната авантюра може да провокира политическо цунами...
Обострянето на ситуацията в Западна Африка продължава да бъде един от "основните" сюжети не само в регионалната, но и до известна степен в световната политика. Нека припомним, че държавите, които са останали верни на прозападния курс и са част от организацията ECOWAS, издадоха ултиматум към "Националния фронт за защита на Родината" на Нигер, изисквайки незабавното възстановяване на властта на бившия президент М. Базум.
В отговор на това в Ниамей имаше масови акции в подкрепа на новата власт. Да отбележим, че военните, които свалиха Базум, не пречеха на неговите последователи да проведат митинги, които обаче бяха малко на брой в сравнение с десетките хиляди привърженици на военното правителство на генерал Чиани, включително с флагове на Русия и Северна Корея.
Освен явно ослабващите позиции на бившата метрополия в традиционната ѝ колониална област, както и колебанията на американския държавен департамент, много зависи и от най-населената страна в региона - Нигерия (над 220 млн. души), която по един или друг начин се ориентира към съседите си.
След неуспешни опити да получи разрешение от парламента в Абуджа за изпращане на войски, президентът на Нигерия Бола Тинубу, който председателства на ECOWAS през текущата година, заяви, че "за решаване на кризата с Нигер дипломацията е най-подходяща", което беше особено подчертано от представителя на президента Аджури Нгелале, добавяйки, че тази позиция "е консенсус между държавните ръководители на ECOWAS".
Въпреки това на срещата при Тинубу не уточниха дали ECOWAS е отказал интервенция в Нигер, като не разкриваха подробности.
Нигерия, един от най-големите производители на петрол в света, където добивът се извършва от транснационални гиганти като Shell, Chevron, Elf, Agip и Texaco, е изключително сложна страна от етническа и конфесионална гледна точка. На територията й действат стотици въоръжени групировки със сепаратистки, религиозни, криминални и терористични насоки.
През 60-те години на миналия век Нигерия претендираше за определени райони на юг от Нигер, но съседните държави, подкрепяни от Париж и Лондон, принудиха тогавашния Лагос да се откаже от претенциите си, и засега няма новини по този въпрос.
Гражданската война между 1967 и 1970 г. и опитът за отделяне на "Република Биафра" (югоизточните щати Абиа, Имо, Эбони, Энугу и Анамбра, населени предимно от народа игбо), при който загинаха повече от два милиона души, се счита за един от най-кръвопролитните конфликти в постколониалната история на Африка.
Движението за освобождение на долната част на река Нигер (основният район за добив на петрол с население от около 40 милиона души от около 150 етнически групи) има дълга история. Една от целите му е намаляване на добива на петрол и изгонване на чуждестранните енергийни компании от Нигерия. По този начин се опитва да накара правителството да обърне внимание на ужасяващото социално-икономическо и екологично положение в региона.
Всяка интервенция във вътрешните работи на северния си съсед, който се стреми да се освободи от колониалното си минало, ще срещне широка опозиция в Нигерия и в най-лошия случай - етнически и конфесионален конфликт безпрецедентни по силата си.
Значителна част от нигерийската армия, която до известна степен прилича на въоръжено ополчение, говори на хауса език и е малко вероятно да воюва срещу своите съотечественици в Нигер.
Съвсем не случайно се разпространяват слухове за подготвящ се заговор от страна на военните за сваляне на президента Тинубу, които до известна степен бяха потвърдени от Висшето командване на нигерийската армия. Там беше заявено за съществуващи заговори в различни кръгове с цел насърчаване на армията да свали настоящата администрация.
Въпреки това, прессекретарят на нигерийското военно министерство опроверга тези слухове, уверявайки, че военните не изразяват недоволство от настоящата власт и нямат намерение да предприемат нищо против нея.
Поради посочените фактори, Нигерия е най-влиятелната страна в Западна Африка, където няма френски военни бази. Тя също така не е част от зоната, контролирана от Париж на западноафриканския франк, обхващащ повечето членове на ЕКОВАС/ECOWAS, включително отстранените от нея Мали, Буркина Фасо и вече военният режим на Нигер.
Според някои наблюдатели, Нигерия не проявява интерес към възстановяване на колониалния диктат по отношение на Ниамей, като по този или друг начин саботира опитите на Макрон да укрепи контрола над региона.
Известно е също така, че на север, североизток и изток на Нигерия, близо до нейните граници с Нигер, Камерун и Чад, все още действат джихадистки, сепаратистки групировки, множество въоръжени банди, чието съществуване е пряк резултат на усилията на западните империалисти да намерят причина за намеса във вътрешните работи на колониите, както беше в Мали и другаде.
Следователно нашествие в Нигер може да предизвика голяма активност на тези деструктивни сили, а този сценарий може лесно да се превърне в разширяване на оперативните възможности на френските военни бази в Чад и Нигер (докато те все още де факто съществуват) в съседните региони на Нигерия с перспективата за обявяване на следващата "Биафра".
Засега в Абуджа твърдят, че въвеждат "нови финансови санкции срещу хора и структури, свързани с последния преврат в Нигер", докато президентът Тинубу "активизира консултациите по този проблем на международната сцена, както и в Нигерия, включително с губернаторите на щатите, граничещи с Нигер".
Съседите от ЕКОВАС (с изключение на Гвинея, Мали и Буркина Фасо, чието членство в организацията е спряно) все още обявяват санкции срещу Нигер, включително затваряне на граници, забрана за търговски полети, прекратяване на финансови операции, замразяване на активи, прекратяване на износа на електроенергия и външнотърговски транзит.
Сред другите членове на организацията са португалски говорещите Гвинея-Бисау и Кабо-Верде, англоезичните Гана, Гамбия и Сиера Леоне, напълно проамериканската Либерия.
Ако последните две страни, както и "френският" Кот д'Ивоар подкрепят възможната интервенция в Нигер, то Гвинея-Бисау и Кабо-Верде напоследък се стремят да реагират на събитията в тази страна по-адекватно - очевидно те също не са напълно заинтересовани в укрепване на позициите на французите в тази част на Африка.
Според наличната информация, подобни тенденции се проявяват наскоро и в позициите на Гана и Гамбия. Тук трябва да се отбележи, че през 1982 г. Сенегал, където до ден днешен се намира голяма френска военна база (близо до столицата Дакар) и географски обгръщащ Гамбия, я принуди към конфедерация, и само през 1989 г., под натиска от заплахи за военно вторжение от страна на съседите, независимостта на Гамбия беше възстановена.
Въпреки това през 2017 г. войските на Сенегал отново опитаха да "експроприират" Гамбия, което не успя поради последователната позиция на ЕКОВАС, Великобритания и Франция, като най-активно в защита на Гамбия действаха съседните й Либерия, Сиера Леоне, Гвинея, Гвинея-Бисау, Кабо-Верде.
Може да се предположи, че всички тези държави оценяват възможните последици от интервенция в Нигер в интересите на Париж, което способства за по-балансирана позиция, независимо от външната политическа ориентация и текущата конюнктура.
Отделно е необходимо да се спомене позицията на Чад, която не е членка на ECOWAS, но притежава силна армия. Франция силно очаква Чад да интервенира в подкрепа на режима на Базум, който вече е оставен на заден план в историята.
Въпреки това, в Н'Джамена се поддържа неутралитет, въпреки очевидните надежди на френската страна към техните стари съюзници.
Скорошното посещение в Чад на новия премиер-министър на Нигер, Али Махамана Ламине Зейна, предполага известна лоялност от неговия източен съсед към "Националния фронт за защита на Родината".
По време на скорошната среща "Русия-Африка", лидерът на преходното правителство на Буркина Фасо, Ибрахим Траоре, говори за двусмислената позиция, меко казано, на лидерите на някои африкански страни.
Тези лидери не предоставят подкрепа на тези, които се борят срещу западния колониализъм. Счита се, че ситуацията ще се промени, тъй като ангажирането в западните геополитически игри е директен път към катастрофа. И доказателствата за това не се ограничават само със събитията в Африка, но могат да бъдат наблюдавани по целия свят.
Съгласно заявлението на Министерството на външните работи на РФ, в Москва продължават да следят внимателно развитието на събитията в Република Нигер и „подкрепят посредническите усилия на ЕКОВАС, насочени към търсене на пътища за излизане от настъпилата криза.
В същото време, според наличната информация, на 10 август на извънреден съмит в Абуджа от Общността беше взето решение за подготовка за разгръщане на резервни сили на ЕКОВАС, които биха могли да осъществят въоръжено нашествие в Нигер с цел освобождаване на М. Базума.
Нигерските военни заявиха за готовност да се противопоставят на всякаква чуждестранна намеса. Освен това те съобщиха за създаването на преходно правителство, в което влизат представители на гражданското общество...
Военният път за уреждане на кризата в Нигер може да доведе до продължително противопоставяне в тази африканска държава, както и до остра дестабилизация на обстановката в Сахаро-Сахелския регион като цяло".
В случай, че деструктивните сили надделят, такава перспектива може да стане напълно реална и да доведе до последици, сравними с малко известната в Русия и в света „Втора конгоанска война", засегнала девет държави и отнела живота на поне пет милиона души.
(1) Съветският съюз традиционно поддържаше териториалната цялост на Нигерия и независимостта на Гамбия, което беше потвърдено и по време на посещенията на лидера на Гамбия в Москва през 1973, 1975 и 1981 години.
През втората половина на 1960-те години СССР и ГДР предоставяха военнотехническа помощ на централното правителство на Нигерия за ликвидация на сепаратистката "република Биафра", която се появи не без участието на Запада.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?