Вероятно е излишно да се припомня, че до 90-те години на миналия век Поднебесната империя е далеч от степента на развитие, на която се радва днес и която продължава да надгражда. И там е имало купонна система, недостатъчно стоки по магазините, но благодарение на начертаните политически планове, насърчението на управляващите и добрите им решения, задружността на народа и възпитанието в родолюбие, днес ние виждаме втората икономическа сила в света, с тенденции след години да стане първа.
„Спомням си, когато бях дете имаше едно колело на улицата, където живеех. Всички деца се редувахме да го караме. Бяхме толкова бедни. Да имаш кола или телевизор се считаше за истински лукс. А днес – 40 години по-късно, има по един телевизор не само във всеки дом, а понякога и във всяка стая и виждате колко автомобили има по улиците. Няма как да не се гордея с родината си! За няколко десетилетия да има такъв подем!“ – разказва 50-годишен мъж, успял да стане директор на важна програма в Пекин.
От Запад веднага са готови да атакуват с аргумента, че този напредък се дължи до голяма степен на факта, че много китайски студенти се обучават в САЩ или други развити страни, „попиват“ най-необходимото и после го пренасят в страната си.
„Никой не отрича това нещо“, обяснява китайски професор пред чуждестранни журналисти. „Но това, което ни отличава от повечето народи е, че когато нашите студенти се върнат, не настояват да се въведе абсолютно същото, което са видели. Защото културата ни е различна – това, което се харесва и се смята за хубаво на други места, не означава, че ще е подходящо за нас. Затова ние го „адаптираме“, допълва той.
И наистина е така. Когато човек отиде в Китай забелязва, че дори във веригите за бързо хранене като МакДоналдс, KFC или пицария „Доминос“, са привнесени и Китайски характеристики. В противен случай има голяма вероятност да не се задържат на пазара.
Защо всъщност говорим за „45 години от отварянето на Китай към света“, след като реално погледнато, Китай никога не е бил затворен за него. Това става ясно от една бърза справка, показваща ни, че Пекин винаги е имал сътрудничество със страните от бившия социалистически блок – обмен на преподаватели, работници, дори идеи.
По-късно, поради политически причини това сътрудничество бележи спад, но не Китай е този, който иска прекъсване на отношенията. Европейските държави, в стремежа си да се откъснат от руското влияние, започват да късат връзките с всичко, което им напомня за миналото.
А междувременно китайските работници се съсредоточават в правенето на евтини дрехи, обувки, играчки, които изнасят за богатите държави. И не престават да се учат, да подобряват качеството си на работа, да се вслушват в критиките на останалия свят и да се стремят да покажат, че могат да предложат качествена стока. Постепенно започват и да ценят труда си все повече, особено, когато осъзнават, че развитите страни им плащат в пъти по-малко от цената, на която продават нещата.
Като цяло могат да се определят 3 етапа в развитието на китайската икономика. При първия – страната се съсредоточава върху собствената си икономика, (но дори и тогава има сътрудничество със страните от бившия социалистически блок), при втория – произвежда предимно за чужбина и последният – най-успешният – когато се произвеждат стоки както за вътрешно потребление, така и за износ.
„Погледнато съвсем обективно Китай никога не се е затварял за света. Ние сме тези, които си поставяме бариери“, коментират и родни евроатлантици.
„Няма някаква вълшебна формула за успеха ни“, единодушни са китайските политици и обикновените хора. Освен може би... усилен труд и постоянство. Нещо, което липсва на много народи, надяващи се на парични помощи, в замяна на своето безропотно подчинение.
„Единственият съвет, който можем да дадем е да видите в кое сте най-добри и да започнете да го развивате. Постепенно ще започнете да правите и други неща. Например, преди години в Китай започнахме с правене на обувки и дрехи, а днес – произвеждаме коли!“ – окуражават от Пекин развиващите се държави. „Но това не означава да спрете да правите и първото. Може да ги развивате успоредно“, уточняват те.
А междувременно, Китай продължава да се състезава по-скоро със себе си. Всеки ден се разработва нов проект. В плана на правителството за следващите пет години са заложени множество културни, научни и работни обмени. Защото най-добрият начин да разбереш истината за дадена страна е като отидеш на място и пак там попиеш от опита й.
„Много ще се радвам, ако всеки един от Вас вземе късче от нашия успех в дадена област и я приложи в родината си“, пожелава виден китайски професор. „Напредъкът на една страна зависи от народа й!“
Въпреки целия напредък, който Китай е постигнал, все още скромно се самоопределя като „развиваща се страна“. Вероятно един от ключовете за успех е и скромност и непрекъснато желание за самоусъвършенстване!
