/Поглед.инфо/ В годината на 75-ия юбилей от установяване на дипломатическите отношения между България и КНР, в коментар за Китайската медийна група, дипломатът и посланик за специални поръчения в Министерството на външните работи на Република България Ангел Орбецов, споделя мнението си за постиженията и предизвикателствата в българо-китайските отношения на съвременния етап. В продължение на пет години /2004 - 2008/ Ангел Орбецов е бил посланик на България в Китай.

„Днес в двустранните отношения се е утвърдило прагматичното разбиране, че разширяването на взаимноизгодното сътрудничество не трябва да бъде спъвано от различията в политическите системи и от идеологически предубеждения”, категоричен е българският дипломат в началото на коментара си, като подчертава, че традиционният характер на тези отношения по никакъв начин не означава гладко и безпроблемно развитие. „Но, това е нормално и в годините вече е утвърдено виждането, че отношенията с Китай заемат централно място в нашата политика в Азиатско-тихоокеанския регион.”

„Благотворно влияние върху двустранните връзки оказва неотклонното следване от България на традиционна политика на „един Китай”. От своя страна китайските ръководители нееднократно декларират зачитане на осъществения у нас преход към демократично управление, уважение на нашите външнополитически приоритети и висока оценка за ролята на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа”, категоричен е посланик Орбецов.

В. Г-н Орбецов, по времето на Вашата дипломатическа кариера в Пекин, Вие сте свидетел на обмен на многобройни визити между високопоставени български и китайски държавни ръководители в Китай и в България. Моля да ни припомните някои по-важни събития и тяхното стратегическо значение?

О. През ноември 2006 г. тогавашният министър-председател на Република България Сергей Станишев посети Китай. По време на това посещение бе приета Съвместна декларация, в която за пръв път двустранните отношения бяха дефинирани като „всестранно сътрудничество и партньорство”. Подписани бяха също редица документи в търговско-икономическата област. Алеята на велики личности в пекинския парк „Чаоян“ бе обогатена с единствения по рода си български символ в Китай – бюст-паметник на поета-революционер Христо Ботев, изработен от известния китайски скулптор проф. Юен Сикун. През 2008 г. приехме на екскурзия китайски деца от пострадалата от земетресение провинция Съчуан – един уникален жест, за който дълго време се говореше с умиление по време на двустранни срещи и визити, в т.ч. официалното посещение у нас на тогавашния вицепрезидент Си Дзинпин през 2009 г.

В. Разкажете ни моля за някои по-характерни постижения на Китай в международен план, преди всичко през второто десетилетие на 21 век и как това се отрази върху двустранните ни отношения?

О. Наистина, през този период Китай засили кардинално своята активност на международната арена и разшири неимоверно своите външноикономически връзки, превръщайки се в ключов компонент от веригите за доставки, значим износител на капитали и обещаващ инвеститор, при това не само в развиващите се страни, но и в Европа. Убедително олицетворение на новаторската визия на Китай стана инициативата „Един пояс, един път”, призвана да укрепи свързаността на Китай с останалия свят.

От своя страна, България се включи пълноценно в конструирането и провеждането на политиките на Европейския съюз, в т.ч. за задълбочаване на отношенията му с Китай, издигнати на ниво „всеобхватно стратегическо партньорство“. Основополагащият документ Стратегически дневен ред за сътрудничество ЕС-Китай 2020 бе разработен и приет през 2013 г. с активно българско участие; същото може да се каже и за одобрената през 2018 г. Концепция на ЕС за свързаност с Азия. По време на първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. проявихме инициативност в развитието на отношенията ЕС-Китай.

Политическият диалог с Китай на високо и най-високо равнище отбеляза прогресивна градация, илюстрирана в приеманите съвместни декларации, в които са залегнали принципите и характеристиките на двустранните отношения. Към заложената през 2006 г. формулировка „всестранно сътрудничество и партньорство“ през 2014 г. бе добавено определението „приятелско“. По време на държавното посещение на президента Румен Радев в Китай през юли 2019 г., съчетано и с участие в „Летния Давос“ в гр. Далиен, отношенията бяха издигнати на ниво „стратегическо партньорство“. Видно място в политическия диалог имаха посещенията на вицепремиери, министри, ръководители на съдебната власт, представители на местни органи на властта и обществени организации.

За съжаление силен негативен отпечатък върху двустранните връзки наложи пандемията от COVID-19, предизвиквайки почти пълно замразяване на взаимните посещения. През последните 4-5 години неизбежно сдържащо влияние оказва и сложната обстановка в света, преди всичко острото геополитическо противопоставяне САЩ-Китай, а оттам и НАТО-Китай, като дълготраен фактор в международните отношения.

В. В тази връзка, моля да ни кажете нещо повече за отношенията Европейски съюз-Китай?

О. От 2019 г. в Европейския съюз се наложи т.нар. многопластов подход спрямо Китай: страната се определя като „партньор за сътрудничество, с който ЕС има тясно обвързани цели, преговорен партньор, с който следва да се намери баланс на интересите, икономически конкурент в съревнование за технологично лидерство и системен съперник, който насърчава алтернативни модели на управление“. По някои въпроси се открояват сериозни различия между ЕС и Китай: позицията по руската агресия срещу Украйна, правата на човека, поведението и гласуванията по редица резолюции в ООН и т.н. В двустранен икономически план ЕС не възприе американския подход за „разделяне“ или „разкачване“ и вместо него въведе концепцията за „избягване на рискове“, която обаче също е критикувана в Пекин. Същевременно двете страни взаимодействат успешно по въпроси като климатични изменения, екология и зелена енергия, наука и технологии и контакти между хората, което бе потвърдено на състоялата се през декември 2023 г. в Пекин последна засега Среща на върха ЕС-Китай. Срещата придаде положителен импулс на отношенията предвид възобновените диалози по важни въпроси.

В. Къде виждате мястото на България в тези отношения?

О. В рамките на ЕС България изразява предпочитание към конструктивен диалог с Китай, в който да се търси взаимодействие по двустранни и глобални въпроси. В същото време понастоящем активността по двустранна държавна линия е занижена и до голяма степен следва инерцията от годините на пандемията от COVID-19, при което вече се чувства изоставане спрямо наши европейски партньори. Особено очебиен е резкият спад във взаимните посещения. Последният значим двустранен контакт бе провеждането на поредната 17-та сесия на Смесената на българо-китайска комисия за икономическо сътрудничество през януари 2020 г. Наложително е тази тенденция към застой да бъде преодоляна, тъй като тя по никакъв начин не съответства както на забележителната и непрекъснато нарастваща роля на Китай в международната политика и икономика, така и на традициите в развитието на двустранните връзки. Само един пример, съвсем скоро, през юни т.г. София - чрез Университета за национално и световно стопанство, стана домакин на петия форум на културните и творчески индустрии Китай-ЦИЕ под наслов „Дигиталната технология като стимул на творческата индустрия и културната търговия“, в който имах честта и удоволствието да участвам. Успешното провеждане на това двудневно събитие, както и на редица други, организирани основно в Китай, вдъхва свеж импулс в развитието на Инициативата със съдействието на нашата страна.

В. Бихте ли акцентирали върху някои конкретни инициативи, които могат да се предприемат, с оглед активизиране на  отношенията между България и Китай?

О. В отношенията с Китай България има безспорни постижения, които кореспондират на първостепенния характер на тази страна в нашата външна политика, нейния гигантски потенциал и ключовата ѝ роля на международната арена. Изградена е атмосфера на приятелство и взаимно доверие, която винаги е съпътствала двустранните контакти. Същевременно, през последните години в отношенията по държавна линия се наблюдава пасивност и стагнация, които частично се дължат на политическата нестабилност у нас. Смятам, че активизирането на взаимните връзки е наложително, включително в контекста на 75-годишнината на дипломатическите отношения. В този процес двете министерства на външните работи следва да поемат водеща роля. Висока добавена стойност би имало осъществяването на официална визита в Китай на български външен министър, каквато беше договорена за 2020 г., но тогава не се реализира по обективни причини. Изключително полезен оперативен инструмент за канализиране на диалога, който трябва да бъде съживен, са политическите консултации на ниво зам.-министри на външните работи, чийто следващ кръг в Пекин вече е в процес на договаряне между двете страни. На дневен ред в перспектива трябва да се поставят също визитите на най-високо равнище и парламентарният обмен, които винаги са носили интензивен характер.

Развитието на икономическото сътрудничество изпитва нужда от направляващата роля на Съвета за китайско икономическо сътрудничество, чиято следваща сесия в София е вече принципно договорена за 2025 г. след петгодишно прекъсване. С цялата му сериозност трябва да бъде разглеждан и решаван въпросът за подобряване на свързаността чрез пълноценно включване на страната ни в хоризонталните коридори от Европа към Китай. Отдавна очакваме реализиране на знаков китайски проект, който да постави България във фокуса на китайските капиталовложители и да даде тласък на едно по-мащабно инвестиционно сътрудничество. Положителен ефект би имало откриването на клон на реномирана китайска банка у нас, както и на редовни полети в изпълнение на подписания през декември 2023 г. Меморандума за разбирателство по двустранната Спогодба за въздушен транспорт. Необходима е адекватна реклама в китайските социални платформи за популяризиране на България като туристическа и образователна дестинация. Изключително продуктивно за страната ни би било задълбочаването на обмена в областта на науката, развойната дейност, градоустройството, стартиращите компании, свободните икономически зони. Трябва да обърнем внимание и на такива репери на прогреса на човечеството като космическите изследвания, роботиката и изкуствения интелект. Една конкретна позитивна стъпка от българската страна би могла да бъде откриването на Български културен център в Пекин в изпълнение на двустранното споразумение от 2015 г. За сравнение Китайският културен център в София функционира на пълни обороти от няколко години и радва българската общественост с многобройни интересни прояви.