/Поглед.инфо/ За пореден път в Китай се извършва голяма историческа промяна, която вероятно ще афектира цялостното развитие на света. Неотдавна в страната се проведе Китайският форум за развитие, където бяха обсъдени въпросите за качествено новите производствени сили в XXI век, сред които изкуственият интелект (ИИ), електромобилите и други сектори на бъдещето. Оказва се, че неусетно, докато в много страни още дори не е започнал сериозен дебат по тези теми, Китай вече култивира и развива качествено нови производствени сили, които водят до по-ускорени темпове на развитие и подпомагат икономиката и обществото. А има ли рискове зад всичко това, кои ще бъдат глобалните лидери в тези сфери и колко важни са те за цялостното човешко развитие?

Изкуственият интелект, разбира се, е нещо, което често се дискутира в научните среди и обществото. Но освен него има и много други нови производствени сили, които вероятно представляват определени притеснения за хората, но също им дават и неимоверно големи възможности. Към днешна дата Китай ускорено изгражда една нова и модернизирана индустриална система, подкрепена от новите производствени сили. Актуалното търсене на пазара и новите инвестиционни възможности, както за вътрешнокитайския пазар, така и за международно сътрудничество, все по-често излизат на дневен ред. Според китайски и световни експерти, те дават широко поле за развитие на бизнеса, науката и иновациите, както и за взаимноизгодно сътрудничество между различни международни фактори, както частни, така и държавни.

Дори директорката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви неотдавна, че Китай е първенецът сред развиващите се икономики от гледна точка на готовност и развитие на изкуствения интелект, както и страна с добре развита цифрова инфраструктура. Според нея създаването на една работна рамка за регулация на изкуствения интелект, както и засилване на сътрудничеството на Китай с други световни лидери, ще засили допълнително страната.

Както някога индустриалната революция служи като двигател за цялостна трансформация в света - вярно, в началото с определени проблеми и предизвикателства, но по-късно довела до нашето съвремие с всичките му плюсове - така и днес новите производствени сили създават една икономика с много по-голяма добавена стойност. Разбира се, много хора се притесняват, че тези нови производствени сили ще застрашат работни места и социалната сфера в различни страни, но китайският пример показва, че новите технологии могат да се развиват стремглаво, служейки на хората, а не застрашавайки труда им. Това, разбира се, може да стане само с внимателна регулация, постепенни промени и когато се приеме подход в обществен, а не в частен интерес.

А в това Китай винаги е бил първенец, защото социализмът с китайски характеристики използва пазарните сили и икономическото развитие за подобряване на благосъстоянието на китайската нация, а не заради печалбата сама по себе си, както понякога се случва в някои развити страни. И днес Китай е лидер при производството на фотоволтаици, възобновяеми енергийни източници, електромобили, литиеви батерии и, разбира се, изкуствен интелект.

Китайският икономически модел активно започва да се променя от този на традиционна промишлена сила към икономика, която прилага новите производствени сили и създава нов модел на растеж, който задвижва всички сфери на живота. Впрочем, именно тези промени са доказателството, с което лесно се оборват нападките на някои западни медии, че китайският икономически модел е изчерпан и страната ще има сериозни проблеми. Всъщност, Китай няма сериозни икономически проблеми, както вещаят тези американски (и други западни) медии и политици, а просто преминава в качествено ново икономическо измерение, извършвайки прехода към новите производствени сили, които вече дават своите плодове и задвижват растежа на икономиката на КНР (който както и да се погледне, е по-стабилен и сериозен от този на която и да било западна държава).

На различни технологични и бизнес изложения в цял Китай, инвеститорите от цялата Земя са все по-изненадани и заинтересовани от нескончаемия поток от нови производствени сили и произведения, които китайците създават. От индустриални роботи до различни приложения на изкуствения интелект или пък възобновяеми енергийни източници, китайските учени, бизнес и държава не спират процеса на технологичната и икономическа трансформация.

Всичко това дава импулс не само за развитието на самия Китай, но и за една интелигентна и ускорена индустриализация и модернизация на другите развиващи се страни, повечето от които работят в тясно сътрудничество с Китайската народна република, например в рамките на инициативи като "Един пояс, Един път" и не само.

Цените на високотехнологичните продукти по цял свят също така падат и стават все по-достъпни за масовия потребител, дребния и среден бизнес, благодарение на китайското производство и развитие, както обясняват различни анализатори и експерти. Рамките, зададени от китайските власти за развитието на новите производствени сили, също така задвижват и логистичните вериги по цялото земно кълбо.

Само на Кантонския панаир са били изложени над 90,000 интелигентни продукта, представляващи новите производствени сили, създадени от 3600 различни предприятия и бизнеси. Сред тях са батерии, бионични изкуствени ръце, свързани с мозъка, програми за прецизни преводачески услуги с изкуствен интелект, роботи и машини, правещи по-лесна работата на поточни линии и много други неща.

Всичко това е доказателство, че Китай извършва сложния, но нужен преход от промишлен производител, използващ огромна работна ръка, до качествено нова технологична база, която задвижва индустрията по нов, по-ефективен, енергийно балансиран и щадящ начин. Днес Китай е много по-продуктивен, представя много повече висококачествени технологични продукти, и въпреки това създава достатъчно заетост, повишавайки стандарта на живот на населението си, както и на хората в партньорските държави.

Има ли предизвикателства пред новите производствени сили? Разбира се, че има, точно както е имало при индустриалната революция, но китайският опит ни показва, че нещата могат да се вършат разумно, с грижа за хората и в определени рамки, като вместо да лишават някого от работни места, да подобрят човешката производителност и дейност.